Н еговият дом-ателие още от прага издава приоритетите на обитателя си. Стените са отрупани с картини в топли краски, в които художникът е интегрирал метал, хартия, картони с интересни фактури, странни образувания, случайно подхвърлени му от природата.
Неговият дом-ателие още от прага издава приоритетите на обитателя си. Стените са отрупани с картини в топли краски, в които художникът е интегрирал метал, хартия, картони с интересни фактури, странни образувания, случайно подхвърлени му от природата.
На видно място е и колекцията от малки пластики – негови и на колеги. Тук е и статуетката емблема на фестивала „Златният Орфей“, подарена му от създателя й – неговия съсед Величко Минеков. На въпроса за какви заслуги я получава, живият класик на българската скулптура отговаря: „Защото много хубаво пееш в банята, Васе!“. Когато посетителите на творческата му лаборатория или клиенти на неговата живопис стигнат с поглед до отлятата от Ставри Калинов красива бронзова фигурка на полугола жена с развято палто и широкопола шапка, същинско олицетворение на страстта към модата, някои от тях се сещат: „Имаше навремето един дизайнер Васко Василев – „Студио В2“... Това е точно той. Истинска
легенда през 80-те и 90-те години
на миналия век, топстилистът на тогавашното ЦНСМ пръв у нас създава ярки младежки колекции в спортен дух, не по-лоши от западните, които завладяват улицата и за които по „Леге“ се извиват километрични опашки. Неслучайно някои започват да го наричат „българския Бенетон“.
Васко Василев е завършил дърворезба в Художествената академия, но е универсален творец, който свещенодейства в почти всички видове изобразително изкуство. Понякога обаче с носталгия си спомням за годините, когато модата бе изключително креативно занимание. Той вече близо 15 години е дизайнер на популярната Модна къща „Яница“ в родното Елхово, когато решава да напусне, за да обърне повече внимание на останалите музи. Ала се оказва, че това при соца не е толкова лесна работа. Генералният директор на ЦНСМ и министърът на леката промишленост отказват да го „пуснат“, но понеже е талантлив му дават картбланш да си избери с какво иска да се заеме под тяхното крило. Министърът даже го изпраща за няколко месеца в чужбина да се запознае с работата на някои световни дизайнерски къщи. „Върнах се и...забравих за случая, но се оказа, че не съм бил забравен“, отбелязва Васко. Щом го „подсещат“, той предлага да развие модна линия, насочена към младите хора, в другото поделение на ЦНСМ в Елхово – „Невен“, което в оня момента бълва само интериорен текстил. „Срещал съм се с Жан-Пол Готие, Кензо, Енрико Ковери, но хрумката ми дойде от посещението в ателиетата на Исей Мияке в Париж с характерните за него интерпретации на елементи и форми от японското изкуство – капитониране, връзвалки, скрити джобове и т.н.“, връща лентата Василев. Макар и трудно, намира подходящи тъкани и след редица перипетии (трябва например да отговаря пред художествен съвет защо надписите по дрехите са на латиница),
първата иновативна колекция е одобрена и става факт
Кръщава я на своето име – „Студио В2“, и то си остава негова марка. „Резултатът беше поразителен, а за мен беше и изненадващ. Оказа се, че всички харесват това, което правя. Започнаха често да снимат облеклата и да ги показват по телевизията, легендарната водеща Бригита Чолакова беше голям техен фен. Колеги от София идваха да си купуват дрехи директно от предприятието, много хора научиха името на моето малко градче покрай 2-те модни къщи. И така тръгна – за цели 30 години...“, разказва ВВ2. На ежегодния Фестивал на модата в Пловдив, където често гостуват известни европейски дизайнери, френският стилист Жак Пизанти е дълбоко впечатлен от инвенциите на българина и го кани на работа при себе си в Париж. А неговият брат е дългогодишен директор на дамските салони прет-а-порте в столицата на модата... За съжаление Пизанти скоро отлита от този свят и сътрудничеството така и не се осъществява, но през 90-те и в началото на новия век Васко Василев е нает да проектира представителните колекции на няколко от най-разкрепостените турски брандове. „Истанбул е невероятен град, но със страхотно натоварено движение. Сутрин – как да е, обаче вечер като се прибирам, трябваше да пътувам по 2-3 часа до мястото, където живея. Рисуването в ателието ми липсваше и с времето се отказах“, признава някогашният моден гуру. И добавя: „А и ми дойде времето да се откажа. Няма да забравя, когато с проф. Любо Стойков бяхме на 60-годишнината на Ив Сен Лоран в Париж, той ни каза: „Модата е за младите, защото креативността се развива, докато израстваш, независимо че опитът ти по-късно може да създаде школа“. С годините на човек му се иска да остане малко повече със себе си, времето да бъде негово, а лудешката организация около представянето на мода изяжда много от възможностите на твореца да погледне света наоколо. Въпреки всичко, когато се обръщам назад, оценявам, че наистина съм правил неща, които никой друг не правеше.
Даже не смееха и да ме копират
кой знае колко...“.
В сферата на изящните изкуства Васко Василев има над 50 изложби от 70-те години на миналия век до днес (последната засега все още може да се види в столичната галерия „Европа“), както и множество награди, но за него не това е най-важното, а работата в ателието. „Понякога самият творчески процес носи магия. Удоволствието да се занимаваш с този странен занаят, да усещаш, че създаваш нещо от нищо – от къс бяло платно, парчета хартия или дърво – това е безценно! Почти всеки художник рисува картината заради себе си, но я продава, защото е хубаво да я видят и други хора“, уверен е той. Напълно наясно е, че в България трудно се живее от това изкуство – материалите са ужасно скъпи, пазар почти няма или ако има, той е за автори, които отдавна не са сред нас. „...Но това е професия, за която човек или се жени още преди да му дойде ред за други неща и си отива с нея, или просто е сбъркал посоката“, твърди Василев.
За Васко ателието е светая светих. Неговото се намира в т.нар. дъновистки квартал – обител на почти всички големи наши художници от близкото минало. Повечето от земята там е била притежание на СБХ. Един от първите съюзни председатели, Никола Мирчев, има проект, според който наоколо трябва да се изградят още много подобни ателиета, но с неговата смърт умира и идеята. Построена е само тази малка сградичка с 4 ателиета, в която Васко Василев наследява своето от изтъкнатата майсторка на текстил Мара Йосифова. Още по-рано в него е живял класикът на живописта Васил Иванов, известен и с технологията си за рисуване с бяла креда върху черен картон. Докато се нанася, сегашният собственик преживява почти мистична история. „Готвех се да го ремонтирам, когато една вечер се почука и вътре влезе възрастна жена. Представи се, че е вдовицата на Васил Иванов и каза, че съпругът й често я навестява в съня й. Наскоро пак й се явил и поръчал: „Има едно момче в моето ателие – интересен художник. Иди да го видиш и го поздрави от мене". Затова и дошла“, припомня си Васко Василев, потръпвайки от вълнение. Той тъкмо бил намерил едва ли не цяла изложба на Васил Иванов с графични листове от Прага и предложил на дамата да й ги върне, но тя не пожелала, взела само афиша от събитието. „Ето защо си мисля, че това ателие е благословено и не се разделям с него“, казва Васко Василев и признава, че отново е в живописно настроение – създава по свой патент едни особени живописни структури и се надява в късна пролет да ги покаже пред публика. „С това се забавлявам, това ми е хобито, нямам свободно време за други неща“, категоричен е той.-
Монитор
