Йол ла ри пииии! (за Витоша като градски парк и гръцко без мастика)

Йол ла ри пииии! (за Витоша като градски парк и гръцко без мастика)

Ехоооо! Йол-ла-ри-пииии! Здравейте, столичани! Как сме днес, в неделя? Настроени ли сме за здравословна разходка? Не? Искате в мола? Неее, детето иска в мола, жената иска в мола, вие искате да си полежите пред телевизора. Разбирам. Аз, обаче, вашият Пантелей Пътник се насочих вчера към Витоша, изпълнена с жизнерадост и готовност за пълен детокс. Ей, къде е планината – цялата в жълто-червени краски и вика: ела да се поизпотиш на баира.

Сега, ако трябва да съм напълно честна, не си падам много по потенето. Качвам се транспортно нагоре и слизам пешеходно надолу. Като казах, качвам, та веднага се сещам за картинката на тези, които се бъхтат по пътеките на собствените си два крака. Това не са хора, а мазохисти. Дишат тежко, потта капе от челата им и толкова са вглъбени в катеренето, че нямат време да обършат капката готова да се откъсне от края на носа (някои даже не откъсват поглед от краката си, за да не се гътнат преди да са стигнали заветната височина). А има и катерачи с велосипеди. Това пък си е някакъв модерен вид мъчение, нещо в което сам си си инквизитор и жертва. Въртиш като луд педалите, а колелото стои на едно място. Луди хора!

Но, както вече казах, аз се качвам на Витоша с автобус, с №63 за да сме точни. В този рейс публиката е направо представителна извадка от социологическо изследване. Млади, стари, родители, деца, кучета. Пълен комплект от тези, които не могат да си позволят да отидат с кола и тези, които не искат да се качват с кола по убеждение. И цялото това многообразие натъпкано в едно рейсче.

Ще кажете, че откривам топлата вода, обаче няма да сте прави. Защото до „Златните мостове“ вече ходи модерен автобус. Като казвам модерен, разбирайте наистина готин. С две врати, които се отварят плавно с едно „бззззт“. До шофьора вече има тестово устройство за бъдещата електронна система за таксуване. Пред него – електроника му показва разписанието и в колко часа трябва да е на съответната спирка. Той с изгладена риза, муха се разчеква по ръбовете на ръкавите. Европейска работа. Обаче, да ви кажа, като много други неща, и тук Европата е малко с единия крак вътре, готова веднага да си плюе на петите. Та, в луксозния автобус шофьорът си е пуснал музика и певицата се дере меланхолично „сагапаоооо“ (на мен гръцкото ми върви със студена мастика и морски бриз, но нейсе). В рейса са се натоварили около 80 души. Броих седалките от двете страни имаше по осем двуместни седалки, в двата сектора – 64. В тясната средичка още поне 15-20 стоим прави. Беловласи туристки и туристи, малки деца каталясали спят в майките си. Освен това, може да надушиш кой ял кюфтета на чист въздух, кой го кара вегански (щото веганите миришат по-различно, някак по-спретнато и чисто). Маса народ, както беше казал поетът. Тръгнал сутринта нагоре, а следобед - да се прибира.

Сега всички кандидат-кметове обещават, че Витоша щяла да стане достъпна. Как ще стане това, като от трите големи лифта (един много бивш и един бивш от миналото лято) работи само Симеоновският, при това за 12 лева в едната посока. Сметката е - мама, татко и две деца – 48 лева. Свалям 20%, че може да има намаление за хлапетата. Баба и дядо гледат отдолу и махат с кърпичка. От друга страна, зелените викат, който е любител на планината да си купи подходящи обувки и да трамбова пеша нагоре. Защото, какво се получи като пуснаха лифта до Рилските езера, все се намира някой я жаби да яде, я да се изцамбурка в „Сълзата“.

Пак се отплеснах, Витоша си е Витоша, дето се вика почти градски парк. "Братия, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни." Така Алеко Костантинов поканил тогавашните софиянци да се качат на Черни връх. Ох, да ви кажа, аз лично никога не съм се качвала на върха. Обаче продължавам да се каня да го направя. И да знаете до планината се ходи с автобуси 63, 64, 93, 98, 107 и т.н., но зависи откъде ще атакувате. Успех!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.