В летните месеци на много места в България се организират различни землячески срещи, придружени от тежки курбани. Ритуалната гозба се вари и раздава за здраве и на големи религиозни празници, какъвто безспорно е Голяма Богородица на 15 август.
В летните месеци на много места в България се организират различни землячески срещи, придружени от тежки курбани. Ритуалната гозба се вари и раздава за здраве и на големи религиозни празници, какъвто безспорно е Голяма Богородица на 15 август.
Традиция
Тази традиция по нашите земи датира от време оно и е много повече от това просто да съберем земляци, миряни или близки и да похапнем вкусна месна чорба. Произходът на курбана се свързва с Авраамовата жертва в Стария завет (Бит., 22:2–14). Според библейския разказ Бог, за да изпита Авраам, поискал от него да принесе в жертва сина си Исаак. Той се подчинил, но в последния момент ангел Господен го спрял.
Курбанът навлиза в езиците на балканските християнски народи чрез турския. В българския език с думата курбан се означава както самата жертва и приготвената от нея храна, така и целият празнично-обреден комплекс, свързан с жертвоприношението.
Любопитен факт е, че в католическа и протестантска Европа, както и в източноевропейския православен свят (Русия, Украйна, Беларус) този обред отдавна е изкоренен от църковната институция, но на Балканите е все така жизнен.
Ритуалът
Точни правила за правене на курбан няма и традициите в различните краища на България се различават, но има и общи правила. Жертвеното животно се умъртвява чрез определени ритуални практики. Често то се закичва със зеленина и му се закрепва свещ. Преди самото умъртвяване то може да бъде захранено със зелена трева, трици и сол и да бъде отведено да обиколи три пъти храмовата постройка. От важно значение е мястото на неговото умъртвяване, което трябва да бъде свещено - оброчище, параклис, църковен двор, манастир и пр. Общото обаче е,че месото за обредната храна не се освещава предварително в църквата, а след като курбанът вече е готов. Костите на жертвеното животно не се изхвърлят, а задължително се запазват и след това заравят в земята на място, където никой не стъпва.
Поводите
Курбаните условно могат да се разделят на два вида - обществени и частни. Първите са свързани с празника на селската църква или манастир. На тях се приготвя голямо количество от храната, която се раздава след това на жителите на селото или дошлите в светата обител поклонници за здраве.
Частните курбани се правят по различни поводи. Най-често хората правят днес лични курбани на дата, в която са преживяли опасно събитие - автомобилна катастрофа или някаква друго разминаване със смъртта или осакатяване, злополука или излекуване от тежка болест. Той може да се извърши и на някои от православните празници.
Курбан се приготвя още в чест на някой светия, възприет за закрилник на семейството или професията.
От агне до риба
Жертвеното животно обикновено е агне (овен, овца) или теле. Не се избира животно, което рови в земята, като пиле, петел, кокошка или е „нечисто“ - кон, магаре, свиня. Когато се готви месото, за предпочитане е то да се приготвя цялото заедно с главата. Ако датата на курбана е в период на пости, някъде го правят и от риба. Тя обаче задължително трябва да бъде с люспи. Затова най-предпочитан е шаранът, който освен под формата на курбан чорба може да се готви и печен с най-разнообразна плънка.
Тези видове курбан не бива да се бъркат с класическата курбан чорба. За овчи обреден курбан например е нужно само месо, лук и подправки - дафинов лист, черен пипер и бахар и сол на вкус.
Монитор
