Изчезваме ли? Прогнозата на БАН за населението у нас (ИНТЕРВЮ)

Доц. Надежда Илиева, ръководител на секция "Икономическа и социална география" към БАН пред "Монитор"

Изчезваме ли? Прогнозата на БАН за населението у нас (ИНТЕРВЮ)

До 2040 година ще изчезнат 25% от населените места

  • Една четвърт от населението у нас е над 65 години

  • Пандемията ще изиграе положителна роля върху връщането на българите от чужбина

  • След 20 години се топим до 5 милиона души

- Доц. Илиева, на какво според вас се дължи високата смъртност у нас, освен на пандемията, която всъщност ни отреди 1-во място по този показател през миналата година?

- Основно високата смъртност се дължи на силно застарялото население. Сравнявайки статистиката 2020 година с тази през 2019 г., в действителност има едно много сериозно покачване на общата смъртност. Приблизително с 3 промила. Традиционно смъртността в България до пандемията е около 15,5-15,6 промила, докато през миналата година е отчетено 18 промила смъртност. В цифри покачването е от 102-103 хиляди до 124 хиляди, което е едно нарастване с около 20%. Трябва да се направят допълнителни изследвания, за да се види каква част от починалите са загубили живота си поради пандемията и каква част на това, че населението на България продължава да застарява. Някои хора си мислят, че това е свързано със спекулации с някаква пропаганда, но в действителност пандемията е дала отражение върху общата смъртност.

- Имате ли данни каква част от населението у нас са хора над 65-годишна възраст?

- По този показател се наблюдават много големи дисбаланси в регионално отношение. Възрастните хора са по-концентрирани в малките населени места. Може да се каже, че има тенденция колкото е по-малко населението на дадено място, толкова и то да е по-застаряло. Тази група селища ще се увеличават и ще станат около 81 от градските селища. Сега те са 68% от всички селища у нас. Данните показват, че през 2020 година 24,8% от населението са хора над 65-годишна възраст. Близо една четвърт.

- Имате ли данни кои региони у нас са застрашени да останат без население?

- Ние направихме една прогноза, която е с времеви диапазон до 2040 година. Разработена е в три варианта – тенденциален, при него се взимат предвид тенденциите през последните 10-15 години, другият вариант е оптимистичен, в който се залага повишаване на раждаемостта, и песимистичен, при който се влошават демографските показатели. В тази прогноза са оценени демографските фактори, които имат задържащ, стимулиращ или негативен ефект върху раждаемостта. В зависимост от заложените сценарии резултатите показват, че населението на България ще се стопи до между 5 млн. и 79 хиляди и 5 млн и 861 хиляди. Най-вероятен сценарий се очаква да бъде в границите между реалистичен и песимистичен - тоест между 5 млн. и 79 хил. и 5 млн. и 360 хиляди. Искам да направя едно уточнение, тъй като такива прогнози са правени от НСИ, те се различават от прогнозата, която аз съм направила и ще ви обясня защо. Аз съм възприела т.нар. диференциран подход, при който за всяко едно населено място са заложени индивидуални прогнозни коефициенти, тъй като всяко едно селище е специфично със своя възрастов състав, със своя етнически и религиозен състав. Всички тези фактори са взети предвид при определянето на прогнозните коефициенти. След като са изчислени броят на населението на всяко едно населено място, след това е сумирано и получена общата сума за общото население на страната.

- Възможно ли е да изчезнат цели села?

- Ще ви дам една абсолютна стойност, която е доста фрапираща – до 2040 година между 1227 и 1293 села в България ще останат без население, което представлява близо 25% от населените места у нас. Ако към тях се добавят и тези с население до 20 души, техният дял ще достигне близо 37%.

- Кои са най-застрашените райони според вас?

- Най-засегнати са районите Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч. Частично е засегната и област Велико Търново. В Южна България са засегнати областите Смолян, Хасково, Кърджали – там случаят е по-особен, защото има много интензивни процеси, свързани с популацията. В последните години има миграция на турско население. Към застрашените райони прибавяме и областите Кюстендил и Перник. В Централна Стара планина и прилежащия Предбалкан, Сакар и Странджанска област има по-добре запазен демографски потенциал.

- Къде ще остане концентрацията на населението според вашите данни?

- Концентрацията на населението остава в София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна. Благоевград. Това са районите, които ще бъдат най-слабо засегнати от тези депопулационни процеси.

- Какво е влиянието на глобалните социално-икономически промени върху производството на стоки и услуги у нас, особено предвид пандемията от коронавирус?

- Не съм икономист, но според мен пандемията ще изиграе много положителна роля, включително и върху завръщането на българите от чужбина. Видя се, че голяма част от бизнеса може да функционира дистанционно и се наблюдава една естествена тенденция на завръщане на българско население, което работи за чуждестранни компании. Освен това има тенденция покрай пандемията хората да отиват от големите градове в малките населени места. Това е т.нар. процес на субурбанизация. Този процес се отличава с това, че намалява населението в ядрото на града за сметка на нарастването му в периферията. В България тепърва започва да се наблюдава този процес на изселване на населението от центъра на града в периферията. Според мен пандемията ускори този процес и той тепърва ще се развива при големите градове като София, Пловдив, Стара Загора, Варна Русе.

- За да не се стига до обезлюдяване, трябва ли според вас те да се включат по-активно като примамливи туристически дестинации, какво трябва да се направи?

- Това са територии, които се намират в умерените ширини и са с много благоприятни природни условия и не е естествено да останат обезлюдени. С оглед на всички емиграционни потоци в Европа съм оптимист и мисля, че няма да се стигне до подобно обезлюдяване. Всичко е въпрос на ценности. Овен това имам наблюдения на пазара на недвижими имоти, в близост до София се наблюдава много сериозно нарастване на цените. Аз мисля, че те няма да останат „празни“.

- Вие от БАН какви прогнози правите за българите след 20 години, ще се превърнем ли в екзотичен народ?

- Екзотичен народ? Ние сме част от европейския свят и Европа и демографските процеси, които се наблюдават у нас, се наблюдават и в останалите европейски страни. Разликата е, че например в Германия и Франция те привличат голям брой имигранти и ако разгледаме само етносите, които принадлежат към тях, ще видим, че тези процеси са идентични с демографските процеси в България. Демографският преход, неговата последна фаза е с много силно изразен отрицателен естествен прираст. Проблемът у нас е по-високата смъртност, която се дължи освен на по-застарялото население, тъй като България от прехода загуби много голям процент от трудоспособното население, което е и в детеродната възраст. Друга причина е по-ниската средна продължителност на живот, която също покачва смъртността.

ВИЗИТКА:

Доц. д-р Надежда Илиева е ръководител на секция "Икономическа и социална география", департамент География – Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН
Научните интереси и изследователските интереси са фокусирани върху геодемографията, етническата география, депопулационните процеси, пространственото планиране, географските информационни системи, обучението по география

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.