„Тя е много добър фехтовач“, казва лорд Илингуърд за провокативната и устата мисис Алънби (отлична Гергана Плетньова) в най-новия премиерен спектакъл на театър „Българска армия“ – „Жена без значение“. Всъщност почти всички герои в него са отлични фехтовачи: едва ли има друга пиеса на Оскар Уайлд, в която словесните дуели да са толкова изящни и умели – всяка реплика и отговорът на всяка реплика в диалога са абсолютни сентенции със самостойно значение, пронизващи право в сърцевината недъзите на обществото или слабостите на мъжката/женската природа.
„Тя е много добър фехтовач“, казва лорд Илингуърд за провокативната и устата мисис Алънби (отлична Гергана Плетньова) в най-новия премиерен спектакъл на театър „Българска армия“ – „Жена без значение“. Всъщност почти всички герои в него са отлични фехтовачи: едва ли има друга пиеса на Оскар Уайлд, в която словесните дуели да са толкова изящни и умели – всяка реплика и отговорът на всяка реплика в диалога са абсолютни сентенции със самостойно значение, пронизващи право в сърцевината недъзите на обществото или слабостите на мъжката/женската природа.
Най-ловкият фехтовач е именно той, лорд Илингуърд, в блестящото изпълнение на Иван Радоев – саркастичен чаровник, но човек „крайно покварен“, когото въпреки това или точно поради това с отворени обятия приемат в аристократичните салони. А той пък с охота си прави експерименти със „скучните“ добродетелни личности, подлагайки на изпитания предполагаемата им почтеност, докато не си намери майстора. Освен брилянтния вербален пинг-понг пиесата в режисьорската интерпретация на Стоян Радев няма кой знае какво толкова изненадващо да предложи освен един уж остарял морален казус, който за съжаление
закоравялото ни и все още мъжко общество
сегиз-тогиз издига на дневен ред: за правото на жената да решава собствената си съдба, за вината на едната и другата страна в случаите на „грехопадение“ – простимите фриволности на всеки Адам и непростимото лекомислие на Ева... (Днес обаче нещата доста са се обърнали, нека си спомним случаите на Харви Уайнстийн и движението #MeToo).
Действието условно е локализирано в благородническо имение в Англия, чийто гости и най-вече гостенки непрекъснато клюкарстват и жестоко съдят другите, като са готови на нравствено убийство с една подхвърлена дума. Единствената неподвластна на тази поквара и словоблудство е една облечена в черно жена – г-жа Рейчъл Арбътнът на Анастасия Ингилизова, уважавана от единици, но отбягвана от висшето общество като цяло. Именно нейният син Джералд (добър дебют на Ясен Атанасов – студент на проф. Ивайло Христов и син на проф. Атанас Атанасов) лордът току-що е харесал за свой личен секретар. Една вечер в имението в подобна компания ще разкрие дълго пазени тайни и, колкото и да е невероятно, може да промени изцяло житейските намерения на лорда.
Сценографът Никола Тороманов и режисьорът са решили по социален признак да разделят по височина сцената на два свята (както знаем, единият е излишен): бомондът е на терасата, а простолюдието в лицето на Рейчъл в подножието му. Това обаче прави действието твърде ограничено, а
посланието – прекалено директно
Все пак накрая и лордът ще трябва да снизходи там в опит да оправи младежките си бакии. Дидактиката ще победи, както го е решил някога Уайлд, въпреки опита за интимно стопяване на ледовете между главните герои, както го е решил Радев. Директен коректив на британската мисловна закърнялост е и младата американка на Евелин Костова, която за разлика от английските си приятели (особено двойката на актьорите Радосвета Василева и Георги Къркеланов) не презира, а уважава онези, които си изкарват прехраната със собствен труд и застава на страната на етиката и любовта, а не на класовите предразсъдъци и цинизма. Директно е и финалното послание, когато заглавието на творбата, изписано над сцената, от A Woman of No Importance, в пристъп на закъснял феминизъм, се превръща в A Man of No Importance.
Монитор
