Жените, вдъхновявали Вазов, изгряват на сцената на Народния театър

Жените, вдъхновявали Вазов, изгряват на сцената на Народния театър

Познатите и (не)познати любови, белязали съдбата на един от най-големите литературни колоси на България... Които и да са те... Жените, вдъхновявали Патриарха на българската литература, и красивите думи, които Иван Вазов пише за тях, ще оживеят на сцената на Народния театър в първата премиера след принудителната пауза – спектакълът „О, ти, която и да си...“.

Той е част от кампанията по отбелязването на 170 години от рождението на народния поет, която е акцент в настоящия сезон на театъра, и е с участието на Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош и Ненчо Костов.

Премиерните представления са на 7 и 8 юли от 19.00 ч. на Камерна сцена, а следващите дати са 29, 30 и 31 юли, и 5 и 7 август.

Представлението, режисирано от Бойка Велкова, е лиричен колаж по стихове, писма и спомени на Вазов, оформен от поетесата и драматург на театъра Мирела Иванова. С много театрално въображение и почтителност то се опитва да отговори на въпросите кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета; какво е присъствието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица не само над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца... Все пак се знае колко обичан и обичащ е бил поетът: от първата младежка любов с Катерина до залезната – към Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си „Люлека ми замириса“ през 1919 г. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра в едноименната посветена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив са сред знаковите събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси от писма и спомени...

Костюмите са дело на Нина Пашова, музиката – на Теодосий Спасов, хореографията – на Мила Искренова. Актрисата Параскева Джукелова дава първоначалната идея за рецитал по любовните стихове на Вазов, а впоследствие с всеотдайното съучастие на мнозина замисълът се разраства и превръща в драматургичен колаж.

Вазов започва да пише на 19 години, вдъхновен от любовта си към Катерина, но повечето от стиховете от този период изгарят при опожаряването на Сопот. Някои оцелели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в „Майска китка“. Много по-късно, чак през 1919-а в личната му антология „Люлека ми замириса“ срещаме изградени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения. Самият той е бил повече от сдържан, лаконичен и дискретен относно личното си битие, за което циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение самота...

Всяка от актрисите се превъплъщава в няколко образа. Радина Боршощ ще бъде Катерина, Атина Болярска и момиче от Пернишко; Биляна Петринска ще е Зихра, пловдивската годеница и Вера А. Тимони; Параскева Джукелова – Пелагия, съпруга на белгийски инженер и Джованина; Ева Тепавичарова – Евгения Марс, Иванка и мадам Чучукович. Единственият мъж на сцената – Ненчо Костов, ще е самият Вазов или разказвачът.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.