Не е нужно да имаш нюха на Бони и Клайд, за да си проправиш път към световното кино със славата на измамник. Как от собствения си тарикатлък можеш да забъркаш каша, достойна не само за холивудско заглавие, но дори за сапунен сериал – имаме чувството, че „героите“ в настоящия разказ могат да издадат собствен учебник по въпроса.

Да свалиш Уолстрийт


Макар и без видим нагон да преподадат „занаята“ си, със свои книги, разказващи опита им да надхитрят чичко-паричковците в Уолстрийт например, се разписват група стриптийзьорки. В случай че сте отскочили до киносалона за новото заглавие във филмографията на Дженифър Лопес („Да свалиш Уолстрийт“), вече знаете, че става дума именно за главните героини Рамона и Дестъни. Имената на еротичните танцьорки са променени за целите на продукцията, но тя категорично описва техния път така, както е видян от журналистката Джесика Преслър. Няма да навлизаме в подробности за качествата на заглавието. Вместо това ще се фокусираме върху историята, която – напълно заслужено при това заради своята абсурдност - е послужила за вдъхновение на продукция от такъв ранг.

Рослин Кео (Дестъни, изиграна от Констанс Ву) и Саманта Барбаш (Рамона, изиграна от Дженифър Лопес) се запознават малко преди финансовата криза от 2008 г. След като далеч по-опитната Саманта се превръща в ментор на по-младата си колежка и след като неизбежно липсата на пари ги застига, двете обединяват усилия с още две колежки в опит да оберат мангизите на богаташите от Уолстрийт. Всяка жертва има горе-долу еднакъв профил. Трябва да не се намира в дъното на хранителната верига от финансова гледна точка и задължително да има съпруга. Това е и козът, който измамниците използват, когато бъдат хванати в крачка. Иначе казано – те изнудват жертвите си, че ще покажат „интимни кадри“ от общите им забавления. Самият „номер“ пък започва с прелъстяването на богаташ от една от стриптийзьорките, излязла по баровете под прикритие. Когато жертвата се поддаде на чара й, в картинката влизат и останалите, създават тарапана и се възползват от невниманието на мъжа, за да сипят наркотик в питието му. Достатъчно, за да не знае какво прави, не толкова много, за да припадне (надяват се). След това го водят в стриптийз клуба, в който работят, и източват парите му. В същото заведение впрочем те започват да получават и процент заради това, че водят клиенти. Еротичните танцьорки са разкрити още през 2015 г., от когато датира и репортажът на Преслър, като нито една от тях не получава ефективна присъда.

Още преди да е изгледала филма Саманта Барбаш обаче се възмути, че той не представя нейната истина. Тя, както можете да се досетите, твърди, че реалните факти са отразени адекватно единствено в нейната биографична книга. Предвид славата й, не сме сигурни дали това наистина е така.


Стани богат


Ако в нашите ширини историята на стриптийзьорките, погнали Уолстрийт, става актуална едва с премиерата на филма, то дори у нас се носят легенди за скандала с британското издание на „Стани богат“. Филм все още няма, но пък за сметка на това ITV и AMC смятат да „налеят“ случая в минисериал от три части през следващите месеци. Главният герой тук е бившият майор в Британската армия Чарлз Инграм. Той сяда на стола на богатството през 2001 г., като в предишни епизоди като участници са се разписвали още съпругата му Даяна и нейният брат. Инграм казва, че е репетирал по 20 минути на ден за тура „Най-бързият печели“. Уви, оказва се, че личните си знания използва единствено в този кръг. Самите членове на екипа на шоуто се съмняват, че той ще стигне надалеч във въпросите, още по-малко - че ще спечели голямата награда от 1 милион паунда... Той обаче ги опровергава, макар и по не най-правилния начин. Това, което прави впечатление и на редовия зрител, е, че Инграм сменя със скоростта на светлината решенията си кой отговор да даде на няколко от въпросите. Нещо повеч -, въпреки че за част от тях сам признава, че не знае нищо, все пак успява да даде верен отговор. Как се случва това? В публиката по това време присъстват съпругата му и семейният им приятел Текуен Уиток. Цялата им схема пък гравитирала около това един от двамата да се прокашля, когато Инграм прочете правилния отговор.

Голямата му победа бързо обаче е разконспирирана от продуцентите и още през 2003 г. участниците в измамата са подведени под отговорност. И тримата съучастници са осъдени да лежат в затвора – съпрузите по 15 месеца, Уиток – 12. В допълнение на всичко това са глобени с по 15 хиляди паунда, като им се нарежда да платят и разноски по делото в размер на общо 95 хиляди паунда.


Можете ли някога да ми простите


Отчаянието пък провокира следващата ни „героиня“ да прибегне до измама. За да разкажем нейната история, ще попътуваме във времето до 60-те години на миналия век, които бележат едни от последните й добри години като журналист. Става дума за Лий Израел. Днес я познаваме като известна литературна мистификаторка. Тогава обаче тя е в пика на кариерата си. Създава две отличителни биографии, втората от които – на тв звездата Дороти Килгалън, става бестселър на New York Times. Третият й опит в този вид труд обаче не е увенчан с такъв успех, заради което авторката живее на прага на бедността. Прибавете към това и зависимостта й към алкохола и вече разбирате защо конвенционалната работа не е била първият избор на Израел за изход от ситуацията. Схемата си тя задвижва през 1990 г. Всичко се корени в идеята й да подправя писма от известни писатели като Дороти Паркър, Ноъл Кауърд и Лилиан Хелман. След като замаскира следите си добре, Израел продава измайсторените от нея „творби“ на книжни дилъри, като за целта й помага добрият й приятел Джак Хок. От своята измама, включваща и кражба на официални документи от библиотеките и смяната им с фалшификати, двамата печелят няколко хиляди долара. Хванати са две години по-късно, като самата Лий Израел пледира „виновна“ пред федералния съд. Към писането тя се завръща през 2008 г. с книгата Can You Ever Forgive Me? („Можете ли някога да ми простите?“), където разказва и своята история. Със същото заглавие дебютира и филмът за нея миналата година. В нея главната (нейната) роля е изиграна от Мелиса Макарти в едно от малкото й драматични превъплъщения. „Почувствах срам, че чак сега – чрез книгата, научих за тази невероятна история“, каза тогава актрисата, която спечели номинация за „Оскар“ именно с това заглавие.


Падението на Стивън Глас


Журналистът Стивън Глас прави шеметна кариера през 90-те години на миналия век с репортажите си в авторитетното американско списание The New Republic. Той е и живото доказателство, че от високо лесно се пада. За три години време от изданието успяват да го разобличат, като Глас е пращал изфабрикувани материали и за други медии, сред които Rolling Stone и Harper's Magazine. Знаменитите му истории се оказват фалшиви – от цитатите, през източниците, та до целите събития. Повечето му статии са с хумористичен характер, като някои налагат негативни стереотипи върху етнически и политически групи. От The New Republic успяват да докажат, че 27 от 41 негови публикувани статии са фалшиви, като имат съмнение и за останалите 14. Интересен факт е, че медията разполага със система за проверка на фактите - специален отдел проучва ръкописа, всички бележки на журналистите, записани разговори с източници заедно с имената и телефоните им, за да може да провери дали фактите са достоверни и коректно събрани, подредени и интерпретирани. Той е успял да измами отдела, създавайки фалшиви уебсайтове, гласови съобщения, бележки, визитни картички и писма. Върху историята му е базиран филмът от 2003 г. „Падение: Историята на Стивън Глас“. Главната роля е поверена на актьора с канадски корени Хейдън Кристенсен, а с участие в лентата се разписват още Питър Сарсгард, Клои Севини, Мелани Лински, Розарио Доусън и други. През 2015 г. стана ясно, че Глас е изпратил чек за 10 000 долара на списание Harper's Magazine за фалшивите си статии, които те са публикували. „Осъзнавам, че това не оправдава грешките ми, но не заслужавам парите, които от списанието са ми изплатили преди време, и трябва да ги върна“. Няколко месеца по-късно той заявява, че е изплатил 200 000 долара на различни медии, които са използвали материалите му. Към момента Глас работи в адвокатска кантора в Бевърли Хилс.


Хвани ме, ако можеш


Истински корифей в областта на измамите е Франк Абигнейл, който един себеуважаващ се киноманиак веднага свързва с лицето на младия Леонардо ди Каприо и филма „Хвани ме, ако можеш“. Става известен през 60-те, когато успешно прехвърля 2,5 милиона долара във фалшиви чекове през 26 страни в рамките на пет години.

Първата му жертва бил баща му. Понеже парите все не му достигали, Франк помолил татко си за кредитна карта, с която да зарежда с бензин колата си. Започнал да прави сделки с работниците от бензиностанции из цял Ню Йорк, като ги карал да купуват неща с кредитната му карта. Той получавал част от парите, а работникът продавал стоката и взимал останалата част от печалбата. За два месеца Франк официално „купил“ 14 автомобилни гуми, 22 акумулатора и големи количества бензин.

Първият трик на Абигнейл бил да пише чекове на собствената си превишена сметка – нещо, което е било възможно, когато е писал чекове за повече пари, отколкото е имало в сметката. Това обаче работело само за определено време, преди банката да поиска плащане, затова той си отварял нови сметки в различни банки. С времето той експериментирал и откривал различни начини да мами банките. Печатал почти идеални копия на чекове, депозирал ги и след това убеждавал банките да му отпуснат пари в аванс на базата на парите в сметките. Тези пари, разбира се, никога не се материализирали, тъй като чековете били отхвърляни. Сред известните трикове на Абигнейл е този да слага номера на сметката си върху празни депозитни бележки, които слагал сред истинските в банката. Така депозитите на клиентите отивали в неговата сметка. По този начин успял да открадне над 40 000 долара, преди да го разкрият. Когато банката започнала да го търси, Абигнейл вече бил взел всички пари и сменил самоличността си.

Интересни са и


измамите му с различни самоличности


От Pan American Airlines изчисляват, че между 16- и 18-годишна възраст Абигнейл е прелетял над 1 600 000 километра с над 250 полета до 26 държави за сметка на авиокомпанията. Също така е отсядал безплатно в различни хотели. Той е разказвал, че често истинските пилоти са му предлагали да поеме контрол над самолета, но той никога не приемал с оправданието, че предната нощ е купонясвал. Франк се е правил и на учител. Изважда си фалшива диплома от Колумбийския университет и преподава социология в университета „Бригъм Янг“ цял семестър с фамилия Адамс.

Почти една година се представя и за началник на отделение на педиатрията в болница в Джорджия под името Франк Конърс. Избира да се занимава с това, след като при слизане от полет в Ню Орлиънс полицията едва не го залавя. Когато попълва данните за апартамент под наем, пише, че преди е бил лекар, защото се е страхувал, че собственикът може да се усъмни и да го издаде, ако напише „пилот“. Сприятелява се с истински лекар, който му е съсед, и започва временно работа в болницата, докато намерят някого за постоянно. Открива, че работата всъщност е лесна, тъй като не било нужно да прави нищо медицинско. Въпреки това за малко да го разкрият, когато бебе едва не умира от кислородна недостатъчност. Абигнейл все се отървавал от задълженията си, като карал стажантите да вършат всичко. Накрая от болницата намерили нов заместник и Франк "си върнал работата“ на пилот.

Един ден споменал на една от стюардесите, че е завършил Харвард и иска да стане адвокат. Тя го запознава с неин приятел адвокат. Абигнейл си изкарва фалшива диплома от Харвард, преминава изпитите в Луизиана и започва работа като адвокат, когато е едва на 19 години. Въпреки че се проваля два пъти на изпита, той успява да го вземе на третия опит след осем седмици учене. Негов колега, който наистина бил завършил в Харвард, обсипвал Абигнейл с въпроси за годините му в университета, той обаче не знаел нищо и решил да напусне работа, за да не го хванат. Заловен е във Франция през 1969 г., когато служител на Air France го разпознава и го издава на полицията. Когато го арестуват, 12 от страните, в които е действал Франк, искат екстрадирането му. Той получава едногодишна присъда, от която излежава само половината. Когато излиза, е екстрадиран в Швеция, където е съден по шведските закони. Там изкарва отново шест месеца в затвора и след освобождаването му е съден в Италия. Накрая е изпратен в САЩ, за да излежи 12-годишна присъда във федерален затвор. По време на екстрадирането в Щатите Абигнейл


успява да избяга от самолета


След като минал през Бронкс, за да смени дрехите си и да вземе ключовете за депозитна кутия, в която държал 20 000 долара, той хванал влак до летището в Монреал, за да си вземе билет до Бразилия, тъй като от там не може да бъде екстрадиран в САЩ. Заловен е, докато чакал на опашка за билет, и е предаден на граничния патрул на САЩ. През април 1971 г. той се измъква от федералните, докато чака процеса си. По чиста случайност придружаващият го шериф забравя документите с обвиненията му и Абигнейл е взет за инспектор под прикритие, като получава всякакви привилегии и храна. Франк се свързва с приятелка, която се представяла за негова годеница и му дала визитната картичка на инспектор К. Дънлап от бюрото по затворите и подправена визитна картичка на Шон О’Райли, агента от ФБР, който отговарял по неговия случай. Абигнейл казал на полицаите, че наистина е инспектор, и им показал визитката на Дънлап като доказателство. Казал, че трябвало спешно да се свърже с агент Шон О’Райли. Когато набрали номера от картичката, отсреща вдигнала Джийн от телефон в мол в Атланта, която се престорила на оператор на ФБР. По-късно му е позволено да се срещне с О’Райли в паркирана кола пред затвора. Там е разпознат от служител в мотел и успява да се измъкне, като се представя за агент от ФБР. Отново на път за Бразилия, Абигнейл е заловен от двама полицаи, докато преминавал покрай немаркираната им служебна кола.

През 1974-та правителството на САЩ го освобождава, при условие че ще помага на федералните при разкриване на измами с чекове. Франк не успява да си намери хубава работа заради криминалното си минало. Накрая предлага оферта на банка. Обяснява какво е направил и предлага да покаже на персонала различни трикове, които използват фалшификаторите. Заявява, че ако не харесат това, което ще чуят, няма да му дължат нищо, но ако го харесат, ще му плащат по 500 долара на месец и ще го представят на други банки. Банките били впечатлени от резултатите и Франк започва законна работа като консултант по сигурността. По-късно основава компанията „Абигнейл & съдружници“, която


помага на бизнес света срещу измамите


Така успява да събере достатъчно пари, за да изплати задълженията си, които е натрупал през криминалната си кариера. Сега има собствен бизнес в Тулса, Оклахома, и е милионер. Той продължава да консултира ФБР, а единият му син дори работи за федералните. Според уебсайта му повече от 14 000 институции са приели програмите за защита от измами на Абигнейл. До ден днешен е близък приятел с Джо Шей - ФБР агента, който го залавя.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Джим Кери: Не правя стендъп комедия заради интернет

Холивудският ас Джим Кери застана зад идеята, че интернет е сериозна пречка пред стендъп комедията. Актьорът не изключва опцията отново да излезе пред клубна публика, като допълни, че успява да събере достатъчно авторски материал, когато изпада в някое от импулсивните си състояния.