Кристоф Ламбер подхожда с голяма отговорност към ролята си на президент на жури, казва в интервю за "Монитор" издателят и основател на фестивала CineLibri

- Г-жо Вагенщайн, основаният от вас международен кино-литературен фестивал CineLibri отбелязва своеобразен юбилей. Колко порасна този проект за 5 години?

- Фестивалът расте с всяка следваща година в аритметична прогресия. Когато го създадохме за 25-годишнината на издателство „Колибри“, във фестивалната програма влязоха 14 филма, втората година бяха 19, третата – 32, четвъртата – 46, а сега, за петото юбилейно издание, заглавията са 55. Фестивалът расте от гледна точка на броя представени филми, на съпътстващи събития, на включени градове. Целият мащаб на проявата и досегът с публиката имат наистина голям прогрес.

- Как ви хрумна идеята да създадете точно такъв формат – има ли някъде по света друг кинофорум за екранизации?

- И семейството ми, и издателството, в което работя, винаги сме били обърнати към книгите и към киното и всъщност тяхното взаимодействие за никого от нас не е било чуждо, тъй че идеята дойде съвсем естествено. Друг такъв фестивал с този тип конкурс от международен характер, който да е посветен изцяло на екранизации, по света няма. Но секция за адаптирани сценарии на практика съществува във всички големи кинофестивали и академии, включително оскари, сезари и т.н. Киноадаптацията на литературна основа е огромен фактор във филмовата индустрията, откакто тя съществува. Просто в случая ние правим фестивал, който е изцяло посветен на адаптациите, като това по никакъв начин не ограничава подбора на заглавията, защото в крайна сметка над 50% от доброто кино (не от цялото кино, което излиза) са филми, базирани на литературна основа (вкл. поезия, пиеси) или засягащи литературен персонаж. Ние интерпретираме това в най-широкия смисъл и се стараем да показваме както качествено кино, така и да издаваме качествени книги.

- Обикновено се твърди, че книгата винаги е по-хубава от филма по нея. Има ли филми, които лично на вас са ви харесали повече от книгата?

- Да, има много такива случаи. По принцип целта на фестивала е да представи книги и кино, които са еднакво добри, при които литературната основа е толкова добра в литературния жанр, колкото киноадаптацията е добра от гледна точка на кинематографията. Фестивалът се стреми да показва плодотворното взаимодействие между тези две изкуства. Разбира се, на някои хора повече им допада книгата, а на други – филмът. Един филм, който на мен определено ми харесва многократно повече, отколкото книгата, е „Тази, която не съм“ с Жулиет Бинош, който ще излъчим в зала 1 на НДК на 13 октомври. Книгата на Камий Лоранс се занимава с дълбокия вътрешен свят на човека, което е запазена марка на литературата – да навлиза в дълбините на света и на мислите на героя. В случая ролята, която Жулиет Бинош направи, е изключителна и превръща филма в голямо произведение.

- Много средства ли изисква попълването на програмата на проява от калибъра на CineLibri с престижни световни заглавия?

- Да, начинанието е скъпо, защото фестивалът се фокусира върху нови продукции. Имаме няколко филма като „Историята на бандата Кели“ и „Песента на имената“, които идват директно от кинофестивала в Торонто. Ние все още дори нямаме трейлъри за тях. За филма на Роман Полански „Офицер и шпионин“ пък в София ще е първото международно излъчване след мострата във Венеция. Тоест филмите са толкова нови, че тепърва се решава тяхната световна съдба, съответно и правата им са доста по-скъпи.

- От самото начало на CineLibri каните като специални гости най-авторитетни имена от света на киното и литературата. Коя е личността, чието присъствие на събитието смятате за най-голямо свое попадение?

- Несъмнено гостът, с когото най-много се гордея, е Иън Макюън – британският писател, който откри миналата година фестивала в зала 1. За мен той е един от най-големите творци на нашето съвремие. Вече са създадени 11 екранизации по негови книги, сред които има и с номинации за „Оскар“, самият той е носител на наградата „Букър“ за литература, забележителен ерудит, общественик, човек на словото и духа. Вече над 10 негови книги са издадени на български.

- Кого беше най-трудно да убедите да присъства на един нов, тепърва набиращ популярност кинофорум в България?

- Когато протича разговорът с поканените звезди, обикновено те казват, ако са заети в съответния период и не могат да дойдат. Всички онези, които по това време са били свободни, са приемали с удоволствие, тъй като са хора, които милеят за изкуството и оценяват идеята да обединим киното и книгите.

- Някой поставял ли ви е в инфарктни ситуации, проявявал ли е капризи и странности?

- Най-големият бохем сред гостите на CineLibri е Фредерик Бегбеде, който също една година откри фестивала. Освен със своята ерудиция и талант, несъмнено правещи го интелектуалеца, който е, той е известен и като абсолютен непокорник, бунтар, скандалджия и в някакъв смисъл женкар, изобщо човек на удоволствията, с когото винаги е предизвикателство да трябва да правиш нещо структурирано, да гониш някакви срокове, да хващаш самолети, да откриваш фестивали, да се явяваш пред публика и т.н. Но във всичко това има по-скоро забавен уклон.

- Има ли някой, когото все още не успявате да привлечете и идването му на фестивала остава предизвикателство и мечта за някое следващо издание?

- Има доста такива. Но ние така го „играем“, че ако някой ни откаже тази година, трябва задължително догодина да приеме. Тази година се свързахме с изключително големи творци, много висока топка, получихме и откази от някои от тях, но мотивирани откази, придружени с благодарности за поканата, с мили лични писма. Вярвам, че и догодина ще можем да зарадваме българските читатели и зрители с доста звездна компания. Например режисьорът Жан-Жак Ано („Името на розата“, „Любовникът“, „Седем години в Тибет“), който наскоро написа книга за своя живот в киното и ние в момента я подготвяме за издаване, трябваше сега да оглави журито. Но тъй като беше възпрепятстван, тази година президент на журито ще е друга френска звезда – Кристоф Ламбер, а идната година очакваме Жан-Жак Ано и се надяваме втори път да не ни откаже! С Жулиет Бинош също сме в доста сериозни преговори. Имахме всички шансове да дойде в България, за да представи лично филма си „Тази, която не съм“ (в програмата на CineLibri тя е с 2 филма, другият е „Двойствен живот“, който ще бъде излъчен в рамките на френската галавечер във Френския културен институт). Всъщност причината Жулиет Бинош да не е в България още тази година е, че новият й филм „Истината“, в който тя си партнира с Катрин Деньов и който откри кинофестивала във Венеция, точно по време на CineLibri ще има премиера в Токио и тя ще е там.

- Лесно и приятно ли се общува с екшън звездата Кристоф Ламбер?

- Досега общуването ни минава под формата на писмен контакт. Но агентката, която ще го придружава, ми каза, че е много земен, симпатичен, приятен човек с чувство за хумор, който освен това е и изключително ерудиран и има отношение не само към киното, но и към книгите и подхожда с голяма отговорност към ролята си на президент на жури. Така че и аз като всички тръпна в очакване да се запозная лично с него.

- Чия похвала за вашето амбициозно начинание никога няма да забравите?

- За мен най-големият комплимент е одобрението и любовта на публиката, позитивната обратна връзка и усмивките на хората в залата или на излизане от киносалона. Ние постоянно получаваме обратна връзка от зрителите, те ни засвидетелстват своето вълнение. Случвало ми се е понякога да подслушвам разговори на излизане от киносалона и ми е ставало много любопитно и приятно от тази полемика, която продължава между самите зрители, обсъждащи филма или книгата, или и двете. Обсъждат с вълнение, с любопитство, с желание да научат повече – това за мен е най-голямата награда.

ВИЗИТКА:

* Жаклин Вагенщайн е родена през 1981 г. в София

* Неин баща е кинокритикът, сценарист и издател Раймонд Вагенщайн, а дядо й е известният писател и кинематографист Анжел Вагенщайн

* Завършила е английска гимназия

* Следва културно посредничество и комуникации, филология и европеистика в Париж и завършва с две бакалавърски и една магистърска степен

* Тя е съосновател на първото голямо частно съществуващо и до днес издателство – „Колибри“ (1990 г.), известно с прецизния си избор на стойностни заглавия от наши и чужди автори

* След като защитава докторантура по европеистика във Франция, се завръща в България, за да продължи работа в семейното издателство

* Преди 5 години създава у нас Международния кино-литературен фестивал CineLibri

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доц. Атанас Мангъров: Има опасност родители масово да престанат да ваксинират децата си

Трябва да се страхуваме повече от заболявания заради липса на имунизация, а не от страничните й ефекти, казва в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров” - София