Със записан на любимата й „Злато моме“ ще бъде изпратена от старозагорци народната певица Пенка Павлова. Поклонението ще бъде в неделя във фоайето на драматичен театър „Гео Милев“, съобщиха от общинската администрация в Града на липите.

Навършилата наскоро 86 години уникална изпълнителка на стотици народни песни, издъхна след кратко боледуване в дома си на 12 февруари, съобщиха нейни близки. Те припомнят, че родената в семейство на музиканти от сливенското село Търговище певица, за пръв път чула „Злато моме“ от стара винилова грамофонна плоча. В последствие запомнила изпълнението и от кортенски гъдулар и възрастна старозагорка в резултат на което направила свой аранжимент. Той е записан от Балкантон през 1967 година заедно с нейната „Мама Теню дума“.

Стотици почитатели на гласа й споделиха тъгата си от раздялата със знаменитата изпълнителка, а Николай Славейков Ямалиев тъжно коментира :„Даже на сайта на БНР няма нищо. Цял ден само във „фейсбук“ пише, че е починала, иначе даже и по Интернет – нищо. Само в Уикипедия. Ако беше американска знаменитост, щяха да ореват орталъка. А тя е една от най-българските певици. Остават брилянтните ѝ изпълнения на песните „Злато моме“, „Първом, първом“, „Маринчице“ и, разбира се, бавната песен „Търновска царица“, която записва през 1966 г. в Радио „Стара Загора“ с речетатив на Нино Луканов. Тя е първата изпълнителка на тази песен. „Търновска царица“ ѝ беше голяма болка, защото една певица я взе, без да я пита, промени текста, и то с невярно от историческа гледна точка съдържание, и я направи на хоро, което е кощунство, защото не може да се подиграваш така с мъката на народа, че е паднало царството и да играеш весело хоро. Пенка Павлова много държеше на истината а. Беше един от последните извори на АВТЕНТИЧНАТА НАРОДНА ПЕСЕН и беше много против изопачаването на песните от по-младите ѝ последователки! Бог да я прости! Дълбок поклон!“.

Преживе певицата споделяше, че е родена на 1 януари, по първи петли през 1934 година, но защото не стигали децата за първи клас в селото й след време променили датата на 25 декември … За пръв път излиза на сцената през 1955 година под съпровода на акордеониста Иван Шибилев, който я води на запис в Радио Стара Загора. 

Една година пее в местния народен ансамбъл, днес „Загоре“, но търси повече изяви, иска всяка вечер да е сред публика. Дванайсет години пътува с група „Наша песен“. Там са певци като Мита Стойчева, Георги Чилингиров, Радка Кушлева, Лалка Павлова. От тях се учила и проявила по-голям интерес към народната музика. Купува си магнетофон и с него записва песни от възрастни жени. Започва да пее и чужди песни – гръцки, турски, цигански и за тях си ушивала костюми. На сватби и панаири излизала с по осем костюма. Затова я наричали „сватбарска певица“.Последно беше на сцената на старозагорската опера по повод 60 години от началото на кариерата й на 5 юни 2014 година

По ирония на съдбата една от най-титулованите изпълнителки на народни песни у нас така и не успя да стане почетен гражданин на Стара Загора, през 2015-а местните старейшини дадоха титлата на друга заслужила дама, а певицата получи само почетния знак на града.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

В Стара Загора махат таксите за градина и ясла

До свалянето на извънредното положение старозагорци, ползващи детските ясли и градини няма да заплащат дължимите такси. Новата мярка предстои да бъде гласувана от съветници на редовното им заседание в края на месеца.

Проф. Брънзов: „Замърсяване”-то от пожара в Чернобил е само на теория

От горския пожар в Чернобилската забранена зона у нас ще бъде отчето „замърсяване” само на теория. Това обясни пред „Монитор” генералният директор на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМК) проф. Христомир Брънзов във връзка с повишеното ниво на радиация в района на стихията.