Б ългария е паднала под 10 хил. т експорт на диви билки в последните години, но остава в първата десятка като износител в Европа.
България е паднала под 10 хил. т експорт на диви билки в последните години, но остава в първата десятка като износител в Европа.
За справка в началото на века и края на 20 в. количествата са били от 15 хил. т и нагоре. За сметка на това, вместо чиста суровина, бизнесът в сектора предпочита да преработва лечебните растения и да произвежда добавена стойност, каза Иван Цицелков, председател на Асоциация на билкарите.
Завишени критерии
Една от причините да намалим износа са завишените в последните няколко години критерии на пазара по отношение на купените треви. Около 50 стр. изследвания за съдържимите вещества в тревите се попълват от продавача. Пазарът се интересува от съдържанието и от чистотата. Ако се установят наличие на химически препарати или друга нередност, ползватели като Франция и Германия веднага предприемат мерки и започват култивиране на билката, която им е необходима, разказа Цицелков. За справка култивираните билки в страната ни заемат 20% от износа и не са причина за намаление добив и експорт, добави браншовикът.
Кеш
В момента се берат 80% от билките в България, от които позволени за бране са 60 билки, които не включват защитените и тези на квотен режим като божура. Засега пазарът като възможности за експорт търпи застой заради коронавируса, но въпреки това секторът няма токова силни притеснения за реализацията. Основната причина е, че българинът все повече предпочита да преработва тревите и да получава добавена стойност. Западът пострада силно от Коронавируса, бизнесът се страхува от нова вълна на епидемията, затова все още се колебаят дави да не си държат парите кеш, вместо да ди затворят в стока, обясни ситуацията Цицелков.
Липа и коприва
Основното търсене в момента е на коприва, липа, мащерка, маточина и традиционните билки. От бранша отказват да съобщят изкупните цени, поради неясния пазар. Миналата година обаче един 1 кг сух липов цвят се е изкупувал 13,50 -14 лв за кг, а пресен 2-3 лв. за кг.
Режим
И тази година са валидни проблемите между билкари и горски стопанства. От една страна горските стопанства, особено там където има и ловни участъци недоволстват от нашествието на билкарите. В ловно стопанство Балчик например, казват, че този бизнес въпреки закона, в голямата си част е в сивата икономика. Никой не знае какви количества всъщност добиват събирачите. Ако е за лично ползване, няма проблем да събираш жълт кантарион или липа. Но много от тези, които берат, се прикриват като събирачи за лично ползване, а всъщност предават и по 30 кг, каза Радослав Радев от ДЛС Балчик. Той може да ги хване колко всъщност берат? Зададе риторичен въпрос той. Проблемът особено в ловните участъци, е че не могат да си позволят разрешителни за събиране на лечебни треви, когато , когато има организиран туризъм.
Предлози
От страната на билкарите се оплакват, че горските стопанства намират различни предлози да възпрепятстват достъпа до горите. Изтъкват се причини или като Коронавирус или като Африканска чума по свинете. Според Цицелков собствениците на пунктове за изкупуване на билки вземат надлежно разрешителни от собствениците на гори- държава, общини и частни стопани. И си плащат надлежно таксите за тази цел. Според него обаче не е ясно дали платените средства в крайна сметка не влизат в общия бюджет. Циелков увери, че ако установят, че теренът, от който събрат билки е в частна гора, издирват собственика, искат разрешение от него и също си плащат таксата. Засега обаче не е известен частен горовладелец, който да е получил такса за това че берат лечебни треви на територията на лесовете му, въпреки твърденията на билкарския бизнес.
Монитор
