Живко Тодоров, изпълнителен директор на Българска банка за развитие: ББР има огромен потенциал да подкрепя предприемачите

Живко Тодоров, изпълнителен директор на Българска банка за развитие: ББР има огромен потенциал да подкрепя предприемачите

Отпускането на всеки заем носи риск за този, който го дава

- ББР подготвя нови продукти в подкрепа на туризма и розопреработвателите

- Българският бизнес търси основно не кредити, а грантово подпомагане

- Г-н Тодоров, как пандемията се отрази на работата на ББР?

- Пандемията остави своя отпечатък върху цялата икономиката в световен мащаб и това нямаше как да не се отрази и върху банковия сектор.

Въпреки кризата, ББР успя да запази ликвидната си позиция и продължава да бъде една от най-добре капитализираните банки в страната с 34,29% обща капиталова адекватност (спрямо 22,36% за банковата система). Ликвидното й покритие от 635% при средно 283% за сектора, което само по себе си показва, че банката е стъпила върху здрави основи.

Като цяло високата ликвидност и капиталова адекватност на банковата система у нас допринесоха за запазване на спокойствието и не позволиха кризата да се превърне и във финансова. За сравнение през 2008 г. капиталовата адекватност на банковата система беше малко под 15%, докато през последните години е над 22%. Общият брутен размер на одобрените кредити и аванси по т. нар. банков мораториум към 31 октомври е 8,4 млрд. лв., от които 6,6 млрд. лв. за предприятия и 1,9 млрд. лв. – за домакинства. В края на годината обаче изтича срокът на мораториума и през 2022 г. можем да очакваме повишение на нивото на необслужваните кредити, а това е причина да заделим значителни провизии. Това е тенденция в световен мащаб, един съвсем естествен процес, чрез който всяка банка гарантира стабилността си. Ако погледнете числата, провизиите на американските банки също нараснаха значително – само за 2020 те са със 137% нагоре. В Европа ситуацията е аналогична – общо увеличението на потенциалните загуби нарасна със 113%. Надявам се тези негативни прогнози да не се изпълнят, което зависи изцяло от кредитните и лихвени политики в следващите месеци. В ход ще бъдат включително институции като ББР с противоциклична функция – тяхната роля е в период на криза да действат така, че негативните процеси да бъдат компенсирани.

- Как оценявате мерките за намаляване на последиците от кризата, които банката проведе – като ефективни или не?

- Встъпих в банката в разгара на една криза, невиждана по вид и мащаб. ББР много бързо трябваше да се задейства и да започне преговори с търговските банки, за да заработят мерките веднага. Екипите ни работеха буквално денонощно, тъй като регулациите в банковия сектор са тежки и няма как да бъдат пренебрегвани, дори по време на криза. COVID програмите бяха променяни в движение, съобразявайки обратната връзка, която получавахме от банките и техните клиенти. Мисля, че успяхме да се справим добре в рамките на мандата, който ни бе възложен. Програмата за безлихвено кредитиране на хората, лишени от възможността да полагат труд по време на пандемията, приключи. При това поради големия интерес към нея бе прехвърлен допълнителен ресурс. Предоставени са безлихвени заеми за 254,6 млн. лева на близо 53 хил. физически лица.

Програмата за подкрепа на бизнеса продължава и сега, като сме предложили да бъде удължена до средата на 2022 г. Тя следва хода на пандемията и осигурява постоянен достъп до облекчено финансиране за компаниите, които имат нужда от него. До момента една трета от ресурса й е изпълнен, като са отпуснати 2 000 заема към фирми на стойност 324 млн. лева.

Много бих искал скоро да можем да говорим за ефективен процес по възстановяване, а думата „мерки“ най-после да отпадне от ежедневието ни.

- От кои сектори на икономиката са най-активни предприемачите в търсене на финансиране на ново начинание в бизнеса си?

- Най-често търсят кредити от ББР ресторантьори, хотелиери и от други сектори от туризма, които са най-засегнати от пандемията. За това сме подготвили нова програма, съобразена с потребностите на този сектор. Това, разбира се, не означава отказ и по-малък интерес от нашата страна да отпускаме кредити на фирми от други сектори на икономиката, имащи бизнес план за развитието си. Подготвили сме и специален продукт за кредитиране на розопреработвателите, които също имат проблеми, свързани с пандемията. Там се съобразяваме със спецификата на работата им, защото обезпеченията при тях са по-различни.

- Българският бизнес научи ли се за какво конкретно да иска пари?

- Българският бизнес търси основно не кредити, а грантово подпомагане. Особено сега, в условията на пандемия. Когато са в тежко положение, фирмите избягват тегленето на още кредити, колкото и да са разсрочени те.

- Предприемачите успяват ли да обосноват искането си за кредит?

- Работилите с банка – да. На предприемачите с по-малък опит помагаме да обосноват идеите си или да преработят бизнес-плана си. Това е т.нар. „advisory” функция на банката за развитие. ББР, както и останалите банки, има изисквания бизнесът да е работещ и да има нужните обезпечения. Нито една банка не може да даде пари на фирма, нямаща шансове да оцелее.

- Има ли разлика между времето за обработка на документите за кредит на едно микропредприятие и на голяма фирма?

- При микропредприятията е по-лесно, защото там сумите са на нивото на потребителски кредит – 35-50 хил. лв. Разлика обаче има – за потребителски кредит не се иска бизнес план, а за микро фирмите се изисква – за да знае банката как те ще развиват бизнеса си в следващите години. При малките, средните и големите фирми няма разлика, защото документацията е една и съща. За най-големите фирми времето за проучване е по-дълго, поради по-големия брой активи, с които разполагат.

- Само с отпускането на малки кредити няма ли риск банката да стане губеща?

- При добро управление на банката, няма да е губеща, но няма да носи съществена печалба. Трябва да се намери балансът дали ББР ще изпълнява държавна политика, с държавни гаранции или ще работи като търговска банка в някои нишови сектори.

- Искате да кажете, че ББР ще има нужда от капиталова подкрепа от държавата? Тук много хора ще скочат и ще кажат, че от още едно губещо предприятие нямаме нужда?

- Точно това е въпросът - да се изработи такъв модел, който да позволи на банката едновременно да печели и да се самоиздържа, за да не тежи на фискалната рамка, а в същото време да бъде полезна за по-високорисковите бизнеси или в сектори със стратегическо значение, които останалите банки избягват да финансират. Намерим ли този баланс, ще сме готови с част от уравнението.

- Вие виждате ли варианти за постигане на този баланс?

Според мен едно от решенията е в посока диверсифициране на източниците на доход за ББР, като от едната страна на везната се сложат програми, които ще носят печалба за кредитната институция, а от другата се поставят рисковите компании, на които по мисия и закон банката трябва да бъде полезна. Пример за това е Полската банка за развитие, която управлява средствата на държавните компании и печели добре от тази си дейност. С доходите от нея финансира програми и проекти, които са по-рискови, и по този начин си гарантира устойчивост.

- Според Вас какви са шансовете на икономиката ни да излезе по-бързо от застоя, породен от пандемията и да реализира по-големи ръстове?

- През 2021 г. имаше голяма политическа нестабилност, което пречи и на инвеститорите. В момента повече от всякога е важно България да има стабилно правителство, което да провежда последователна политика, за да можем да привличаме инвестиции.

- В момента големият проблем на икономиката са високите цени на тока и природния газ. Търсят ли се кредити за проекти за възобновяема енергия?

- Имаме продукт за мощности за слънчева енергия. Финансираме закупуването на фотоволтаици от бизнеса и интересът е голям. За съжаление обаче процесът за одобряването на такива проекти е много дълъг. Прекалено много са бюрократичните пречки. През второто тримесечие на 2022 г. се очаква исканията за заеми за такива начинания да бъдат много повече, защото през това време предприемачите може би ще са успели да получат нужните разрешителни.

- От дадените заеми на големи фирми има ли такива, които може да се окажат рискови и да донесат загуби на банката?

- Няма кредит, голям или малък, който да не носи риск за банката (освен ако не е обезпечен на 100% с пари на депозит). По принцип рисковият профил на ББР е по-висок в сравнение с този на една нормална частна търговска банка, тъй като за кредитите, които отпускаме към МСП и някои сектори, няма интерес да се финансират от търговските банки, защото рискът при тях е по-висок. Към момента всички кредити се обслужват, съгласно подписаните договори и погасителни планове. В банката се извършва редовен мониторинг на клиентите по отношение на тяхната дейност и финансови възможности за покриване на задълженията им. През следващата година, когато мораториумът по кредитите отпадне, е възможно да има кредити, по които банката да начисли допълнителни провизии.

- Колко от тези заеми са изплатени предсрочно и има ли такива, за които банката е поискала допълнително обезпечения или пък е прекратила договора за отпускането им и е поискала погасяване?

След като бе променен Уставът на ББР и беше сложен лимит върху експозициите до 5 млн. лв., някои по-големи корпоративни клиенти сами погасиха предсрочно кредитите си. При други е договорен постепенен изход от експозициите им, така че да не бъде затруднена работата на предприятията. Много важно е да се каже, че това не се е случило под натиск, а поради факта, че ББР не може повече да увеличава експозицията си към тези фирми. За нас стои предизвикателството да запълним тези предсрочни погасявания с нови, по-малки кредити, които да компенсират загубата на доход за банката, но ще бъдат и с по-висок риск. Това означава и повече провизии.

- Коя от банките за развитие в Европа е най-добър пример за вас?

- Статутът на банките за развитие зависи от държавната политика. Повечето подобни на нашата банка в Европа работят с държавни гаранции на отпусканите кредити, но ББР ги няма, както е в други държави. Сега е модерно да се говори за различни иновации, за които обаче трудно се осигурява обезпечение. За такива бизнеси е хубаво да има държавна гаранция.

- В началото споменахте противоцикличната функция на ББР – как ще можем да измерим ефективността на ББР? Оставаме с впечатлението, че няма единно разбиране за това как да бъде полезна банката.

- Банката в сегашния й вид е създадена в периода на финансово-икономическата криза през 2008-2009 г., когато е трябвало да осигури ликвидност за системата и реалния сектор. Оттогава именно е и Законът за ББР. Днес банките имат сериозен ресурс и ББР може да им бъде полезна повече като инструмент за споделяне на риска, отколкото като водещ източник на финансиране. Бих се радвал на един конструктивен дебат за това каква банка за развитие искаме да имаме, защото по света има редица успешни примери за този тип кредитни институции. От немската KfW през полската BGK, хърватската HBOR и десетки други. Преди това обаче трябва да намерим отговор на няколко съвсем конкретни въпроса. Искаме ли ББР да печели и да се самоиздържа или не? Искаме ли да действа в конкуренция с другите банки или напротив, единствено ще търси начин да ги подпомага? Ако се фокусираме върху запълване на нишите на банковия пазар, то как гледаме на това ББР да поема функциите на „банка-болница“, която да помага на затруднените предприятия, които впоследствие да връща оздравени на пазара? Защото, съгласете се – особено в ерата на COVID затруднените също имат нужда от подкрепа – особено предприятията, които са важни за даден регион и поддържат работни места в него. Ако отчитаме, че предприемаческият импулс у нас е недостатъчен, как заедно да променим стартъп средата, така че да го насърчим и стимулираме? Преди всичко трябва да си отговорим на тези въпроси, а едва след това в една нормална и неистерична дискусия да потърсим добрите решения за ББР. В момента подготвяме преглед на стратегията, приета в началото на годината, като се опитваме да обхванем различни гледни точки, но съобразени с мандата, устава и закона за ББР.

- ББР ще пусне съвсем скоро нова дигитална платформа. Как се роди идеята за нея и кои ще са нейните водещи предимства?

- ББР има огромен потенциал да подкрепя предприемачите, но това трудно може да стане само с една красива сграда на жълтите павета. Защото бизнесът не е само в София, а нашата мисия е именно да облекчим достъпа му до финансиране. Също така, знаем от собствения си опит и от този на партньорските ни банки за развитие, че особено в условия на криза или субоптимални пазарни състояния МСП се нуждаят не само от достъп до финансиране, но и от по-широка гама от услуги и комуникация в подкрепа на бизнес процесите им. Това беше едно от първите неща, които поисках да променя, когато започнах работа тук. Да направя банката по-достъпна, отворена и диалогична. Така че съм особено щастлив, че първата крачка вече е направена. В края на 2020 г. приехме решение за разработване на дигитална платформа в помощ на малкия бизнес и днес тя вече е факт. До три месеца нашите клиенти, и не само, ще могат да се възползват от пълната й функционалност.

- Какво ще може да прави бизнесът през тази платформа?

Най-голямото предимство на платформата Business Booster (https://businessbooster.bg ) е възможността за по-бърз контакт с фирмите в цялата страна. В платформата сме разработили модул, който цели да ограмоти и насърчи младите предприемачи, за да се престрашат да започнат собствен бизнес. В т. нар. бизнес академия сме създали интересни наръчници и видео уроци, както и полезна документация за регистриране и развиване на бизнес. Платформата има и собствен Business Plan Wizard – генератор на отлично структуриран бизнес план, който предприемачите могат да използват за кандидатстване в различни финансови институции, не само при нас. До края на януари първите ни клиенти – микро- фирмите, ще могат да кандидатстват за кредит изцяло дигитално, без да ходят до офиса на банката. Business Booster дава и още едно предимство – фирмите да си създадат безплатно собствен онлайн магазин, чрез който да стартират продажби. Следващата година предстои да пуснем и собствена апликация за мобилни устройства. Желанието ни е платформата да се обновява и допълва непрекъснато, така че когато и да я посетиш, винаги да има нещо ново.


ВИЗИТКА

Живко Тодоров притежава магистърска степен по Счетоводство и контрол от УНСС и Executive MBA от Hult International Business School в Лондон. Професионалната му кариера започва през 1997 г. в ING Bank - клон София, където става финансов директор и член на Управителния съвет за България. В периода 2012-2014 г. е главен финансов директор и член на УС на Алфа Банк - клон България. От 2014 до март 2020 г. е главен финансов директор и член на УС на ПИБ. Под негово ръководство се разработва и внедрява вътрешна политика за трансферно ценообразуване на средства и модел за разпределение на разходите, както и модел за изчисляване на рентабилност на ниво бизнес линия, продукти и клиенти.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.