Животът е по-богат от всякакви измислени сюжети. Клиширано е, но пък е неоспоримо като Закона на Архимед. Майсторите използват сюжетите, доразкрасяват ги и се раждат стойностни произведения на изкуството.

От вестникарска дописка за учителката, която обра банка, се роди добрият български филм „Урок“. Сега да видим от житейската история за заключената в хладилна камера продавачка в хранителен магазин какъв сюжет може да се роди. Подобна сцена използва Скорсезе във филма си „Лоши момчета“. В него конкретните бяха окачени на куки в хладилен камион наред със замразените прасета. Може обаче да му се измисли някакъв ъгъл, за да не повтаряме големия майстор. И този сюжет ще се опре на простите неща като злоба, тъпоумие, отмъщение и разкаяние. Ама това вече започва да наподобява антична трагедия и нещата да стават прекалено сложни. В „Илиадата“ сблъсъкът е между Хектор и Ахил, а в нашия случай е сблъсък между продавачки. Очаквано е да няма такъв титаничен отзвук. Но пък може да се направят някои изводи. Всъщност всичко опира до обикновена мърлящина и тъпотия и не е нужно да го възвисяваме толкова. Жената отишла на работа в магазина, там видяла, че на топлата витрина тавите ги мият от дъжд на вятър, и няколко пъти правила забележка. Нейните опоненти обаче, за да си отмъстят, я заключили в хладилна камера и я държали, докато кристализира. Къде се случва това ли? На Слънчев бряг, естествено. Това място по някакъв начин започва да се превръща в своеобразен Джурасик парк. Но извън мрачните шеги пак идва въпросът за кадрите по морето и изобщо в обслужването.

По някои курорти очевидно съвсем се отчаяха и само Анибал Лектър не са назначили в обслужващия туристите персонал. След като жените в магазина са в състояние да издевателстват с колежката си като в мафиотска вендета, сещате ли се колко им пука за туристите и ако са кисели, какво могат да направят с тях. Просто очевидно се назначават хора от кол и въже, без образование и без елементарни морални стойности. Малко като във вица: „Кога минаха абитуриентските балове, кога имаме нова продавачка в кварталния магазин!“

Вторият въпрос е за хигиената. Нещо не ни се получава. Освен това тъй наречените топли витрини по магазините си остават тера инкогнита. В повечето големи хипермаркети се следи за тях, но, както виждаме, по курортите пак се излагаме пред чужденците. Нещо се заговори, че санитарните и здравните власти ще обърнат внимание на тези щандове, но не съм чул за някакви резултати. Иначе ще се получи като във вица: „Иван беше скаран с хигиената, докато не започнаха да кръжат лешояди над него.“ Посещението на магазин в курорт не трябва да докарва спектър от бактериални зарази. И само лешояди липсват в нашите крайбрежни комплекси. И третият въпрос е за тъпата злоба, завист и отмъстителност. Борците за справедливост винаги „ядат дървото“. И тъй като говорихме за филмови сюжети, спомнете си българската класика „Да обичаш на инат“ и какво направиха колегите с героя на незабравимия Велко Кънев, когато се опъна да не се краде в гаража. Направо го разсипаха. Подобно нещо, но в по-изчистен и брутален вид се е случило и с клетата женица в Слънчев бряг. Така че сюжетите са около нас. Надеждата е най-после да се появи поне един, който да не е за film noir.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

БГ печалба

Всеизвестен факт е, че разбиранията за търговия и печалба в България са изкривени като сварен макарон. И правилото важи за почти всяка обществена услуга, без значение дали я предлага частник или държавата и дали заплащаш за нея кеш, чрез осигуровки, данъци и т.н. Традицията у нас повелява ден година да храни, а законът за БГ печалбарството е суров и се спазва безотказно.

Умря човекът от диагнозата

Българинът е от онези представители на пациентския вид, които умират не от какво да е, а от диагнозата си. И в това няма никакво съмнение. Потвърждават го съвсем немалобройните жалби и сигнали до Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и до различните пациентски организации. Нещо повече, вместо те да намаляват с внасянето на модерна медицинска апаратура и преоборудването на болниците, за които държавата дава милиарди лева всяка година, те се увеличават.