Живописта на Милко Божков среща поезията на Борис Христов
2

Живописта на Милко Божков среща поезията на Борис Христов

Изложбата „Салонът на природата“ е вдъхновена от съвършенството на камъка

Днес от 18.00 ч. Софийската градска художествена галерия представя оригинален проект на двама изтъкнати български творци. Изложбата „Салонът на природата“, която ще може да се види в СГХГ до 6 февруари 2022 г., среща лириката на големия български поет Борис Христов с живописта, акварелите и рисунките на художника Милко Божков.

Поетът Борис Христов от години се вслушва в шепота на камъка. „Всеки камък е белязан по рождение като завършена творба…Работата на художника в Салона на природата е – търпеливо да извае постамента“, пише той. Първоначално размишлява върху

причудливия рисунък на патината от лишеи и мъхове

опитвайки се да разгадае техния език, заключващ Времето с ключа на Мълчанието. Така се ражда „ Каменна книга“ ( изд. Elements, 2006).  След това съотнася издирени, заснети камъни и преобразуваните им различности с мисли, породени от философи и поети, оставили своите отпечатъци от думи (между V век пр. Хр и ХХ век, от Лао Дзъ до Йосиф Бродски). Така се ражда антологията „Камък и слово“ ( изд. „Рива“, 2015). Следват собствените му стихове, които редом с фотографиите пък вдъхновяват художника Милко Божков да коментира с езика на четката образите на камъка, окъпани от поезията. Така се ражда идеята за тази съвместна изложба – съчетание на поетично-философски и живописно-поетични творби.

Експозицията ще представи 55 живописни произведения, своеобразен коментар и на фотографиите на поета, и на неговите размишления. В повечето от случаите резултатът опровергава тезата, че художникът трябва

да се ограничи с „извайването на постамента“ 

42 акварела и 40 рисунки с туш подкрепят живописта.

Изложбата е придружена от изданието на Методий Петриков „Салонът на природата“ (изд. „Методиеви книги“, 2020) и Giclee – арт принтове на живописните творби върху хартия.

Ето и стиховете, вдъхновили първата живописна творба, чиято репродукция показваме:

„Чувам нощем гласове на камъни край новия градеж –

гневят се отхвърлените, защото зидарите

ги избират не по Духът, който е вечен,

а по лицето, което умира“.

А ето и строфата, свързана с втората живописна работа на Божков тук:

„Лекомислието, с което човекът върви през живота

и събаря невинни камъни в пропастта

ме кара често да пея от страх,

сякаш минавам нощем през гробища“.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.