И злезе луксозен том с най-интересното от кореспонденцията между големия български поет Пенчо Славейков и неговата любима Мара Белчева. В книгата са поместени десетки писма с най-ранна дата 1903 г. и най-късна – 1911 г., непосредствено преди смъртта на бележития творец.
Излезе луксозен том с най-интересното от кореспонденцията между големия български поет Пенчо Славейков и неговата любима Мара Белчева. В книгата са поместени десетки писма с най-ранна дата 1903 г. и най-късна – 1911 г., непосредствено преди смъртта на бележития творец.
Запазен е автентичният език на автора, нанесени са единствено промени, засягащи съвременните граматични норми, подчертават издателите от сдружение „Българска история“.
Пенчо Славейков и Мара Белчева са сред най-известните и обсъждани двойки в българския културен живот от началото на XX век. Творци с широк светоглед, които нямат склонност да се придържат сляпо към авторитетите или да гледат безкритично на установените порядки. Видни интелектуалци, отдали се на каузата да въздигнат родната литература до нови висини. Без съмнение те са сред най-изтъкнатите представители на националния елит, коментират от сдружение „Българска история“.
Писмата на Пенчо Славейков са издадени за първи път от самата Мара Белчева. Те съвпадат с най-продуктивния период в творческата му кариера, когато той публикува сборника с лирически миниатюри „Сън за щастие“ (1906), ново издание на сборника „Епически песни“ (1907), антологията „На острова на блажените“ (1910), шедьовъра „Кървава песен“ (макар и незавършена), а малко преди смъртта си е номиниран от шведския писател и езиковед славист Алфред Йенсен за Нобелова награда за литература, допълват още от „Българска история“.
Монитор
