0

Н ационалната галерия представя в Двореца на пл. „Княз Александър І“ изложбата „Никола Маринов – ателието на свободния дух“ до 10 януари 2021 г. Вернисажът за откриването ще се състои утре, 29 октомври, от 17.00 до 20.00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп, съобщават организаторите.

Националната галерия представя в Двореца на пл. „Княз Александър І“ изложбата „Никола Маринов – ателието на свободния дух“ до 10 януари 2021 г. Вернисажът за откриването ще се състои утре, 29 октомври, от 17.00 до 20.00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп, съобщават организаторите.

Експозицията представя големия български живописец Никола Маринов (1879-1948) в амплоато му на

любим учител на поколения

български художници. Между 1921-ва и 1941-ва през неговото ателие по живопис в Художествената академия минават като студенти едни от най-значимите имена на българското изкуство през ХХ век. Сред тях са Любомир Далчев, Кирил Петров, Илия Петров, Илия Бешков, Зоя Паприкова, Веселин Стайков, Васка Баларева, Георги Герасимов, Кирил Буюклийски, Любен Гайдаров и много други.

В изложбата са включени 100 акварела и платна на Никола Маринов и картини на 36 от неговите възпитаници. Тя обхваща цели 7 зали в Двореца, за да могат да бъдат разграничени по-ясно творбите на ментора и на неговите ученици, поясни за „Монитор“ кураторът на изложбата Анелия Николаева. Значителен брой от експонираните работи на изтъкнатия български акварелист гостуват от носещата неговото име Художествена галерия в родния му град Търговище. Участват още творби от колекцията на Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Кюстендил и частни колекции.

Двайсет години след последната юбилейна изложба на Никола Маринов в Националната художествена галерия през 1999 г., днес публиката ще си припомни виртуозните акварели на ненадминатия майстор, много от които – идилични родни пейзажи и сцени от селския живот. Но акцентът този път е върху връзката между Учителя и неговите следовници, защото в историята на българското изкуство трудно може да се посочи друг подобен пример за силата на духовното общение в едно ателие, само по себе си превърнало се в

символ на свободата на творческия дух

За харизмата, обаянието и високите качества на педагога Никола Маринов споделят много от щастливците, черпили от творческата му мъдрост. Думите на Илия Бешков през 1947-а концентрират есенцията на техните оценки: „…Като под клоните на дъб израснахме ние, неговите ученици и деца, в чисто покорство, в смирено синовно прилежание, с дълбока вяра в творческата му сила. Ние чувствахме и съзнавахме, че всичко ни идеше от него, че всичко у нас – възторгът ни, вярата ни, любовта ни към изкуството, бе негово. Затова, когато наредени пред стативите чакахме учителя Никола Маринов, влизаше бащата на курса. А когато се нареждахме до бащата – в него се възправяше учителят със своя смайващ ръст…“. "Тайната на неговото ръководство … е в сърцето му, в изключителната способност да почувства другия, да изживее с него неговите стремежи, да му прелее от своето чувство и да го укрепи в неговите търсения, за да намери той сам своя път…", казва през същата година Илия Петров.

Постери с цитати на много от възпитаниците на Никола Маринов, разкриващи неговата същност като човек, творец и учител, ще бъдат подредени между картините по стените на залите.