А ко опаковката на сиренето, кашкавала или например на салама може да се яде, защото е направена от материали с растителен произход, то със сигурност опазването на околната среда би могло да се подобри.
Ако опаковката на сиренето, кашкавала или например на салама може да се яде, защото е направена от материали с растителен произход, то със сигурност опазването на околната среда би могло да се подобри.
Това би станало обаче само ако иновативният продукт, дело на учени от Института по криобиология и хранителни технологии в София, бъде внедрен в масовото производство. Името на биоразградимите опаковки е „Алгопек”, казва доц. Светла Дянкова от института.
Дисертация
Всичко започнало от дисертация на научен работник в института. Д-р Ертен Солак успешно защитила работата си, която прераснала в разработка на иновативен продукт по един от работните пакети на националната научна програма „Храни”.
„Биоразградимите опаковки са направени от натурални съставки от растителен произход и могат да се използват като вътрешни опаковки за храни. Включително могат да бъдат и ядивни. Тоест да се консумират с опакованата храна. От гледна точка на екологията те са напълно биоразградими. Освен това няма никаква опасност от миграция на вредни вещества от опаковката в храната”, разказва доц. Дянкова от Института по криобиология и хранителни технологии. Тя уточнява, че екипът от института е разработил технологията, която би могла да се вложи и в масовото производство. „Вероятно ще бъде по-скъпо от синтетичните опаковки, но предимствата са големи от гледна точка на здравословното хранене и екологията”, уточнява тя. По думите й ядивните биоопаковки са направени от натриев алгинат и пектин. „Екипът успя така да ги обработи, че да са здрави, така че да изпълняват ролята на вътрешна опаковка за храна, която запазва влагата на продукта. А отвън би могла да се използва хартиена опаковка, за да няма полиетиленови, полипропиленови и други неразградими синтетични съставки”, обяснява доц. Светла Дянкова.
Полезно
Друг интересен и нов продукт, дело на учените от института, е FibrinoZIME – ензимен продукт с фибринолитично действие, казва асистент Николай Солаков от Института по криобиология. Този продукт получи награда за иновация. Той е получен от различни източници на природни ензими, които са характерни с това, че имат способността да разграждат плаките в човешкото тяло. „Това са такива белтъци в човешкото тяло, които имат способността да предизвикват натрупването на различни плаки в тъканите на организма и предизвикват много тежки състояния, като запушване на кръвоносните съдове, капилярите, предизвикване на деменция и паркинсон, дископатия, цироза. Когато се премахнат тези плаки, изчезва и усещането за болка”, казва Солаков. По думите му FibrinoZIME е хранителна добавка, направена от ензими, които са получени от три вида медицински лечебни гъби, от японската храна „нату” – ферментирала соя с полезен микроорганизъм, както и от микробиома/генома на ларвата на копринената пеперуда.
„Да, от бубата на копринената пеперуда – оттам са извлечени тези ензими. За първи път в света правим такъв препарат с комплекс от много ензими, които са с различна молекулна маса. Диапазонът на молекулната маса е от 12 килодалтона до 100 килодалтона. Това означава, че по този начин ще може съответните ензими да достигнат до всяка точка на човешкото тяло”, разказва още асистентът от института. Продуктът бе пуснат за продажба за първи път на международната изложба „Агра” в Пловдив, като цената му е 46 лева за опаковка, която стига за един месец.
За диабетици
Също изключително полезен за здравето на човека е новият хляб на Института по криобиология, който е диабетичен. Името му е „Енерджи био” и е направен от ръжено и пълнозърнесто брашно с добавка от тютюнево семе, казва д-р инж. Илиана Лазова. „Тютюневото семе е антиоксидант. При анализирането му се установи, че то е с 25% протеиново съдържание, 39% мазнини, а така също и много високо съдържание на минерали. Тъй като знаем, че в съдържанието на брашното проблемът е минералният състав, то неговото съдържание в този микс е 3,36%. В хляба има високо съдържание на калций, натрий, магнезий, цинк. Това са необходимите минерали за човешкия организъм. Със 100 грама от този продукт се набавят 10% от калция”, обяснява тя. По думите й новият хляб спомага по-добрата работа на храносмилателния тракт, а така също редовната консумация би повишила и имунитета.
Показаха машина за обработка на рози
Единствената в света многофункционална машина за обработка на насаждения с рози направи своята премиера по време на „Агра 2020”. Тази машина е предназначена за механизирано прибиране на маслодайна роза и реализиране на ресурсоспестяваща борба с вредителите по розовите растения, внасяне на препарати за стимулиране растежа на растенията, оросяване на насажденията в сухи периоди, селективна резитба, транспортни и други дейности в малки и средни по размер розопроизводителни стопанства. Разработката е на учени от Институт "Никола Пушкаров". Те предлагат и иновативен метод за очистване на земеделски земи от тежки метали. Използват се растения, които извличат вредните наноси.
Слънчоглед с гени срещу паразит
Акцент на „Агра” тази година е животновъдството. За първи път бяха показани бикове от най-известните в света месодайни породи, като елитните екземпляри всеки ден дефилираха в специален ринг. Наред с основния акцент на форума бяха показани и много технически иновации в областта на земеделието и презентирани нови сортове зърнени, маслодайни и бобови култури, разработени от научните институти в състава на Селскостопанската академия (ССА). В Конкурса за иновации участваха 10 от институтите на ССА, представяйки общо 16 научни продукти. Това са преди всичко конкурентоспособни сортове и технологии за растениевъдството, сред които доминират нови сортове и хибриди за зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство.
Сред тях е първият български хибрид слънчоглед, в който чрез селекция са включени гени за устойчивост срещу паразита синя китка. Новият сорт е високопродуктивен и високомаслен, подходящ за отглеждане в цялата страна. Той е постижение на Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, който предлага и зимен фуражен ечемик за биопроизводство. Нов сорт ечемик, чиито предимства са продуктивността, хранителната стойност и устойчивостта спрямо болести и суша, е разработил Институтът по земеделие в Карнобат.
Дрон диагностицира посевите
Най-значимото научно-приложно постижение на Институт за космически изследвания и технологии за 2019 г. също бе показано за първи път на „Агра”. Това е интегрирана система за дистанционно определяне на състоянието на посеви, която е новост от европейски мащаб. Земеделските земи се заснемат с дрон, а информацията се записва и анализира в сървър. Европейска новост е и платформата за електронна търговия със зърнени, маслодайни и бобови култури, разработена от българска компания. Интересна е и разработката на Института по животновъдни науки – Костинброд, към ССА. Иновативният проект на учените там е покривна кошерна табла с разширени технологични възможности. Това означава, че пчелата майка в пчелен кошер се сменя сама и отпадат всички манипулации и дейности по традиционното придаване. Институтът по консервиране и качеството на храните в Пловдив е разработил специален, но много вкусен мъфин. Мъфинът е направен с брашно от мексит и кокосова захар, което позволява на любителите на този вид сладкиш да го хапват без особени притеснения за теглото или кръвната захар.
Монитор
