Изпълнителят и актьор Орлин Павлов: С дъщеря ми обичаме да се смеем и да се гоним вкъщи

Изпълнителят и актьор Орлин Павлов: С дъщеря ми обичаме да се смеем и да се гоним вкъщи

През юни започваме снимките на „Завръщане 2“, споделя певецът

Орлин Павлов е един от най-обичаните и успешни певци и актьори у нас. Неговата запазена марка е усмивката. Пред "Телеграф" той откровено разказва за дъщеричката си Елизабет, снимките на "Завръщане 2" и музикалната си кариера.

- Орлин, здравейте, вече започна усилена подготовка по продължението на филма „Завръщане“, където вие играете една от главните роли. Мина и първото четене на сценария. Какво да очакваме?

- Първото четене мина страхотно. Интересни неща се случват вътре. Има още малко нови типажи. Съвсем скоро имаме още едно четене. След може би около седмица, което е финално. Знаете, че когато сме всички и четем, на всеки му хрумват идеи и текстът може леко да се промени спрямо всеки актьор, неговия изказ и взаимното усещане за историята. Така че ще има може би съвсем малко донамествания. Нямам търпение да снимаме. Започваме юни месец.

- Стана ясно, че лентата този път освен в Пловдив ще се снима и на морето. След като вече екипът е създал такава супер успешна продукция и филмът се превърна в най-гледания, по-лесно ли се сработвате с колегите за втора част?

- Да, факт е, че когато си работил с едни актьори, става по-лесно. Даже, гледайки филма, откриваш неща, които си могъл да направиш, а не си, можеш да допринесеш повече за целия филм и нашите взаимоотношения вътре във филма. Смятам, че втората част ще стане още по-лесно и по-добре, защото вече сме сработен тандем.

- Развива ли се вашият образ още повече в продължението?

- Интересни неща му се случват на моя образ (смее се). Развива се, както и всички останали. Не мога да разказвам кой знае какво, защото трябва да бъде изненада за хората.


- С режисьора на лентата Ники Илиев вие освен приятели на екрана сте и приятели в живота. По-лесно ли работите, когато сте под негова режисура?

- С Ники се работи добре. Това, че сме приятели, не значи, че ако той не е доволен от една сцена, ще каже: „Нищо, хайде, давай“. Напротив, изпипва си нещата. Склонен е да прави промени на място спрямо ситуацията, спрямо всичко останало, което ни заобикаля. Така че ще ми бъде приятно пак да работим заедно.

- Като заговорихме за приятели, трудно ли удържат приятелствата във времето и в тези среди?

- Не знам, различно е. Сега имаше един период, в който всички бяхме стопирани. Нямахме много време да се виждаме. Всеки си стоеше вкъщи, гледаше си семейството. Сега като че ли лека-полека ще се разчупи пак отново и ще можем да създаваме отново приятелства.

- На вас как ви се отрази пандемията?

- Не съм стигал до крайности (смее се). Може би ми се отрази добре. Това е период, който също е свързан с приятелства, за които може би си се чудил дали има смисъл от тях. Има случаи, когато приятелствата приключват, има обаче и такива, които започват поради това, че сме изолирани. Така че са интересни времена със сигурност. Дано никога повече да не се повтарят.

- Беше ли период на равносметка?

- Мисля, че равносметката ще дойде сега, като отмине. Още една година като мине и тогава ще си дадем ясна равносметка. Като дойде самата статистика, не само какво се е случило от пандемията, но статистика и на нашите чувства и емоции, които сме натрупали.

- Може би най-хубавата част на пандемията е фактът, че всеки намери повече време за най-близките си хора. Вие преоткрихте ли бащинството през този период?

- Слава богу, имаме повече време заедно. Елизабет е много интересна. Всеки ден е нещо ново, открива нови неща, нови думи, нови емоции, нови реакции, нови физиономии, нов вид смях, нов вид глас, нови къдрици на косите (смее се). Всичко всеки ден е ново и е прекрасно.


- Какво обичате да правите, когато сте двамата?

- Обичаме да се смеем и да се гоним из къщи. Понякога не ми дава да й сменя памперса и е страшна борба само да види как я гоня. Явно това й доставя огромно удоволствие, а за мен е важно да виждам, че тя е щастлива и усмихната.

- Във видеото за рождения ви ден преди седмица я чухме да пее, и то много хубаво. Открихте ли вече музикален талант в нея?

- Много е сладка. Иска да си пее, но може би още е рано. Има някакви наченки, надявам се да не са случайни. Надявам се да е музикална и да интонира добре, но само времето ще покаже.

- Това значи ли, че не сте от тези родители, които на всяка цена искат наследниците им да продължат това, което правят те?

- Ако няма талант, какъв ще бъде смисълът?! А пък ако има талант, какъв ще бъде смисълът да не го продължи?

- Кой е по-строгият родител от вас и половинката ви?

- Аз съм по-строгият. Така поне си мисля.

- За какво най-често се карате на малката?

- Още нямаме караници. Тя е още малка и няма как да разбере. По-скоро имаме нюанси на това трябва и това не трябва, които се използват все по-често. Въпросът е тонът, с който ги използваш. Просто когато вече не може да се направи това, което не може, мисля, че тати е този, от когото зависи и той казва. Аз, като бях малък, ме плашеха с някакъв Джунджуреско се казваше. Беше някакво румънско джудже явно (смее се). Нямаше го тогава Торбалан.

- Сега няма ли джуджета, с които да я плашите.

- Сега има един чичо, който ако дойде...(смее се).

- Мислите ли за второ дете?

- Засега не.

- Вие направихте един доста благороден жест към кино „Влайкова“ и проблемите с покрива и фасадата на сградата. Знаем, че по някакъв начин сте емоционално свързан с него. Докъде стигнаха нещата?

- Всички в тази махала сме много свързани с киното и не само хората от махалата, защото остана последното, може би едно от най-старите кина в София, което за съжаление не беше в добро състояние. Олег Ковачев и неговият много добър екип успяха с много труд и с много време да постегнат доста добре киното. Вече, слава богу, има и нов прожекционен апарат, с който да се гледат абсолютно всички филми дигитализирани. Защото старата машина беше два пъти по-голяма от мен на години (смее се) и беше само за кинолента. Сега обаче след последната кампания, която приключи преди може би няколко месеца, успяха да се съберат около 75 хиляди лева и такава машина дойде от Канада. Имаме звук вече в киното,може да се правят концерти. Кино „Влайкова“ е място, където има школи, откриват се много нови таланти. Много деца се занимават там с театър, с пеене, с рисуване. Така че стискайте палци да можем да оправим покрива и да се измажат две стени, които са в много лошо състояние.

- Появиха ли се вече добри хора, които искат да помогнат?

- Има хора, които откликнаха, искат да дадат материали. Едно момиче ми писа, че са фирма за керемиди и искат да дарят керемиди. Истината е, че има много добри хора, които откликнаха. Имаше и такива, които пишеха упреци към мен от сорта: „Що не направиш концерт, като си толкова отворен, да изкараш пари и да ги дариш?“. Аз колко такива концерти съм правил, те нямат идея. И не само аз, а и много мои колеги. В случая наистина имаме нужда от безвъзмездна работна ръка и материали. Така че си мисля, че до няколко месеца, преди да дойде есента с хубавите дъждове, ще успеем да се справим с покрива и тогава киното ще бъде абсолютно завършено и в перфектен вид.

- Говорим си с вас предимно за кино, за филми. А какво ново можем да очакваме на музикалната сцена от Орлин Павлов?

- Много е трудно да се носят две дини под една мишница. Тази година не знам дали превез ще вземе киното, но има музикални проекти, които ще пуснем съвсем скоро. Малко след празниците ще пуснем един много хубав ремикс, който направи Борислав Бояджиев - Борче на песента „Днес е по-добре“, чието видео направихме с Диляна Попова. Ще има и нов клип. Много е лятно, много е свежо и нямам търпение да го пусна.

- Със сигурност като изпълнител много ви е липсвала музикалната сцена през този период на локдаун?

- Знаете ли, преди няколко дни се замислих за последния концерт, който направихме на Гребната база в Пловдив. Имаше повече от 12-13 хиляди души и си помислих дали това е възможно пак да стане? Аз много се радвам, че мои колеги и приятели ще имат сега големи концерти - Любо, Графа. Много съм щастлив за тях. Даже прочетох, че ще имат турнета. Това е страхотно. Аз няма да мога да направя турне чисто от физическо време и снимките, които идват за „Завръщане 2“. И още едни други кинопроекти. За съжаление няма да мога да се включа, но това пък ще ми даде време да направя нова музика. Ще имаме обаче клубни участия - имаме във Варна, Бургас, Пловдив. С Биг бенд Русе и диригента Димчо Рубчев ще направим концерт на 29 юни в Русе.

- Споменахте други кинопроекти. Тайна ли са?

- Чакаме да се случат, живот и здраве. Стискаме палци. Като се реализират, с удоволствие ще говоря за тях.

- В момента е сезонът на риалити форматите, вие дори се появихте в един от тях - „Като две капки вода“, където бяхте в помощ на вашата колежка Поли Генова.

- Беше много готино, като не си участник (смее се). Излизаш на сцената, но ти е някак по-леко. После заставаш пред журито, не ти пука. А като си вътре, и ти е леко притеснено.


- Сега бихте ли участвали в риалити формат?

- Знаеш ли как ми се танцува?! Ако направят „Денсинг старс“, се включвам със сигурност. Не като ветеран, защото не съм толкова стар, но със сигурност ще се включа. Един бляскав „Денсинг старс“ без интриги, без тъпотии - просто танци и красота. Ето такъв формат липсва.

- Вие четете биографията на Елтън Джон в аудиоформат, фен ли сте му?

- Страшен фен съм на Елтън Джон, но сега, когато чета всичко онова, което му се е случило в един некратък преразказ от 400 страници, виждам много общо с нашия, макар и много по-малък, шоубизнес и емоциите, които един певец може да има, когато тръгва с група, и след това, когато става самостоятелен изпълнител. Естествено, в други мащаби, но виждам много общи неща. Аз изобщо не знаех, че Елтън Джон е минал през толкова тежки неща. Нямах идея. Знаех, че е имал трудни моменти, но това, което чета в момента, наистина ме трогна.

- Кое от всичко ви въздейства най-емоционално?

- Силата да успее да спре наркотиците. Това е голямо геройство. Той е минал през много трудни периоди. Имал е голям късмет да не се зарази със СПИН точно тези години, в които много негови приятели и колеги си отиват от този свят за месеци и седмици.

- Говорейки за книги, изместиха ли онлайн изданията хартията?

- Сега са тези времена, в които наистина всичко стана дигитално, но ако това е начинът младите хора да успеят да чуят нещо, защото нямат време да го четат, но могат да си пуснат една аудиокнига, смятам, че е плюс. Това е нещо ново и много интересно. Когато караш, пускаш и слушаш, когато си уморен и не искаш да натоварваш очите, пак е прекрасен вариант аудиокнигата. Можеш да се отнесеш много бързо някъде другаде.

Но ако трябва пак да сме честни, книгата не може да бъде заменена с нищо.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.