Мило Дневниче,

Тази нощ, докато си чоплех носа в опит да се съсредоточа върху поредния полуфабрикат, който трябваше да изсипя по адрес на лошия Делян Пеевски – антипод на добрия Иван Костов, ми хрумна нещо гениално.

Реших да си сменя дрехите. Ще кажеш, какво толкова гениално има в това. Нищо, разбира се. Някои хора го правят всеки ден това, но на мен суетността ми е чужда. Каквото намеря, това слагам. Без друго нямам ни едно огледало. Аз се оглеждам в любовта на хората като мен, които ме разпознават по площадите и много ми се радват. Веднъж на един митинг на ЛГБТ няколко души ме спряха, за да ми кажат, че съм уникален и неповторим. Даже талантлив ме нарекоха. Много ме накефи мъжкия род.

Някои не ме харесват толкова, но то е, защото са: купени, платени, зависими от Пеевски. После ще уточня кое от тези определения най ми пасва на сатиричния стил. За разлика от тези платени глупаци, аз работя за себе си и за туй куче, дето го водя на каишка нощно време, когато не мога да заспя. Ето така водя на каишка и онези наивници, които ме четат и ми се кефят. Не знаят, милите, че и аз съм един платен драскач като онези от вражеския тим. Нека си мислят, че съм свободна, независима и да си знаят, че съм готина. А не като ония – със свинските зурли, да ги е срам да се огледат в огледалото. Аз огледало нямам, както вече ти казах.

Застанал един наглец веднъж срещу мен и ме пита: „Кажи честно, как беше, когато работеше за Пеевски”. Веднага го пратих да провери откъде изгрява слънцето. То толкова и работех, докато бях в „Монитор”. Една тъпа лъжа беше, даже грантове нямаше. После резко поумнях и се озовах на правилното място. Така опознах и аз грантовете, а получих и възможност да работя на няколко места едновременно. В другите медии тези неща не са позволени. Малко ме ядосаха от „Капитал” с увода, в който обясняваха, че ако не ме познавал човек, щял да си мисли, че съм винаги намусена и мразя целия свят.

Отплеснах се, но не ми обръщай внимание. За импулса, който ме накара да си сменя дрехата ти разправях. Бръкнах за всеки случай в джоба и какво да намеря – няма да го кажа на глас, да не си помисли някой, че за пари работя. Ние, соросоидите, от пари не се интересуваме. Само ги усвояваме – колкото повече, толкова повече, както би казал и Пух – Мечо.

Особена порода сме това, соросоидите, даже и външно си приличаме. Поканят ли ни на кастинга на шоуто „Като две капки”, ще им изпопадат очите на тези от журито. Соросоидните капки са напълно еднакви. Веднага ще ти го демонстрирам. Досега бях драскач на повикване, сега вече съм си сложила другата маска, разградско производство.

Аз съм от полезните Соросови любимци, които афишират връзките си с него. Дори на тениска си го нося Шефа. Да се знае Кой от Кои е, когато дойде ред за плащане. През 2017 година си топнах добре пръстчето в кацата с мед. После Лошите от „Труд” ме разнасяха: „Сдружение “Институт за развитие на публичната среда”, свързван преди всичко с дясната ръка на лидера на “Да, България” Христо Иванов – Антоанета Цонева, е сред последните бенефициенти на Фондация “Америка за България” за отминалата 2017 година”. Звънях им 366 пъти, за да им кажа на „трудоваците”, че са: страхливи, мизерни и жалки. Много ги настрахувах, зъбите им тракаха, докато им редях епитети в моята лична кампания срещу нормалноста. Такава съм аз – полезна, чиста и неопетнена като сълза на сърна.

По изборите им наредих на моите последователи да спрат да скролват и да излязат офлайн – „фийдът е безкраен, а изборният ден само един. След това пет години ще можем да си набавяме шотовете с допамин от лайкове и хейт по политиците, които ще изберем утре. Нищо не се губи :)

С друг един соросов любимец сме си градски. На него съм му кака и много ме слуша. Звъня му един ден и му казвам: Ивчо, слушай, да не повтарям – осъдих ги тия, дето твърдяха, че протестите са платени от нас. Във вестника му моментално се отрази тази чудесна присъда. После като осъдиха неговия човек Росенчо, му върнах жеста и веднага споделих на Стената си редакционния коментар в негова защита и срещу съда, заедно с още двайсетина оплювки в същия стил. Оспамих се яко, но тази кауза ми е също толкова важна, колкото оня грант от 346 850 лв., дето го превъртяхме за разработване на “аналитични материали и препоръки за повишаване на капацитета на институциите да организират изборния процес в съответствие с утвърдени международни стандарти”, както и за “обучението на група журналисти, специализирани в задълбоченото отразяване на изборния процес и разобличаването на изборни измами”. Докато бях председател на УС на Института за развитие на публичната среда в периода 2005-2017 г. се представях за експерт по изборен процес и гражданско участие в управлението. После си издействах място в ръководството на родената на площадите партия за реформи на парче „Да, България” и на всички снимки бях плътно до Ицето – същото добро момче, никога не ми опонира. На стола ми в института сложих Светльо – още едно добро същество, с него се знаем от времето, когато аз бях омбудсман на София, а той ми беше главен консулатант. Така си редим картите ние, соросоидите, като едно голямо семейство. Заедно по площадите, заедно и на задкулисните сбирки – нямам проблеми с морала и съвестта.

Бих ти споделила и още неща, Дневниче, за тайното редене на кандидатурите за президент, за опитите за рутене на държавността, за братовчедите соросоиди в съдебната власт и техните маски. Мога, но ще го оставя за друг път, тъй като времето отлетя неусетно, докато си приказвахме с теб. Ще дойде и нашето време.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

В омагьосания кръг на бюрокрацията

Източва ли се хазната от подозрителни болни и кое доведе до ситуации, в които потърпевш понякога се оказва наистина болният човек? Пет месеца се бави обезщетението за временна нетрудоспособност на жена с тежка форма на дискова херния.

Левчето - мерило за правата на клиента

Левче за бакшиш вече обиждало обслужващия персонал и на места дори се мръщели на подобни жестове. Като влезем в еврозоната, ще чакат цяло евро и, естествено, пак няма да са чак толкова доволни.

 

Седмичен мониtоринг (19 - 23 август)

Търсенето на сензации е стар журналистически прийом. Има обаче някои граници, които не бива да се прекрачват. Има и праг на търпимост и нетърпимост. Вероятно сте забелязали колко от „жесюитата“ във Фейсбук се възмутиха по повод на жестокото изнасилване и убийство на едно невинно дете. Мижав процент. Гражданското общество бъка от непукисти, на които не им пука за нашето дете, след като има толкова чужди, за които да страдат демонстративно и лицемерно.