С ъс забележителен финал завършват разкопките на хълма Чуката в Свищов под ръководството на проф. Николай Овчаров. Идентифицирани са имената и личностите на пълководците на цар Иван Шишман в последната му война с османците през 1395 г., съобщи историкът.
Със забележителен финал завършват разкопките на хълма Чуката в Свищов под ръководството на проф. Николай Овчаров. Идентифицирани са имената и личностите на пълководците на цар Иван Шишман в последната му война с османците през 1395 г., съобщи историкът.
В продължение на 4 седмици в града бе проучван българският средновековен замък, чиито руини са запазени до близо 10-метрова височина. За разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за него съществуват много писмени сведения. Археологическите проучвания от май-юни 2019 г. дават значителна яснота и подреждат хронологическите периоди от съществуването на крепостта.
Като цяло е разкрита северната половина на замъка. Най-високият пласт се отнася към края на ХVІІІ – началото на ХІХ в., когато твърдината е изоставена след поредната руско-турска война от 1810 г. Така замъкът се запазва до началото на ХІХ в., което личи от 3 много точни гравюри, съхранявани днес във Виена. От този период са разкрити крепостната порта и частично запазеният калдъръм на вътрешния двор, както и керамични съдове, гюлета за оръдия.
Огромен интерес предизвика по-ранният период от ХV-ХVІІ в. По това време Свищов има важна роля в лютите битки между мюсюлмани и християни. Ключов е епизодът от зимата на 1461-62 г., когато прочутият воевода на Влахия
Влад Цепеш – Дракула обсажда и превзема крепостта
В писмо до унгарския крал той съобщава, че при офанзивата са ликвидирани 410 турци, много от тях – чрез любимия му способ: набиване на кол.
В 4-ата седмица на разкопките на дълбочина 1-1,5 м бе достигнат дебелият културен пласт от периода на Второто българско царство – ХІІІ-ХІV в. В него се откриха десетки накити и монети на византийските императори Андроник ІІ и Андроник ІІІ, на българските царе Иван Шишман, Иван Срацимир и много други владетели от епохата. Намери се и огромно количество художествена керамика тип „сграфито“, характерна за столицата Търновград и големите центрове на държавата.
След като през 1393 г. османците превземат столицата Търновград, Иван Шишман успява да сключи унизителен мир, припомня Овчаров. Условие на договора било отказването от царската му титла. В писмените източници тя се определя различно: турците го наричали бег, а преминалият през Балканите немски рицар Ханс Шилтбергер – херцог. Османците му оставят крайдунавския град Никопол. Според западния хронист Леунклавий заедно с него той има още 4 крепости. Най-вероятно това са Оряхово, Холъвник от северната страна на Дунав, Нови град и Свищов, който е най-големият и най-добре укрепен град на изток от Никопол.
Иван Шишман обаче продължава да крои планове за съпротива срещу турците, както през последните 20 години. Едно голямо откритие на българските учени дава възможност да разберем как се е назовавал официално самият той. В съхраняван в библиотеката на Румънската академия на науките български ръкопис на последната страница са запазени изключително важни приписки. Това са чернови от писма на писаря на Иван Шишман, на когото той лично е диктувал. В тях владетелят нарича себе си „Господин Търновски”, както очевидно е звучала титлата му в последните 2 години от съществуването на Търновското царство, разказва проф. Овчаров. В тях Иван Шишман нарежда на конкретни свои военачалници да съберат оцелелите си хора и
веднага да пристигнат в Никопол с войниците
и цялото им въоръжение. Ето как звучат тези по чудо дошли от вековете заповеди на последния български владетел. “Господинът Търновски до тебе, Бауле. За това (да пристигнат) при мен тук войниците. По-бързо да ги събереш и да дойдеш с тях в Никопол по заповед на Господството ми!”. „Господинът Търновски ти заповядва на тебе, Алдимире. За това (да пристигнат) при мен тук войниците. По-бързо да дойдат тук с командирите си...в Никопол по заповед на Господството ми!”. Няма съмнение, че споменатите в заповедите командири на българските отряди са се намирали в 4-те града на Иван Шишман, които през 1393 г. са му оставени заедно с Никопол. Предвид близостта и голямото значение на крепостта Свищов със сигурност Алдимир или Баул са били и коменданти там. А е твърде вероятно един от тях да е бил управителят, бранил до последно Свищов при предишната акция на османците, тълкува с днешна дата Овчаров, свързвайки писмените източници с разкритията на археологическия сезон.
Разкопките на Чуката ще продължат и следващите години, подпомагани от Община Свищов. Целта е крепостта да бъде разкрита напълно и после реставрирана по археологическите данни и изображенията в австрийските гравюри.
Монитор
