Изкуство през прозореца на автомобила (ГАЛЕРИЯ)
7

Изкуство през прозореца на автомобила (ГАЛЕРИЯ)

COVID-19 предизвика ренесанс в гледането на събития от паркинг, забавляваме се с филми, концерти и стендъп комедия и у нас

100 автомобила, наредени на картинг пистата във Враца, очакват първите кадри от българския филм „Диви и щастливи“. Зрителите не могат да излязат от колите си, защото това би нарушило мерките за безопасност във връзка с коронавируса. Това обаче е първият им досег с киното от два месеца насам.

Автокиното е и първата им възможност за забавление (почти) на открито и на групи.

60-те дни на изолация ни накараха да преоценим още веднъж съждението на Аристотел, че човекът е социално животно. А какво друго, ако не изкуството, да даде отново възможността на хората да бъдат заедно, дори когато са практически разделени?

COVID-19 се оказва в основата на поредния пик в интереса към автокиното. Виждаме го и у нас. Въпреки спорадични опити за възраждането му в България, то никога досега не е било толкова популярно. Първата прожекция се състоя на 16 май именно във Враца. Постепенно обаче тези прожекции се увеличават като лавина. Гледаме български филми вече от колите си и в Перник, а от вчера – и в София. Други градове също се включват в оксиморонната форма на груповото забавление, предполагащо все пак и разделение.

Пандемията доведе и до

мутация на автокиното

– то вече не е строго фокусирано върху седмото изкуство. Ръкопляскаме от колите си още на концерти, дори стендъп представления, а в САЩ заимстват идеята, за да могат да зарадват завършващите гимназисти поне с някаква форма на абитуриентски бал.

Концепцията за автокиното е патентована през 1933 г. Съвсем скоро, впрочем, то ще посрещне своя 87-и рожден ден. Честваме празника на 6 юни, когато откривателят му Ричард М. Холингшед-младши прави първата такава прожекция в Камдън, Ню Джърси. Редно е да се отбележи, че опити за създаване на частично автокино се правят и по-отдавна – още през 1915 г. Те обаче не успяват да задвижат колелото.

Самият Холингшед стартира своите експерименти колкото от любов към киното, толкова и от практическа нужда. Десетилетия по-късно собственици на автокина разказват за него, че повече от година преди да проведе първата си прожекция, той е започнал да изгражда концепцията в собствения си двор, провокиран от факта, че майка му била прекалено голяма за традиционните седалки в закрития салон. Така той разпънал бял чаршаф между дърветата у дома и я настанил в автомобила си. Мястото за публиката – в случая за майка му – не е избрано случайно – Холингшед участвал в дирижирането на семейната компания за авточасти.

Звукът представлявал най-голяма трудност за откривателя на автокиното

Минали години, преди да се открие възможността за излъчване на сигнал по радио в колите. Още преди официалния си дебют Холингшед експериментирал с поставяне на колони зад екрана. Тествал как се чува с вдигнати и свалени прозорци. Накрая решението било открито в поставяне на колони на всяка от колите.

Бизнесът обаче не потръгнал. Няма и три години, след като отрязал лентата на първото си автокино, Холингшед продал бизнеса си. Купил го собственик на киносалони в друг град, а след опровергаването на патента през 1949 г. концепцията буквално заляла целите Щати.

До най-големия бум в историята на автокиното обаче се стига след края на Втората световна война. Повечето американци тогава вече имали автомобили, а локациите за прожекции били избирани в близост до селски райони, където възможностите за развлечение и без това били малки.

Мантрата, с която откривателят рекламирал първото автокино, продължила: „Цялото семейство е добре дошло, независимо колко шумни са децата“. За първи път хората можели да се насладят на филм заедно с малчуганите си, без да се притесняват, че още на 15-ата минута ще трябва да изтичат навън, за да сменят памперс. Собствениците разбирали това и неслучайно продължавали да градят върху идеята, като позиционирали детски кътове на територията на автокината. Други пък слагали вендинг машини за памперси и храни за деца.

Това не били единствените комплименти към зрителите. Някои автокина изграждали малки игрища за голф, плувни басейни, други дори строили мотели, прозорците на стаите на които гледали към екрана – за да могат гостите да гледат филм от комфорта на леглото си.

Прославено като по-евтината алтернатива на преживяването в закрит салон, автокиното завладяло над 4100 локации само в Щатите през 50-те години. Славата му обаче не траяла дълго.

В началото на

70-те се развили технологиите за развлечение у дома

Цветната телевизия вече не била само плод на нечия фантазия. Хората имали достъп до кабелна телевизия, както и до система за домашно кино. В същото време градовете се разширявали, което смалило значително опциите на собственици на автокина за локации. А цените на терените скачали главоломно. Паралелно с всичко това гледането на филми през прозореца на колата силно зависело от природните условия. И въпреки опитите да се осъществяват и дневни прожекции чрез инсталиране на паравани, автокиното продължило да бъде само нощно преживяване. За да оцелеят, мнозина започвали да излъчват нецензурирани заглавия и дори порнофилми в малките часове на нощта. Така те оправдали лошата си слава, изградена от медиите, че това са „ями на страстта“. Неслучайно и през 1978 г. „Брилянтин“ показва автокината като предпочитани места за срещи между любовници.

Уви, филмите за възрастни не успели трайно да спасят бизнеса и през втората половина на 80-те години в САЩ и Канада вече автокината били не повече от 200.

Върховете и спадовете в репутацията им продължава. Само няколко години по-късно те отново възкръсват, смятани от обществото за ретро, а чувството за носталгия върнало хората обратно по паркингите. Автокината обаче така и не достигнали отново предишната си слава.

И до днес те ту изживяват ренесанс, ту отново замират. Това им се случи и през 2008-2010 г., когато настъпи световната финансова криза.

Месеци преди коронавирусът да ни затвори по домовете в целия свят се наброявали около 305 автокина. Но макар че няма точна статистика за броя им сега, категорично може да се заяви, че количеството им се е увеличило с пъти през пролетта на 2020 г.

Собственици на киносалони направиха автокина на паркингите пред сградите си, летища дори – като това във Вилнюс, също разпънаха екрани за гледане на филми от коли. Локации, които преди не сме си и помисляли, че могат да се превърнат в зони за развлечение, вече са такива дори и у нас.

„Диви и щастливи“, „Привличане“, „Доза щастие“, „Дъвка за балончета“, „Бензин“, „Завръщане“, „Лили рибката“, „Вила „Роза“ – това са само част от българските заглавия, които вече направиха премиерата си на автокино в страната. Тук ренесансът на този вид забавление се усеща особено ярко. От 2015 г. то имаше по-скоро бутиков привкус. Да гледаме филми от колите си ни приканваха единствено от Пътуващото автокино, което обикаляше родните градове отново с български заглавия.

Днес тези места никнат като гъби. Освен споменатите вече автокина, заявка за изграждането на такова дадоха и София Филм Фест, и НДК. Откритото преди ден на Цариградско шосе в София пък дори ни връща към традицията прожекцията да бъде открита с кратко музикално шоу. Именно там ще можем да видим за първи път на родна територия и стендъп изпълнение от автомобилите си.

Мутацията на автокиното, за която споменах по-рано, се свързва предимно с концертите, които се правят по този тертип. У нас все още не

можем да се похвалим с първи автоконцерт

Мнозина от музикантите всъщност не вярват, че има хляб в този вид изпълнения. На Запад разсъждението е друго – това е все пак шанс за директен контакт с публиката.

Вероятно и преди е имало автоконцерти, макар сведенията за това да са силно ограничени и да се центрират най-вече върху изпълненията преди прожекции. За пионер в това отношение в ерата на COVID-19 пък се смята датският певец Мадс Лангер. Своя експеримент той направи в края на месец април, като събра на паркинг в Орхус 500 автомобила или 2000 човека. „Имах чувството, че провеждам интимен концерт на 4 души, но мултиплициран по 500“, коментира пред ABC певецът. За да има обратна връзка с публиката си, той стартира видеоконференция с меломаните през новата платформа Zoom, като не пропусна да ги разпита и как се справят те на фона на COVID-19. Вместо с аплодисменти пък феновете реагираха с надуване на клаксоните. „Това е нещо ново, затова и предполагам, че стана вайръл събитието. Тези времена отварят и нови врати“, допълва още датчанинът, като по думите му това е най-големият му пробив на световно ниво. Неслучайно билетите за участието му се разпродадоха за броени минути.

Десетки музиканти се включиха във вълната, като в Щатите такива концерти се предвиждат поне до края на юни. Кънтри звездата Кийт Ърбън също се присъедини, като изнесе шоу специално за медиците, борещи се с коварния коронавирус в Нашвил. Марк Ребилет планира и първото си турне пред публика от автомобили, а рок величията Dave Matthews Band ще забавляват публиката в Хартфърд, Кънектикът след броени дни. Музикална обиколка по паркингите на Европа замисля и Лангер.

Ренесансът на автозабавленията няма да продължи дълго. Зад тази теза застават експерти по кинодистрибуция пред The Washington Post. „Те са страхотна алтернатива на разпространение – един различен начин за нас да потребяваме забавлението вместо да си стоим вкъщи и да гледаме Netflix постоянно. Но мисля, че това е междинна фаза, преди да се върнем към живота, който добре познавахме преди коронавируса“, обяснява проф. Томас Дохърти пред изданието.

Собствениците на автокина отвъд Океана изглежда нямат проблем с това. Те са свикнали както с турбуленциите на природата, така и с тези в бизнеса си. Джим Коп – бивш председател на американската асоциация на собствениците на автокина, споделя, че се занимава с това заради любовта си към самото преживяване, не заради парите. Живее от пенсията си на библиотекар, а всичко, което изкара от автокиното, го вкарва обратно в него. По неговите думи 2018-а е била кошмарна година за него. Дъждовното лято почти не позволило излъчването на филми. Палачинката се обърнала обаче миналата година, когато доброто време и големи блокбъстъри като „Отмъстителите: Краят“ и „Цар Лъв“ върнали хората обратно на паркингите.

В добра вечер, казва Коп, едно автокино в САЩ може да изкара до 10 000 долара от продажбата на билети и снаксове. До 60% от парите, спечелени от продажбата на пропуски обаче, отиват за правата на филмите, които се излъчват.

У нас прогнозите вероятно чертаят подобно бъдеще. Неясното бъдеще около коронавируса ще продължи да праща зрителите на автозабавленията, докато времето навън позволява. След края на есента автокиното ще затихне, а дали вълната ще се поднови догодина? Тепърва предстои да разберем.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.