Кажете Зак Ефрон и веднага се сещам за блудкавите песни на „Училищен мюзикъл“, чийто ентусиазъм и оптимизъм по-скоро ме вкарват в диабетна кома, отколкото да ме привлекат към повторното изглеждане на поредицата.

Красавецът на „Дисни“, за разлика от други свои колеги, чийто професионален път тръгва от същата компания, не държи да изтрие с гумичка първоначалната си репутация. Дори напротив – възползва се от нея още в комедията „Отново на 17“, където играе по-младата, но пленително хубава версия на Матю Пери. Романтиката и (донякъде) комедията изглеждат точни за това момче, което – нека бъдем честни, изнесе цялата серия на „Училищен мюзикъл“ върху перчема си. След редица абсурдни комедии като „Спасители на плажа“, „Да разлаем съседите още веднъж“ и „Ох, на дядо!“, Ефрон си спечели симпатиите на критиците (защото така или иначе той си има солидна фенбаза) с „Най-добрият шоумен“, макар и там да бе сред малкото герои ала Мистър Свят в сбирщината от изроди.

Макар отново да разчита и на чара си

актьорът бележи истински хеттрик

с новото заглавие във филмографията си „Извънредно зъл, шокиращо лош и подъл“ (Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile). Тази година Netflix, и особено режисьорът Джо Берлингер, сякаш се посвещават на серийния убиец Тед Бънди. Отговорният за смъртта на над 30 жени некрофил бе „герой“ първо в документалната им лента „Разговори с убиец: Записите на Тед Бънди“ (Conversations With a Killer: The Ted Bundy). Само няколко месеца по-късно идва ред на „Извънредно зъл...“ и трябва да отбележим, че предвид вниманието, което режисьорът и стрийминг гигантът отделят на престъпника, резултатът не е особено впечатляващ.

Основен позитив несъмнено и изненадващо е Ефрон. Той е все така обаятелен, че дори дамите пред монитора (както и жените, които присъстват на съдебния процес на Тед Бънди) са склонни да повярват в невинността му. Въпреки че дълбоко в себе си знаят истината. 31-годишният актьор успява да си „открадне“ и няколко близки кадри, в които може би за първи път усещаме спотаената му ярост. Уви, това са сред малкото моменти, в които виждаме някаква наченка на агресия в Бънди и за това обвиняваме подхода на режисьора. По дефиниция Берлингер базира филма си на биографията на годеницата на серийния убиец, която често виждаме с псевдонима й Елизабет Кендъл. Макар че голяма част от събитията наистина са представени през нейната призма, в чиято роля добре се справя Лили Колинс, режисьорът представя паралелно и гледната точка на Бънди. Въпреки това не успява да разкаже почти нищо за злодея освен това, което знае и средностатистическият зрител – става дума за сериен убиец от 70-те, който използва чара си и изфабрикувана травма, за да привлича млади момичета и да ги малтретира, което в крайна сметка води до тяхната смърт. Никакви подобни кадри дори не загатват за действията на Бънди. Неговата биография и животът му са

представени изключително повърхностно

Вероятно, ако „Извънредно зъл...“ се гледа последователно с документалния филм, посветен на същия персонаж, резултатът би бил по-различен, но уви – тук по-скоро опознаваме алкохолизма и вината на Елизабет, отколкото да вникнем в дълбочина в причините или последствията от действията на един от най-страховитите убийци в съвременната история.

Ако трябва да посоча една причина, поради която филмът заслужава вниманието ни, тя несъмнено е актьорският състав. Лили Колинс не успява да заблести достатъчно под сянката на Ефрон, но особен гъдел предизвиква Джон Малкович под тогата на съдия Едуард Коуарт, чиято реплика вдъхновява и заглавието на лентата. Неговата химия с Бънди впрочем е в пъти по-силна от тази на Ефрон, с която и да е от двете му екранни половинки – Колинс и Кайа Скоделарио. Виждаме и Джим Парсънс („Теория за Големия взрив“) в една от малкото му драматични роли – тази на прокурора от Флорида, който в крайна сметка успява да докаже вината на Тед. Меломаните също имат повод за радост – в образа на полицай от Юта, осъществил първия арест на Бънди, виждаме

вокалиста на Metallica – Джеймс Хетфийлд

Участието му наистина се свежда до само една сцена, но тя се очертава ключова за целия сюжет. Макар и уликите да са му сервирани „на тепсия“ (въжета „надничат“ от прозореца на Бънди, когато той е спрян от полицая за преминаване на светофар на червена светлина – б.а.), с първото си актьорско превъплъщение на екрана Хетфийлд ни кара да си мечтаем да го видим и в по-главна роля, където участието няма да е в стил „мигни и ще го пропуснеш“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Потоп удави „Фермата“

Потоп удари „Фермата“. Бедствието превърна стопанството в тресавище, от което няма измъкване. Мъжете се опитаха да удържат фронта, но тонове дъжд се изляха върху главите им.