Освен че са една от най-лудите сръбски банди, които смесват – алтърнатив, хип-хоп, реге, блус, джаз, етно и каквото се сетиш, S.A.R.S. Смело могат да твърдят, че държат първенството в сърцата на българските меломани. От 2013-та насам, всяка година групата пълни по един летен концерт. Безотказно! И през 2019-та се завръщат, но още по-амбициозно, на двойно по-голямо място от обичайното – на стадион „Юнак“ в София, с капацитет 5000 души, а преди тях на сцената ще излязат „Джанго Зе“, които се превърнаха в бутикова банда с по 1-2 концерта на година. Седмица преди да забият чисто новия си, седми, албум „Glava“, гласът на S.A.R.S. Жарко Ковчевич сподели литър лимонада в центъра на София с „Монитор“ и разказа повече за предстоящото шоу, новата тава, любовта и лудата българска публика.

- Здравей, Жарко. Първо, поздравления, че тази година ще свирите на още по-голямо място. Как се чувствате преди концерта?
- Много се радваме че сменяме мястото. В последните години свирим все в „Маймунарника“, който е страхотен клуб, но искаме да пробваме нещо ново този път и да се качим на по-високо технологично ниво с по-голяма сцена, повече осветление... Пък и имаме нов албум, ще изсвирим няколко парчета от него.
- Да, изслушах го - „Глава“ - страхотен е. Кажи ми малко повече за него?
- Всеки албум е различен, всеки описва емоциите в определения момент, в който се пишат песните. Темите са свързани пряко с това, което ни вълнува по време на процеса на създаване. Всеки албум е сам по себе си история. В „Глава“ поглеждаме от малко по-различен ъгъл социалната тема. Опитваме се да я поставим в различна перспектива. Малко като мотиватори сме. Искаме да вплетем послание към хората да се борят за себе си. Никой няма да го направи вместо тях. Да се борят срещу всичко лошо, което се случва и срещу прогнилата система, и да правят малки неща, които да променят тази система. Да крещят, да действат. Социалните медии са само място, където можеш да пишеш – думи в монитора. Не са полезни – трябва да се действа.
- В този албум има и доста гледни точки към любовта и жените.
- Бяхме много емоционални, докато го писахме. Възвеличихме любовта (смее се). За песента „Вярвай ми“ текста написахме с моя брат и всъщност е моята история. Аз съм влюбен, но е трудно да направиш позитивна песен за любов. От няколко години се опитвам да напиша песен за моята любов към момичето ми и за нейната към мен, но без да бъде лековата. Много съм критичен към себе си и работата си, затова ми беше трудно. Останалите песни също са историите на другите от бандата, а в текстовете основен пръст има брат ми. Наистина в този албум имаме доста песни за любов. Искахме да направим повече такива, да има повече позитивни парчета. Хората сме заобиколени от достатъчно негативни неща, за да ги слагаме и ние във фокуса.
- Винаги се изказваш ласкаво за българската публика. Какво чувстваш като излезеш пред феновете тук, в София?
- Имам огромни очаквания за този концерт. Всеки път като свирим при вас буквално е „лудо“ изживяване. Никога не ни се е случвало на друго място (може би само няколко пъти за всички тези години в Белград и Загреб) такова нещо. От самото начало на концерта, между песните, по време на песните, през цялото време струи енергия, хората подскачат, пеят, вдигат наздравици. За първи път като дойдохме през 2013-та беше като шок. Тези концерти ще помни за цял живот, особено един в „Маймунарника“, по време на който от средата назад се изля страшен дъжд и вместо да развали настроението, като че ли накара хората още повече да полудеят.
- Имате ли вече фенове, които забелязвате да идват на всеки ваш концерт?
- Да, особено последният път, въпреки разстоянието между сцената и публиката, успях да забележа поне 5 човека, които виждам винаги. Виж, много ярко ми се запечатват историите с наши почитатели, които идват и ни казват как нашите песни са им помогнали в труден момент, как са успели да преминат през препятствия и депресия.
- Какво е твоето обяснение, защо „Perspektiva“ е толкова любима песен на българите?
- Тя е любима навсякъде и на всички. Но в България наистина е много обичана. Преди дни ме шокирахте за пореден път. Влязох в анализите на Youtube, за да проверя какво от нашето творчество се слуша най-много у вас. Според статистиката повечето гледания през последните 365 дни на „Perspektiva“ са били от България – около 600 000 гледани. На второ място беше Сърбия – около 300 000, почти наполовина. Знам че е хващаща песен, но никога не съм мислил че толкова хора в България я харесват. Тематиката й е валидна за всички, не само а вас, но и за нас, за целите Балкани. Да, вие сте в ЕС, ние не сме, вие имате тези политици, ние други, но животът, трудностите и радостите на хората са едни и същи. Това е обяснението и за успеха ни на Балканите.
- Така ли ви приемат и западняците, американците, австралийците?
- Да, защото идват предимно наши хора на участията ни там (смее се) Има и много хора, които са доведени от приятели или са попаднали случайно на наш концерт, идват после и ни казват: „Ние не ви разбираме езика, но си прекарахме страхотно, дори се опитахме да преведем текстовете ви с Google Translate”. Вива, интернет, че така свързва хората!
- Мислиш ли, че има перспектива за балканската музика извън Балканите?
- Има много голяма езикова бариера. За да успееш трябва да правиш песни на английски както Dubioza Kolektiv и се радват на значителен успех. Ние не искаме така. Не че не са ни съветвали да го направим, но не се чувстваме комфортно, не можем да се изразим напълно на друг език. Пробвахме на испански с две песни – Lutka и Ti, ti, ti. Консултирахме се с наш приятел - професор по испански в Сърбия, защото искахме да направим нещо за почитателите ни във Валенсия, където щяхме да свирим за пръв път. Реакцията беше страхотна, но така и не влязохме в студио да ги запишем.
- У нас има няколко наистина добри банди, които са във вашата стилистика. Мислили ли сте за общ проект?
Да. В интерес на истината преди няколко месеца си говорихме да направим подобен проект, защото имаме много фенове тук. Но не сме търсили подходящата банда, нямаме самочувствие, че имаме достатъчно добър поглед върху сцената ви. Трябва да се постараем в тази посока и нищо не се знае.
- Как един обикновен музикант живее в Сърбия днес?
- Ние сме необикновени (смее се). Знаеш ли защо? Защото никога не сме вървели по пътя на обикновена рок банда. Току-що се бяхме събрали и изведнъж станахме популярни. Това се случи в самото начало, с първата песен Budav Lebac. Повечето банди работят здраво много години и може би едва тогава успяват да изкарат хит като нашия. А ние имахме такъв късмет да ни се случи преди дори да знаем какво е да направиш концерт. Във всички останали аспекти сме като останалите, които не правят фолк музика. Във фолка има бизнес и много пари. Много рядко обаче групи в други жанрове успяват да се издържат от музиката си. Аз също работих като застрахователен агент, но нямах никакви амбиции и изобщо не ми харесваше. Затова и напуснах. В началото ми беше трудно, беше 2010-а. Трябваше да се пренастроя как да си правя бюджета, защото не можеш да разчиташ на една и съща заплата всеки месец. През лятото има много работа, през зимата – съвсем малко, и трябва да преразпределяш приходите си. В момента обаче бих казал, че печелим достатъчно, за да живеем добър живот – голяма рядкост за музиканти в Сърбия.

Какво за теб е...?

- Свобода?
- Илюзия. Ние не сме свободни дори да си мислим, че сме. Единствено се чувствам свободен като отида сред природата сам, или с приятелката ми, без хора наоколо, без да мисля за ежедневни неща.
- Музика?
- Емоция. В природата ни има саундтрак, който придружава мислите ни, за да можем да преминем през добрите и лошите неща. Музиката подчертава емоциите, уголемява ги.
- Жена?
- Сътворение.
- Ракия?
- Добре прекарано време... и понякога – неща, които не искаш да помниш на сутринта.
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Юлиан Константинов: Нищо не виждах в костюма на Шотландеца

Шотландецът е в топ три на най-големите костюми в „Маскираният певец“. Това каза като равносметка Юлиан Константинов, който изпя последната си песен в шоуто в събота вечерта преди маската му да бе свалена от зрителите.