- Г-н Лернер, в навечерието на Международния ден на йогата, който отбелязахме в неделя, обявихте четвъртото издание на фестивала Udaya Live! в България. Какво ви мотивира да продължавате да давате терен на нови учители, музиканти и ученици по йога?

- В основата на мотивацията ми несъмнено стоят положителните реакции на хората след всяко едно от тези издания на Udaya Live! Тяхното щастие, вълнение... Те ме вдъхновяват да продължа да се занимавам с това. Знаете ли, много хора идват при мен след фестивала със сълзи на очи, други намират сродните си души. Нещо повече, вече имаме три Udaya бебета. Страхотно е да видиш как хора, които не биха се срещнали при други нормални обстоятелства, създават нещо толкова специално заедно – един цял нов живот.

- Какво ви подтикна да започнете това приключение преди четири години?

- Машината се завъртя още преди години. Първоначално работихме в студиото с учителя по йога Травис Елиът. Правихме проект, наречен The Ultimate Yogi. Година по-късно доведохме други треньори – Руди Метиа и Витас Баскаускас, за да заснемем Yoga Warrior и Deepen Your Practice. И така постепенно йога семейството ни се увеличаваше. Тогава един от посетителите на всички тези проекти ни сподели за място на Боровец и всъщност той предложи да бъде направен фестивал за йога там. Отидохме на място, влюбихме се в прекрасната природа и така органично се появи първото издание на Udaya Live!. Всъщност той се превърна във фестивал много преди ние да го наречем така.

- Казвате, че се чувствате като начинаещ в йога, но всъщност се занимавате с това от 18-годишен. Не сте ли се изкушавали от опцията да започнете да преподавате?

- Да, мислил съм наистина в тази посока. Преминах през курс на обучение в Лос Анджелис. В онзи момент не бях все още сигурен в какво тематично поле ще се развия професионално и това бе една от възможностите, които обмислях. Така че, да, изучавал съм как да преподавам йога, но животът ме поведе в друга посока.

- По какъв начин помага наученото от йога в ежедневната ви работа, тук, в Киноцентъра?

- Всъщност далеч не отдавам заслугите за успехите, които съм постигнал на учението. Всичко зависи от принципите на даден човек. Когато се провалям, това е заради мен. Когато следвам правилните принципи, очевидно това работи в моя полза. Думата „йога“ означава обединяване. И това всъщност е един от принципите, които се стремя да спазвам. Ако подходиш към даден проект с идеята да постигнеш това обединяване, ще постигнеш много повече, отколкото ако се захванеш с всичко сам.

- Как изглежда цялостният пейзаж на филмовото производство в България според вас?

- Трудно е. И това е основно поради факта, че много други страни започнаха да предоставят финансови стимули за чуждестранните продуценти, които отиват да снимат на територията им. Румъния наскоро обяви, че ще предоставя 35% възвръщаемост на инвестираните в държавата средства от страна на филмовите продуценти извън територията й. Интересно е сравнението между България и Румъния – цените ни гравитират около почти еднакви стойности, обаче тук се предлага по-високо качество на услугата. Въпреки това не можем да се съревноваваме с тези 35%. Нещо повече, само в последната година загубихме над 15 проекта, които при други обстоятелства щяха да вложат финансови средства за работата тук, в България. Дори наши собствени продукции отиват към Румъния, Гърция, Македония и Сърбия.

Другото важно нещо, което губим, несъмнено е приемствеността. През последните 14 години успяхме да изградим индустрия тук и да обучим много квалифицирани кадри. Сега те пътуват по света и работят на други места, където преподават знанията, които са придобили тук, на следващо поколение специалисти в чужбина. Впоследствие това следващо поколение ще бъде предпочитано от компаниите, защото за тях ще е много по-евтино да назначат някого на местно ниво, отколкото от друга държава. Така че не само квалифицираните професионалисти сега напускат България, но вече приемствеността и знанието също напускат страната. Това според мен е изключително тъжно, защото ни отне 14 години, за да изградим всичко това, и само една година, за да бъде то разрушено.

- Разговорът за въвеждането на стимул за чуждестранните продуценти и у нас е вече започнат. Близо ли сме все пак до неговото въвеждане?

- Знам, че министърът на културата приема казуса много сериозно, съгласно указанията на министъра на финансите и, разбира се, министър-председателя. Сформирана е работна група, която към момента се труди върху изменение на закона. Истинското предизвикателство е всъщност това да се разбере какво трябва да представлява текстът на този закон.

Думата за този стимул на английски е incentive и произлиза от думата „привличам“. Да привличаме, да вдъхновяваме – такъв смисъл има този стимул, преведено от английски език. На български като че ли се превежда повече като „отстъпка“, което провокира множество реакции от вида на „Защо давате пари на този човек, вместо на мен? И аз заслужавам“. Очевидно е, че отново ще има такива отзиви – защо тези продуценти получават стимул, а не аз.

- Но всъщност немалка част от българските продуценти също подкрепиха и дори настояват за тази идея.

- Да, водихме дълга битка, докато се стигне до тази тяхна подкрепа. Нещо повече, бивш шеф на Националния филмов център публикува цяла статия против идеята. Широко разпространено бе мнението „това не е за нас“. Да, не е за „нас“, ако ние сме 72-годишни пенсионирани професори, но е за всеки, който иска да влезе във филмовия бизнес. Представете си, аз съм инвеститор от чужбина и разполагам с много пари. Пред себе си имам избора – да кажем отново – между Румъния и България. Логично, ще отида към Румъния, защото там предлагат стимул. Оттам парите влизат в страната, харчат се там, облагат се с данък, циркулират в икономиката и Румъния печели в дългосрочен план. Но ако гледаме в краткосрочен план, да, лесно е да стигнеш до извода, че се работи на принципа „пари да отиват при някого“.

- На фона на всичко това как продължавате да привличате и да рекламирате България като филмова дестинация?

- Рекламата „от уста на уста“ винаги е била най-важна за мен. Всяка година посещаваме големи киносъбития, сред които и филмовия фестивал в Кан. Взимаме големи екипи и се опитваме да убедим хората да дойдат и да снимат в България, но важното за нас е те да продължат да се връщат със своите проекти в страната.

- И тази година бяхте на фестивала в Кан, където представихте и първия трейлър на „Рамбо: Последна кръв“. Какво друго се случи на Френската Ривиера?

- Да, това беше наистина специална презентация за Силвестър Сталоун – за живота и работата му в киното. Той проведе и мастър клас в рамките на фестивала. Ние пък представихме и други наши проекти, сред които и комедията Jolt с Кейт Бекинсейл.

Наред с всичко останало, късометражният филм Cheese, който беше създаден в рамките на стажантската ни програма във Film Forge, беше избран за представяне в късометражната програма на фестивала. Тази година кандидатствахме за одобрение в тази програма с общо 15 късометражни филма. Cheese беше избран измежду общо 4000 заглавия, борещи се за прожекция сега. Да, екипът отиде и представянето премина наистина интересно.

Друго нещо ми направи впечатление. От една страна, имаме филмовия пазар в Кан, от друга – това са различните конкурсни програми. За късометражната такава – тя няма конкурсен характер, след като веднъж вече са посочени филмите, които ще получат представяне, ти си нагърбен със задачата сам да търсиш публика за това, което ще покажеш. Така че възможностите там са малки. Но ако успееш да привлечеш повече журналисти, ще получиш по-голям международен отзвук. Много е важно да намериш правилните хора за тези прожекции.

- Провеждате стажантски програми от вече няколко години, какво ви подтикна да го направите?

- Още когато пристигнах в България, посетих Нов български университет и НАТФИЗ и това, което ми направи силно впечатление, беше на какво се обучаваха тези студенти. Осъзнах, че това са основно три специалности – актьорско майсторство, режисура и кинематография. В същото време филмовата индустрия се нуждае от много повече други специалисти. На една снимачна площадка има средно около 400 души, от които само един е режисьор. Другото нещо, което осъзнах, е, че когато напуснат учебните заведения, младите надежди на киното имат навика за 4-5-часов работен ден. А когато попаднат на истински сет, работата продължава и по 12 часа в денонощието. Това е голям шок за тях, а за нас остава и задачата да ги обучим почти от самата нула.

Ето защо се фокусирахме върху обучаването тук, на място, на хора за разнообразните професии, които могат да възникнат по време на заснемането на един филм. Стажантската програма е интензивна, напрегната и ако си силен, ще оцелееш.

- Каква е равносметката от програмата досега?

- От началото на програмата при нас са се обучавали над 300 стажанти. И това, което е по-важно за мен и ме кара да се гордея, е фактът, че 64 от тях сега работят на снимачни площадки и имат кариера. Другото страхотно нещо е, че вече тук идват хора от цял свят. Имаме и човек от Южна Африка, който стажува при нас и тъкмо си намери работа като оператор. Момиче от САЩ, което стажува със сестра ми, също дойде до студиото и сега провокира и нейните приятели да дойдат. И друго, от Гърция се свързаха с нас за помощ в обучаването на следващото им поколение филмови специалисти. Те ще дойдат тук, за да се включат в програмата през есента.

Визитка:

-Ярив Лернер е роден на 16 юни 1973 г. в Израел и прекарва детството си в Южна Африка

-Практикува йога от 18-годишен, а на 23 г. отива в САЩ да преследва волейболна кариера Започва да работи в киното първо като каскадьор

-Поема поста изпълнителен директор на студиата „Ню Бояна” през 2014 г.

- Тази година Лернер организира за четвърти път йога фестивала Udaya Live!, който ще се проведе между 14 и 19 август в Правец

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини