Тепърва започвам изкачването на този връх, наречен моноспектакъл, разкрива в интервю за "Монитор" актрисата.

- Йоана, лесно ли се прекрачва от сцената границата на чисто човешката свенливост, за да съумееш да споделиш най-съкровените си мисли с непознатите в залата?

- Зададох си въпроса от какво има нужда съвременната публика. Донякъде отговора ми го даде и Виолета Захариева от „Откраднат живот“: ако се отвориш истински към хората, до край – нещо, което за всеки човек е доста страшно и плашещо, защото ставаш уязвим чрез най-съкровените си споделяния, хората също се отварят към теб. И заедно спираме да се чувстваме толкова самотни в нещастието и тъгата си, докато всички и всичко около теб сякаш ти вменява, че това е само твой проблем и ти не трябва да занимаваш другите с него, че по някакъв начин ти сам си виновен и отговорен за онова, което ти се случва, и ти сам трябва да минеш през него, ако съумееш... Няма такова нещо! Споделянето отваря сетивата ти и тогава разбираш, че когато не си сам, можеш да преобърнеш света. Така е и със светлината в теб: всеки може да открие своята светлина и да я умножи, ако намери смелост да я изяви, за да зарази и озари и другите с нея.

- Защо сред толкова много актриси, писали автобиографии, ти се позна точно в Лив Улман и избра нейната книга „Промяна“ за своя пръв моноспектакъл?

- В тази книга се срещнах с някого, с творец – актриса, с която се припокриваме изцяло в търсенията си за актьорството като мисия. Сложно съществуване е, когато актьорът реши да приеме толкова присърце професията си, че да живее и чужди животи. Тогава ти ставаш вместилище на повече от една съдба. Това те обогатява, но те и променя. След всеки изигран образ ти вече не си същият човек. А и чисто биографично имаме доста сходни неща, които са ни формирали като личности, без това да зависи нито от мен, нито от нея – неувереността, съмненията, чувството за вина, страховете от детството: ние по някакъв сходен начин сме наранени, „счупени“ като малки, макар и обстоятелствата да не са били напълно идентични. Това че актьорската професия може да се използва от актьора като вид персонален психоаналитик, мисля, че не е новина за никого... Когато четох книгата на Лив, аз припознах моите мисли толкова точно, мъдро и проникновено назовани, че си казах: ако някога трябва да разкажа за себе си, ще използвам нейните думи, защото никога не бих могла да изразя така лаконично, всеобхватно и достъпно какво ти коства да си актьор. Понякога се шегувам, че ако тя вече не беше на този свят, щях да съм сигурна, че сме се преродили една в друга. Искаме да споделяме и общуваме с публиката по един и същ начин. Ще бъде изключително преживяване за мен, ако някой ден се запозная с музата на Ингмар Бергман!

- Потърси ли личен контакт с нея и има ли вероятност да я видим в България, в Нов театър – НДК, на някое от твоите следващи представления?

- Изпратих на Лив моето CV и експликация на проекта на английски, както и моя шоурийл от филмите ми, за да се запознае тя с мен като актьор. Надявам се, след като прочете експозето за проекта „Променяне“, че ще пожелае да установим лична връзка и ще бъде достатъчно мотивирана и любопитна да дойде в България заради този спектакъл. Дано събудя любопитството й. Така е с големите величини в изкуството – трябва те да поискат да отделят от времето си, за да те видят. И аз я разбирам напълно за това, че държи да запази личния си периметър, защото, макар и да живея в малка България и изобщо да не говорим за нейната световна слава, знам какво е да не ти дават правото да имаш личен живот и собствен човешки периметър. Така че чакам търпеливо дали тя ще прояви интерес...

- Трудно и скъпо начинание ли се оказа да убедите голямата норвежка актриса да ви предостави авторските права за драматизация на текста?

- Тя ни даде на символична цена правата за драматизацията – поиска 500 евро, тъй като явно е наясно с конюнктурата на ценообразуването на билетите в България. По-скоро огромни бяха цифрите за авторските права на автентичните кадри от филмите на Ингмар Бергман „Персона“, „Срамът“ и „Лице срещу лице“ с Лив Улман, които използваме в спектакъла. Изключително благодарна съм на Шведското консулство у нас, в лицето на госпожа Зоя Паунова и специално на Нейно превъзходителство Луиз Бергхолм, която, освен че стана патрон на събитието, ни помогна да откупим част от тези сцени, 1 минута от които струва 600 евро. Това е непосилна цена за един независим частен проект, а кадрите бяха важни за представлението, в изграждането на различните светове на актрисата. Моята идея от самото отначало бе да се виждат реални сцени, които самата Лив е описала в книгата си. А това беше наистина непосилно голямо перо. Въпреки че ни намалиха цената наполовина, пак бяха много пари за нас, но Шведското консулство ни подкрепи, а останалата част намерихме от частни спонсори.

- Познаваме те като екипен играч, а сега, макар 10 души да стоят зад гърба ти като технически и други специалисти, си сама на сцената. Не е ли скучно, когато няма с кого да си подавате „пасове“ по време на спектакъла?

- За мен настъпи онзи момент, в който актьорът разбира, че може сам да си бъде спаринг партньор. Когато си минал през толкова много различни роли, които са показали, че възможностите ти са много по-големи от онези, които си имал в началото на актьорската си кариера. Когато може да си в диалог със самия себе си, с всички демони, желания и страхове, които живеят в теб, когато приемеш и доброто, и злото в себе си. Когато си видял, че светът не е нито само черен, нито само бял, можеш да го представиш на публиката през различни призми – трябва само ти самият да си се определил като играч в живота на чия страна избираш да бъдеш. Всичко зависи от твоя избор. А когато на сцената ти си партньор на самия себе си, твоят единствен коректив е публиката. Усетиш ли, че тя ти връща топката, разбираш, че си на прав път. „Променяне“ е изцяло моя идея, като конструкция, драматизация, визуализация и т.н. – всичко това се роди в моите сънища на тема творчески търсения за диалог с публиката, факт. Но като актьор аз сега, с първите представления, навлязох в подножието и започвам покоряването на този връх, наречен моноспектакъл. Чак сега, при първите си срещи с публиката, откривам своите сладки актьорски моменти, за които дори не съм си давала сметка покрай това да бъда организатор, мениджър, продуцент и всичко останало по проекта.... Това изтощава и дори понякога е на път да те откаже, защото ти си актьор по призвание и професия, но в България си сам юнак на коня, а всички тези подготвителни и задължителни дейности всъщност са други професии, без които обаче твоята творческа изява е неосъществима и невъзможна...

- Защо проектът ти се казва „Променяне“, а не „Промяна“, както е преведено заглавието на книгата – повече те интересуваше процесът, отколкото резултатът, пътят, а не целта?

- Точно така. Както самата Лив Улман казва: ако ти спреш, значи си умрял, това е краят. Докато си жив, продължаваш да се променяш, дори и да не го осъзнаваш. Най-голямата константа в живота е, че няма константи, всичко се променя във всеки следващ момент. Хората обичат сигурността, статуквото, обичат да знаят какво ги очаква, но животът не е устроен така сам по себе си, той винаги е в процес на промяна. С този моноспектакъл променяме и възприятията на зрителите в театралната зала – той е микс между театър и кино на живо. Експериментът в проекта ни „Променяне“ превръща включените телефони от наш враг в съдружник в театралния спектакъл. Общото впечатление днес е, че всеки си е самодостатъчен в компанията на телефона си, а в театралната зала ние разрушаваме и променяме дори това усещане и накрая телефоните са инструмент за консолидация на цялата публика, но няма да издаваме как.

- Интонациите в моноспектакъла са някак уравновесени, като на човек, който е наясно със себе си. Сякаш емоционалните пропадания на Виолета Захариева в „Откраднат живот“ са забравени и изличени от актьорската ти памет. Нарочно ли си се стремила да се оттласнеш от този образ?

- Търсех друга, светла енергия, в която да се потопя, която да ми върне светлината в моя личен живот и да излекува моята душа, защото когато играя тъмни и мрачни образи като персонажи, а за мен Виолета е избрала да е такава в своето пътешествие през живота, тяхното световъзприятие ме прави по-тъжен човек – мен самата като Йоана. Винаги съм чувствала, че моята сила е в светлата ми страна. Много малко такива героини съм изиграла, все съм била „кучките“, разкрепостените, коравосърдечните, манипулаторките, по-тежките характери, подвластни по-скоро на тъмнината в живота. Бих искала да има повече посланици на светлината като Лив Улман. Хората имат нужда да вярват в нещо светло, да усещат, че животът им тук и сега има смисъл и той не е свързан и осмислен само чрез материалните неща. По-важни са тези, невидимите, а промяната може да настане за всички, само ако всеки един от нас персонално повярва в нея.

- Сигурно ти липсват колегите от сериала, няма ли срещите с някои от тях да продължат по други поводи?

- Мартин Балкански, един от операторите в „Откраднат живот“, засне моята киночаст в „Променяне“. Режисьорът Павел Веснаков, с когото по стечение на обстоятелствата направих най-силните си серии и сцени като Виолета Захариева, ме покани в минисериала на БНТ „Денят на бащата“, който тръгва през февруари. Там съм в малка, но много различна от Виолета роля. През лятото на 2018 г. отново с него заснехме и драматичната късометражка „Химера“ – проект на „Пловдив 2019“ от 7 кратки филма със сюжети от града. А веднага след „Променяне“ тройка добре познати от „Откраднат живот“ лица – Димо Алексиев, Емил Марков и моя милост, започнахме репетиции в една прекрасна френска комедия – „Истински лъжи“. Комедиите са моят начин да балансирам мрачните енергии, в които потъвам с повечето си героини. Премиерата ще е на 27 февруари в „Сълза и смях“.

ВИЗИТКА

* Родена е на 8 април 1977 г. в Габрово
* Завършила е ІХ френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, а след това НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов
* Преди 18 години дебютира като професионална актриса на сцената в Театър 199 като Хелена в „Есенна соната“ на Бергман под режисурата на Младен Киселов – роля, за която е номинирана за награда „Аскеер 2001“
* Близо 15 години е в трупата на Театър „Българска армия“, където изгражда десетки силни образи, а от няколко сезона е актриса на свободна практика. В момента участва в спектаклите „Поручик Бенц“, „Г-ца Юлия“, „Симулатор за чифтосване“, „7 дни от живота на Симон Лаброс“, „Чиста къща“, „Модерато кантабиле“, „Амок“, „Мъжете предпочитат да излъжат“
* Сред популярните български филми и сериали, в които е снимала, са „Приятелите на Емилия“, „Пансион за кучета“, „Най-важните неща“, „Моето мъничко нищо“, „Шивачки“, „Малки разговори“, „Военен кореспондент“, „Дунав мост“, “Отвъд чертата“, „Патриархат“, „Под прикритие“, „Откраднат живот“
* Преди дни в Нов театър – НДК, излезе първият й моноспектакъл „Променяне“ по автобиографичната книга на норвежката актриса Лив Улман. Проектът на общинска фондация „Пловдив 2019 – Европейска столица на културата“ е подкрепен от Министерство на културата
* Йоана Буковска-Давидова е омъжена и има близнаци на 6 години и половина – Вера и Любомир

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. д-р Светла Ангелова: COVID-19 не е Апокалипсис!

Тя е родена в Стара Загора, завършила е природо-математическата гимназия „Гео Милев“ преди да кандидатства в СУ „Свети Климент Охридски“ специалност Молекулярна биология. Работила е в Института по генетика при БАН преди да отиде в Националния център по заразни и паразитни болести, където е натрупала голям опит в националната референтна лаборатория „ Грип и остри респираторни заболявания“.

Има множество съвместни публикации в областта на онкогенетиката и грипа при различните възрастови групи.

 В момента е ръководител на централната научна лаборатория  при старозагорския Тракийски университет, от 5 март  е шеф на PСR-лабораторията при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ .Омъжена, майка е на двама сина.