Йолин Дончева: 100 студенти по медицина желаят да работят в COVID отделение

Йолин Дончева: 100 студенти по медицина желаят да работят в COVID отделение

Университетите ще решават дали да признаят лекуването на пациенти с коронавирус за стаж, каза председателят на Асоциацията на студентите медици в България в интервю за „Монитор“

- Г-жо Дончева, колко са студентите доброволци да влязат в COVID отделение?
- Към момента около 100 студентите по медицина са изявили желание да работят в COVID отделение. Най-много са кандидатствали в София и Пловдив, но има и желаещи за Бургас, Варна, Свищов, и в по-малките населени места – Габрово, Свищов. Студентите са от различни курсове – има както от 5-и и 6-и, така и 1-и и 2-и.

- С какви задачи се справят колегите ви в COVID отделенията?
- Доброволците медици се назначават на длъжност „болногледач” или „здравен асистент”. Тя включва дейности по обгрижване на пациента – да си приеме лекарството, да бъде заведен до някой кабинет за изследване. С какво ще помогнат зависи от болницата, в която отидат. Студентите могат да вършат и друга работа – да помагат с манипулации като поставяне на инжекция или вземане на кръв. Те не правят нещо, което да не им е показвано, или да е трудно за човек, който все още не е завършил. Дейностите, в които ще се включат зависят и от това какво ще ги обучи да правят лечебното заведение, от каква помощ имат нужда. В по-малките болници нямат много персонал и на студентите доброволци им е налага да правят повече неща. Там, където няма лекар, те вършат много повече дейности, отколкото на други места. Това е изключително трудно и плашещо за тях, затова и когато знаем колко кандидати има за дадено лечебно заведение и се свържем с него, питаме по какъв начин ще помагат студентите, за да могат и те да преценят доколко ще се справят, колко време ще ги обучават. Проблемът е по-голям в малките населени места. Например, в Свищов имаха голяма нужда от кадри и на студентите, които се отзоваха им беше им предоставен хотел. Засега колегите се справят, свързват се с лекари по телефона, правят консултации с тях, питат ги за помощ. В някои болници има повече персонал и на повечето места има хора, които да обучат колегите, да ги наблюдават, помагат, където трябват.

- Каква е ситуацията с държавните стажове, ще бъде ли признавана работата в COVID отделение за такъв?
- Държавните стажове са в шести курс. За един или няколко месеца караме стаж в дадено отделение, след което имаме изпит. От самите университети зависи дали ще признаят работата в COVID отделения като стаж, или не. За момента някои от тях са отзивчиви и са съгласни тази работа да бъде призната като определени дни от стажа. Това е добре, защото улеснява стажант-лекарите. С някои университети ще говорим да се покрива стажа по „Хигиена, епидемиология, инфекциозни болести и социална медицина”, а на други и част от стажа по „Вътрешни болести”. Само част от него, тъй като работата с пациенти включва и практика в тази област, но той е продължителен и работата в COVID отделение няма покрие целия.

- Преустановяването на плановия прием на пациенти в болниците ще доведе ли до забавяне при реализацията на част от стажовете, а от там и на дипломирането на студентите в последен курс?
- При нас, в Медицински университет – Пловдив, ако стажът не може да се кара присъствено, се води онлайн. Предизви-кателство е както за нас, така и за лекарите, които ни преподават, да се намери най-добрият начин да се предаде полезна информация, защото идеята на стажа е да се натрупва практически опит, за работа в отделенията, за преглеждането на пациенти, но се стараят. За момента не съм чула да има риск дипломирането да се забави.

- Как преминават вашите лекции и упражнения онлайн?
- Програмата е същата или почти същата, тъй като на места може да има изменения в зависимост от графика на преподавателите. Всеки университет има различна система, но мога да дам пример със своя. В Медицински университет- Пловдив всичко беше добре направено – използва се Microsoft Teams, където се правят онлайн лекции и упражнения. В платформата се качват презентации, от които можем да четем след това, правят се онлайн колоквиуми. Бях приятно изненадата от начина, по който протича онлайн обучението. Изпитите от лятната сесия се проведоха с видео и аудионаблюдение, с ограничено време за попълване на тестовете, за да няма възможност студентът да гледа някъде другаде. Предполага, че и зимната ще е така. От практична гледна точка не може да се покрие на 100% материалът, но преподавателите се постараха – разработваха клинични казуси, показваха ни видеа. Беше предизвикателство, но успяват да се справят добре. Различно е да си на място и да можеш да направиш сам нещата, които виждаш онлайн, но има и плюсове. Цялата система се дигитализира и имаме достъп до материали в платформата и можем да четем от тях, а това беше полезно за теоретичната подготовка. Ще има аспекти от онлайн обучението, които могат да се прилагат и след пандемията.

- От Асоциацията на студентите медици в България организирате обмени и стажове в чужбина. Какви са ползите от това?
- Според мен е хубаво да отидат в чужбина и да се запознаят със системата в други страни, ползите са огромни. Различно е да отидеш и да видиш как се работи в друга страна, какви са предимствата и недостатъците на друг вид система. Например, във Франция всичко е по-дигитализирано, документите на пациентите в болницата са в компютър и всичко се въвежда и стои в базата им данни. Това е ценен опит без значение дали студентът ще реши да остане в България, или да замине. По този начин един млад лекар може да се ориентира какво трябва да се поправи и у нас или пък кои са предимствата в България.

- Според вас какво може да се подобри в системата ни на здравеопазване?
- Има нужда да се подобри заплащането не само на лекарите, а и на целия медицински персонал. На много места има недостиг на кадри и една от причините е ниското заплащане. Работата е много трудна и отговорна и когато хората, които я вършат не получават добро обезпечаване за нея, е нормално в някакъв момент да се демотивират. Също така, системата може да стане по-дигитализирана. В момента се изписват на ръка огромно количество документи, които могат да стоят в електронен вариант. Тогава би било и много по-лесно, защото вместо пациентът да разнася историята на заболяването си в цялата болницата, тя може да стои в базата данни и по неговия номер да се види необходимата информация както за сегашното му постъпване в лечебното заведение, така и за предходни. Условията на работа също трябва да се подобрят, трябва да им достатъчно консумативи.

- Това ли са причините все повече ваши колеги да се насочват към специализация в чужбина?
- Това са част от причините. Местата за специализации също са недостатъчни. Завършват голям брой млади лекари и е трудно всички да намерят място, където да специализират това, което искат. Това също е фактор, който ги кара да заминат, за да се реализират в пътя, който желаят. Самият начин за приемане на специализанти също може да бъде по-добър и по-обективен. В момента няма общ изпит или ясен критерий. Има конкурсни изпити, но те не са унифицирани за всички и зависят от лечебното заведение, за което се кандидатства. Често се налага преди да започнеш специализация в дадено място да си работил там, да си създал контакти. Хубаво е да има общ критерий за всички, за да знаят колегите към какво трябва да се насочат, за да си намерят желаната специализация. Трябва да има по-обективни начини при подбора било то успехът от дипломата или държавните изпити. В противен случай в даден момент се оказва, че един студенти може да учи шест години, да изкарва само шестици, да вземе почетна награда и да няма място за специализация. Заплащането на специализантите също е ниско. Ние учим шест години медицина и завършваме на 24-25 – това е възраст, в която човек урежда своя живот, започва да създава семейство, свой собствен дом, а това е свързано с финанси. В края на месеца обаче специализантите едва свързват двата края и отново трябва да помолят своите родители за пари. За съжаление така се случват нещата.
От една година от асоциацията имаме дейности по наредбата за специализации, правим информационни кампании, след това пускаме анкети сред колегите, за кажат какво не им харесва. Предстои да обмислим предложения за промяна и да започнем дискусия по тях. По-голямата част от колегите, с които съм говорила, искат да останат и да се развиват в България. Колкото и хубави да са условията в чужбина, когато отиде там човек, той не е вкъщи, той е емигрант. Въпросът е, че голяма част от колегите губят кураж и надежда и заминават, за да имат по-добро развитие и живот.

- По-лесно ли един студенти, завършил медицина в България, да си намери специализация в чужбина?
- Зависи къде. За Германия постъпването в специализация е много лесно – трябва само да защитиш сертификат по език, да представиш своята диплома, да проведеш интервю в съответната болница. Във Франция има общ конкурсен изпит на френски, за който студентите се подготвят две години. След това по точки се класират както за специализация, така и за място. Там би било по-лесно да се отиде, ако се завърши тук.

- Вие провеждате и различни обучение. Онлайн ли се провеждат в момента?
Ще правим обучителни клипчета и уебинари, по които в момента работим. Те ще бъдат качени във фейсбук група, нашия сайт и на бъдещия сайт, по който работим в момента за кандидатстване на студенти за работа в условията на пандемия. В него предвиждаме да има и място за обучителните видеа.

ВИЗИТКА: 
Йолин Дончева e председател на Асоциацията на студентите медици в България
Стажант-лекар, шести курс „Медицина” в МУ -Пловдив
Завършила е ЕГ „Иван Вазов” в Пловдив

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.