Изтрезняване, изтрезняване, изтрезняване
2

Изтрезняване, изтрезняване, изтрезняване

За кого бие камбаната? Не знам, но камбани бият в главата ми. Самата ми глава е камбана – голяма, тежка, кънтяща. Поглеждам в огледалото. Отсреща ме гледа някакъв чудовищен хуманоид, излязъл като от филм на ужасите. Едроглав, подпухнал, с кървави очи. Божкей, т'ва аз ли съм?

Почвам да си мия зъбите, почервенели от снощното вино, вермут, ром и...какво още пих? Споменът ме удря като шамар през лицето – тъмна бира! Тъмна бира – пляс! Кой пие бира на Нова година? Очевидно аз. А кой почва диета на Ивановден? Очевидно не аз.

Някаква едра винарка кръжи назидателно около мен и ме подсеща, че е време да започна с отрезвителните процедури. Миене на зъби. Душ. Кафе. Ни-ко-га по-ве-че ня-ма да пи-я! Това си казвам някак решително и тържествено и кой знае защо запявам с пълно гърло:

„Изтрезняваме бавно, изтрезняваме бавно, неусетно почтиииии!“

А мелодията е от стария шлагер на Богдана Карадочева и Стефан Димитров „Остаряваме бавно“. Защо пея тази, глупост, по дяволите, та аз изобщо не изтрезнявам!

Трябва да хапна нещо, мисля си, дъхът ми на стара спиртоварна не се оправи с пастата за зъби. Поглеждам остатъците от новогодишната софра и изведнъж ми призлява. Спомням си, като разтърсен от нов шамар, че аз не само препих, ами и преядох. Изведнъж ме осенява мисъл! Разходка! Разходка в януарския хлад определено ще ме отрезви. Излизам и отначало като че ли има ефект. Камбаните в главата ми намаляват, но мозъкът ми продължава да бълбука като бира в корема на пияница – бълбук-бълбук! Вървя, а пътят ми е осеян с труповете на пиратки, ракети от заря, празни чаши и бутилки. Същинско бойно поле. Ех, мисля си, само да дойда на власт! Само да дойда на власт и моментално ще забраня Нова година! Първи януари – работен ден! Това ще е слоганът на предизборната ми кампания.

Изведнъж режещ звук се забива в главата ми. Дзин-дзирин-дзин-дзирин... като китайско мъчение. Мобилният телефон звъни. Чудесно, казвам си, сега ще започнат благопожеланията, а главата ми ще се пръсне.

„Абе ти приятел Васил нямаш ли?“, бодро, трезво ме запита развеселен глас от слушалката.

Познах го веднага. Васето, съученици сме.

„Ей, Васе, честит имен ден! Сори, че те забравих, малко съм махмурлия“.

„Хич не ми се оправдавай, ами идвай да пием по едно за мое здраве“, изкомандва Васето.

Какво пък, клин клин избива, мисля си на път за моя приятел Васко. Ще пия едно, без да прекалявам. Самият Васко, като го видях – завалията, той беше нелегален. В смисъл, не беше си легал въобще. Да, определено ще пия само едно и се махам, решително отсичам аз.

Следващото, което помня, е че танцувам гол до кръста на дивана, по едно време имаше полиция и в крайна сметка се събудих в непозната стая, оцапотен с червило и без мобилен телефон.

Не, аз ще я забраня тази Нова година, честно ви казвам! Първи януари – работен ден! И закривам Йордановден и Ивановден.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.