Яна Титова: Най-добре се чувствам, когато съм зад камерата (ИНТЕРВЮ)

Яна Титова: Най-добре се чувствам, когато съм зад камерата (ИНТЕРВЮ)

  • „Доза щастие“ влезе в образователната система, което е малка революция
  • С историята на Весела и чрез нейната фондация “От другата страна“ успяхме да вдъхнем кураж на много хора
  • Дъщеря ми Ая обича да идва с мен на снимки, а в училище харесва математиката

-Яна, “От другата страна“ е името на първата мащабна социална кампания на едноименнат фондация на Весела Тотева. Каква е нейната цел и какво представлява?

-Самата кампания започна много ударно чрез четири последователни късометражни филма, които могат да се видят на сайта на фондацията www.otdrugatastrana.org. Първите три разглеждат един семеен скандал от гледна точка на всеки един от участниците в него. Много ми се искаше да навлезем в света на отделните герои. Да видим кой какво го притеснява и как това остава скрито за останалите двама в семейството. Четвъртият филм показва какво можеше да се случи, ако всеки от героите беше проявил малко повече внимание към другия. Ако майката беше затворила по-рано телефона, ако тийнейджърката се беше вслушала в това какво има да ѝ каже майката, ако бащата се беше прибрал навреме и т.н. Това може би не е идеална ситуация, но е такава, в която всеки е положил малко повече грижа за човека отсреща, като започнем от родителите и това дали те умеят да ценят собственото си време. За мен това е много важна тема – отделяме ли достатъчно време и внимание на децата си и успяваме ли истински да чуем какви са проблемите им и да говорим с тях. Аудио-визуалното произведение много по-лесно стига до хората и хваща вниманието им, но кампанията не спира с филмите. В момента с Валентина Каролева развиваме активно сайта на „От другата страна“. Там са качени много статии, които могат да помогнат както на родители, така и на деца, които по една или друга причина са зависими от нещо. Статиите са разнообразни, акцентиращи върху много сериозни теми, но и даващи практически съвети какво да правим в случай, че сме потърпевши. Например какви са симптомите, по които родителите могат да разберат дали децата им взимат някакви опиати и субстанции, и на какви неща да обръщат внимание. Искаме да развием сайта така, че да се превърне в място, на което хората да могат да получават информация за близки, приятели и дори за собствените си проблеми. И, естествено, винаги споменаваме, че могат да се обърнат към Drugs Info, които имат гореща анонимна линия. Винаги има човек, който да разговаря с тях и да им помогне да разрешат част от проблемите, които ги притесняват.

-С фондацията „От другата страна" все още обикаляте България и представяте филма „Доза щастие“.

-С фондацията имахме прожекции на „Доза Щастие“ в няколко града. Там ми направи много голямо впечатление, говорейки след прожекцията с децата, че те започват да разпознават и алкохолната зависимост като нещо много страшно. За съжаление повечето хора възприемат прекалената консумация на алкохол като нещо нормално. Това е една от зависимостите, които най-често се подценяват, но която може да придобие чудовищни размери.

-Според вас, изхождайки от тези срещи с младежи и деца - какви са основните проблеми и достатъчно ли са информирани подрастващите?

-Много е трудно да обобщим всички деца. Има много различни случаи. Но като цяло нивото на информираност е абсолютно недостатъчно. Нашата кампания, следвайки “Доза Щастие”, има за цел най-вече да обогати знанията по темата и по този начин да спомогне за превенцията. Винаги сме искали да отворим очите и на децата, и на родителите за това, че този проблем съществува по една или друга форма във всяко второ семейство. Една от статиите ни се казва „Това на моето дете не може да му се случи“. Точно това е проблемът – че докато го изричаш, то вече се случва. Аз разбирам родителите, никой не иска да се изправи пред проблема и да признае, че го има. Много е трудно да осъзнаеш, че си изпуснал нещата, че някъде комуникацията със собственото ти дете се е нарушила и т.н. В училищата, смятам, че може да има повече дискусии. Късометражните филми, които направихме, също са с такава цел – да отварят поле за дискусия. Това е следващата стъпка, да се опитаме да ги вкараме в час на класния. И четирите могат да отворят много ключови теми за размисъл и разговор с учениците, като те пък сами да могат да провокират други, които на тях са им важни.

-Дебютният ви игрален филм „Доза Щастие“ е изключително харесван и гледан. Успя ли до някаква степен той да вдигне табуто около темата за зависимостите и какво най-често ви казват хората, след като го гледат?

-Вярвам, че успяхме, най-малкото заради това, че филмът влезе в образователната система, което досега с филм не се е случвало, това си е направо малка революция. Мисля, че има надежда да се променят нещата в тази посока. Със сигурност разбунихме духовете, така да се каже, и започна да се говори повече за това. Това е първата стъпка и сега, продължавайки фондацията на Весела Тотева, се опитваме да продължим тази тенденция. Срещите с ученици, които правим, са много важни, защото живият контакт винаги ангажира повече. На тези срещи задължително ходим с психолог и с някой, който е преминал през зависимостите. Личната история остава много дълго в съзнанието. Има деца, с които все още си пишем. Дори и един човешки живот да променим към по-добро и да му дадем нова гледна точка, всичко това ще си е струвало. А случаите са много повече от един. Продължаваме напред. Имаме един нов проект, който стартираме с фондацията, с документални кратки филми на хора, които са преминали най-различни зависимости и са успели да ги преборят. Идеята е, разказвайки своята история, да успеят да мотивират други, които се борят с това в момента. С историята на Весела успяхме да вдъхнем кураж на много хора.

-Предстои още нещо много хубаво - довечера е първата прожекция на филма за глухонеми, част от кампанията на „Чуй ме със сърцето“.

-Страхотна инициатива! Това, което Виктория направи, а именно разви и отвори една нова аудитория за българските филми – света на глухите. Много се вълнувам за тази среща.

-Къде може да бъде гледан филмът все още?

-Филмът може да бъде гледан по HBO и на платформата HBO GO. “Доза щастие“ е първият български филм, който въобще излиза от рамките на зоната на Адриатика и може да бъде гледан из цяла Европа. Това е страхотно признание за продукцията и много ме радва. Винаги съм знаела, че темата е универсална. Да, мислех, че ние тук сме по-привързани към историята и заради това, че Весела беше публична личност, хората я познаваха. Но ето, че филмът си продължи своя път и извън България.

-„Доза Щастие“ съвсем очаквано ви донесе и награда „Златна роза“ за дебютен филм. Имат ли значение наградите за един творец и започвайки цялото преживяване с този филм, вярвахте ли, че ще стигнете дотук?

-Честно казано никога не съм мислела за награди. Даже като бях и актриса и те просто си идваха. Когато снимахме „Доза щастие“ най-малко сме мислели за това. Но със сигурност фокусът ни е бил върху факта, че този филм е и наша кауза и че ще направим всичко възможно хората да го гледат, защото вярваме, че той наистина би могъл да помогне най-вече да се заговори за този проблем. Всичко останало, което се случи, не сме си го представяли. Надхвърли и най-смелите ни мечти. Щастлива съм, че филмът пое по своя път, продължава да се гледа и имаме поводи да говорим за него.

-Партньорството ви с Валентина Каролева, дъщерята на Весела Тотева, която изигра брилянтно майка си, продължава. Какво е новото ви предизвикателство?

-Имаме, разбира се. Свързани са с фондацията, но имаме и няколко игрални проекта, които искрено се надявам да се случат. С Валя тепърва започваме (смее се). Тя ми стана толкова близка покрай филма, даже повече отколкото, когато живеехме заедно. Това е повече от приятелство и се надявам да продължи вечно.

-Мислила ли сте да се върнете отново пред камерата или се чувствате по-комфортно зад нея?

-Най-комфортно се чувствам зад нея, въпреки че скоро играх малко в „Откраднат живот“ и ми беше супер приятно. Даже после снимах и един късометражен филм. Не оставам без актьорска работа, обаче истинската ми страст ще се окаже, че е зад камерата. Това е много странно стечение на обстоятелствата в живота ми. Ако трябва да избирам дали да режисирам или да играя в някой проект, знам кое ще избера. В никакъв случай не съм се отказала от актьорската професия. Напротив, даже ми е доста интересно и приятно да съм с различни екипи и да не тежи цялата отговорност върху мен. Въпреки че аз обичам. Чувствам се много уверена, когато режисирам, защото цялото нещо е в главата ми и знам как да го направя. Като актьор винаги имаш едни леки съмнения – дали срещаш критерия на режисьора, дали ще успееш да предадеш всичко, което се изисква от теб.

-Голямата ви дъщеричка Ая също иска да става режисьор.

-(смее се) Да, така ми казва. Много обича да идва с мен на снимки, когато режисирам „Откраднат живот“. Даже един път съвпадна така, че снимахме сцена с Алек и тя хубавичко го насоли. Попитах я аз или тя ще му дадем бележки и тя каза - „Остави на мен“ и му каза 2-3 неща (смее се). Беше много забавно.

-Ая е първолаче. Как върви училището за нея?

-Доста добре ѝ върви математиката, което да се чудиш откъде е. Май е от едната ѝ баба. Каза, че много ѝ харесва да смята. Не знам докъде ще я доведе, но със сигурност актьорството и режисурата стоят на масата като опции за нея. Поне така казва. Голямо предизвикателство е първи клас, въпреки, че честно казано аз съм много доволна от нейното училище. Първи клас е нещо различно, но на нея много ѝ харесва и това ни спасява за сега (смее се).

-За какво мечтае Яна Титова?

-О, да имам време! (смее се) Всичко друго ми се случва. Не страдам от липса на сбъднати мечти. Те толкова бързо се случват, може би и аз ги провокирам, че даже не ми остава време за нови. Миналата седмица беше страхотна. Всеки ден имах ново предложение за нов проект - по различен начин вдъхновяващ и смислен. Казах на Алек – приемам всички! Едва ли в тези условия, в които сме принудени да живеем в момента, всички тези проекти ще се осъществят. Най-вероятно не. Пожелавам си да имам време да правя различни неща и да пиша нови сценарии, защото имам много идеи, и разбира се– да сме здрави!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.