Над 3 млн. тона отпадъци изхвърляме годишно в контейнерите за смет. Това сочат данните на Националния статистически институт за 2017 г. За миналата година цифрите все още не са обработени, но експертите твърдят, че количеството не е много различно.

3 010 694 хил. тона е общо генерираната смет за 2015 г., а след две години тя вече е 3 074 595 тона, тоест увеличението е с около 60 000 тона, или около 30 000 тона годишно. 1 855 727 тона са депонирани в сметищата, 1 001 515 тона са сепарирани, а 153 452 тона са предадени за рециклиране.

Къде се намираме в общата картина на ЕС? Противно на очакванията сме в горната половина на класацията с 404 кг на човек за миналата година, при средно за Европа 480 кг. Най-малко боклук изхвърлят в Румъния – 261 кг на калпак, и в Полша – 207 кг. Веднага под нас са Латвия с 410 кг и Белгия с 420 кг. С най-големи битови отпадъци на човек пък е Дания с цели 777 кг и Малта със 647 кг.

Принципно

съотношението между населението и генерираната смет не се пресмята на калпак,

тъй като и количествата, и морфологията на отпадъците зависят от демографската ситуация на района, а и най-вече от икономическото развитие. Така Северозападният район е отчел 227 475 тона отпадъци, а Югозападният – 982 900 тона, като все пак се има предвид, че в този район фигурира столицата. Близо до Северозапада е Централна България с 368 027 тона, Североизтокът е с 403 054 тона, в Югоизточния район са отчетени малко над 413 хил. тона, а в Южния централен – 615 872 тона смет.

За прираст на живеещите в големите градове според количеството на изхвърления в контейнерите боклук говори статистиката. Варна през 2011 г. е генерирала 107 хил. тона, а през 2017 г. те вече са 258 хил. тона, като в тези количества се отчита и сметта от курортите през лятото. Стара Загора също има ръст в отпадъците от 115 на 130 хил. тона за седем години. В Ловеч обаче от 104 хил. тона през 2011 г., през 2017 г. са отчетени само 45 хил. тона. Цифрите от НСИ сочат всички отпадъци, които са генерирани през годината, като в тях влиза депонираната, сепарираната и рециклирана смет.

Интересно е обаче съотношението население-генериран боклук в столицата. В София официално живеят почти 1,3 милиона жители (1,286) според данните на НСИ. През 2011 година столицата е произвела 309 хил. тона отпадъци. Седем години по-късно тоновете са 748 хиляди. На тефтер населението се увеличава грубо с около 3000 души на година, което прави около 14 хиляди за въпросния период, тоест почти 7%. Отпадъците обаче са нараснали повече от двойно, защото през 2017 г. са 748 хил. тона. Обяснение в разминаването може да се намери в нарастването на туристическия поток, който е реален, с приходящите работници и служители, както и с вероятно хилядите обитатели на столицата, които са от провинцията, но

не са си направили регистрация с настоящ адрес

Такса смет пък се плаща на имот, а не на брой живеещи в него. И въпреки че това не е най-справедливият начин за изчисляване на таксата, за момента не е възможно да се въведе друга методика. Изчисляването на количество на човек или на брой торби за смет се оказва доста непригодно, предвид неяснотите с реалния брой на жителите на столицата, а още по-малко с обитателите на едно жилище.

Разделното събиране обаче е нещо, което от няколко години се развива интензивно, като за това има и категорично изискване от Европейската комисия. Според доклада на екоминистерството, който се формира от отчетите на организациите за оползотворяване на опаковки, 6 милиона души са обхванати от системите за разделно събиране на пластмасови, хартиени и стъклени отпадъци. Нормативните изисквания у нас са, че всички населени места с над 5000 жители трябва да имат контейнери за разделно събиране. В момента не са обхванати само малките села или някои предградия на големите градове. Това обаче не касае пълното рециклиране на пластмасите, което включва и производство на продукти от рециклирания материал. В това отношение Германия е на първо място в ЕС, а ние сме в дъното на таблицата.

Още по темата четете в хартиеното издание на "Монитор"!

По темата: боклук отпадъци
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Жени Начева: Няма да се променя основният здравен пакет

Категорично няма да променяме основния пакет. Здравноосигурените лица няма да бъдат лишени от което и да е от правата, които имат в момента, в широкия спектър здравноосигурителни дейности, които Касата заплаща. Това заяви шефът на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса Жени Начева пред БНР във връзка с идеята за нов здравноосигурителен модел, който беше представен от ресорния министър Кирил Ананиев.