Явор Бахаров въздава „Мяра за мяра“ в модерен прочит на Шекспир (СНИМКИ)
5

Явор Бахаров въздава „Мяра за мяра“ в модерен прочит на Шекспир (СНИМКИ)

Спектакълът на Крис Шарков и Ловешкия театър поставя моралния казус от пиесата в наши дни

Юпита с елегантни костюми, танцьорки на пилон в нощните клубове, скинари, модерни системи за дистанционно видеонаблюдение съживяват трагикомедията на Шекспир „Мяра за мяра“ под режисурата на Крис Шарков като продукция на Драматичен театър Ловеч, която този месец имаше и своята софийска премиера в театър „Азарян“.

Не за пръв път пиесите на Барда се появяват в съвременни одежди на българска сцена, но сега сякаш пренасянето на казуса от „Мяра за мяра“ в наши дни е особено оправдано и логично:

с въвеждането на нови рестриктивни мерки

и нов морал в обществото, с временния статут на управението, с контролиращата сила на властта и необходимостта от контрол над самата нея. В този смисъл интерпретацията на талантливия Крис Шарков избягва самоцелното кокетничене и е напълно уместна.

В „Мяра за мяра“ Винченцо, князът на Виена (гост-звездата Явор Бахаров), решава да се оттегли в манастир и поверява (временно?) градските дела на своя довереник Анджело (Павел Емилов). Той на свой ред се заема да стегне морала в града и пожелава да накаже със смърт Клавдио (Любо Ковечв), който е забременил девойка, без да имат брак.  Единствено сестрата на Клавдио, Изабела (Боряна Бабанова), която се готви да се замонаши, може да измоли милост от новия управник. Неочаквано той е изправен пред дилемата да удържи правилата, която проповядва, или да се поддаде на избухналата страст и да отнеме девствеността на Изабела. Тя пък е разпъната между порива да запази чистотата си и греха, който ще спаси живота на брат й – саможертва, която Калвдио би приел охотно. Всичко това обаче не остава скрито от княза, който

като сив кардинал следи случващото се и задкулисно дърпа конците

И ще се завърне, за да въздаде мяра според мяра. В двете токова различни лица на образа – действащ „политик“ или „смирен“ подмолен съветник, Явор Бахаров успява да задържи вниманието на публиката като двигател на действието. Характерен и много силен поддържащ образ на „градския плебс“ прави и актьорът Георги Грозев.

Крис Шарков е привлечен от тази „проблемна“ Шекспирова пиеса с неопределен жанр, която разнищва морални казуси: за манипулациите и отговорността на властта, за човешкия избор, дори за сексуалния тормоз, който все по-често бива санкциониран днес. За него тя е близка до съвременни формати като съдебния трилър. Спектакълът сполучливо насочва зрителския поглед към вечните дилеми между злоупотребата и справедливостта, престъплението и възмездието, прошката, милостта и (не)възможната любов в „един проблемен и разпуснат свят“.

Сценографията и костюмите са на Кирил Наумов, хореографията – на Илона Маринова, музиката – на Жоро от „Остава“. През октомври постановката откри 12-ото издание на фестивала „Младите в театъра” и ознаменува завръщането на най-великия драматург на всички времена на ловешка сцена след 30-годишно отсъствие.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.