Изборният експерт Даниел Пейчев: Ние каква я мислихме, пък тя каква стана…

Изборният експерт Даниел Пейчев: Ние каква я мислихме, пък тя каква стана…

Ще започна с думите на един лидер на една от политическите партии, участвала на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021. ,,Идва краят на една отвратителна и глупава предизборна кампания’’. И ще продължа с думите на същия този лидер. ,,Голяма част от партиите не са си направили сериозни изводи за своето поведение’’.

Де да знаеше този лидер колко е прав. И защо е прав.

На 29 април тази година, малко след първите парламентарни избори за годината, депутатите на същата тази партия, чийито лидер цитирах, подкрепиха отпадането на ограничението за максимален брой от 35 секции за гласуване в чужбина в страна извън ЕС. Вероятно са имали своите доводи.

Продължавам с думите на друг депутат. ,,Несправедливо е българите в чужбина да бъдат третирани различно от българите, които живеят тук’’. И на един от председателите на друга партия, която не успя да премине бариерата в този парламент, та поне не се наложи оставка - ,,Страхът от свободния вот на българите зад граница не може да е причина да им бъде ограничено едно конституционно право’’.

Няколко месеца по-късно същите тези лидери, същите тези партии имаха възможност да сформират кабинет за втори път. Стигна се до абсурдната ситуация, в която можеше да ни управлява кабинет на малцинство, което съставлява малко над една четвърт от общия брой депутати, или малко повече от половината, необходими за обикновено мнозинство в парламента. Стига да бяха сменени някои фигури и все пак да беше подписано нещо като споразумение.

Това се оказа свръх силите на тези лидери.

,,Добре’’, каза си обикновеният генератор на брой гласове и проценти за политическите партии в България. Пардон, български гражданин с правото да избира, дадено му от конституцията. ,,Ще ходим пак на избори…’’

Втори парламент за годината се разтури. Президентът се превърна в производител на служебни кабинети. Защото, повярвайте, три кабинета за година е постижение, достойно за уважение. Събитие, може би гледано отстрани с възхита от същите тези лидери, които не успяха да сформират ни едно кабинетче. Не броя неуспешните опити, разбира се. А и няма да споменавам латинската дума за човек, неспособен да направи нещо. Защото бих казал ,,импотентен’’.

Работещата фабрика за министри, захранвана смело от неразбирателството на политическите формации, попаднали в сградата на Народното събрание, успя да произведе не само кадри, но и “чисто ново“ политическо движение.

Да си припомним. Навръх първия звънец тази година - 15 септември, министърът на финансите от втория служебен кабинет и министърът на икономиката отказаха да участват в третия служебен кабинет. За да работят по свой ,,политически проект’’.

Поредната предизборна кампания изостри чувствителността на всички партии. Дотолкова, че демонизирането на нарочения за опонент се оказа по-важно от съществуването въобще на тези субекти, да не говорим за техните резултати. Едни виждаха навсякъде президент, други - лидер на една партия, трети - лидер на друга партия. Всички те - от лоши по-лоши.

Социолозите сякаш също се подведоха по тази демонизация. Така че не успяха да уловят какво им е приготвил бюлетино ползвателят, принуден три пъти да върши едно и също нещо. И дотолкова, че да сгрешат с 10 процента. Грешка, сравнима с абсурд. Защото е близка до резултата на третата по големина партия в българския парламент. Е, вярно, те имат малко повече проценти - 11,57%. Но пък такава разлика вече е допустима за всяко едно представително изследване.

И така. Ако трябва да обобщя, уважаеми читателю. Или пък председателю на партия, който е изненадан от резултата си. Лошо е в условия на няколко кризи - политическа, енергийна и здравна, да не успееш да сформираш работещо мнозинство и кабинет. Два пъти. На парадния вход по месторабота е записано “Съединението прави силата“. Но още по-лошо е сам да създадеш този, който да те победи. А най-лошо - след това да те ,,обедини’’.

Няма да казвам поговорката „На кофти ракета и Космосът й е крив“. А ще използвам по-познатата „Ние каква я мислихме, пък тя каква стана“.

И докато съм още на темата. Тези дни има протести пред едно от посолствата в София за намеса в политическия живот на България от страна, в която би трябвало да има 35 изборни секции. Вероятно част от лидерите, които цитирах в началото, или част от техните симпатизанти биха искали да се присъединят към протестите. Но едва ли би било етично. Или редно. Или пък морално. Защото същите те са автори на причината за този протест. А защо точно те са причина, ще се върна няколко реда назад за онази позната поговорка.

За финал единствено ще споделя как вотът от чужбина променя картината в страната. На тези трети парламентарни избори за годината гласуването зад граница е произвело цели 7 (словом - седем) мандата. Безпрецедентен рекорд.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.