Иво Йончев: Вдъхвам нов живот на стар театър

Иво Йончев: Вдъхвам нов живот на стар театър

  • С колеги от Холивуд работим по общ трилър
  • Спектакълът ми от моно стана дуо
  • Владо Пенев ни разсмиваше на сериозните сцени в „Под прикритие“

- Иво, съвместно с други артисти възраждате представленията в кино-театър „Освобождение“ в столицата. Така ли е?

- Фокусирал съм се върху това! Вдъхваме му живот, театърът не е нов, но не е разработван досега. Той се намира до Централна ЖП гара, ще бъде новото културно място в столицата, защото сцената е огромна, има 500 места в салона. С мои колеги направихме сдружение „Артикус“ – с него започваме да създаваме продукция. Скоро могат да се очакват много интересни неща от нас. В момента репетираме цели три представления накуп и се надяваме в кратък срок да излязат премиерите. Театърът е действащ, но хората в него са работили в друга насока - фолклорни концерти и пр. Идвам тук в качеството си на театрал, за да разработя пиесите.

- Какви ще бъдат първите представления?

- Все още не сме взели окончателни заглавия, но работим върху три представления. В театъра има голяма зала, както казах с 500 места. Ние направихме камерна зала, която е за около 100 души. Първият спектакъл ще бъде там. Става дума за страхотна пиеса, която разказва историята на трима души, които изпадат в едни много откачени ситуации. Премиерата към момента е планувана за 31 март т.г. Ще го направим много индивидуално, новаторско... Тази камерна сцена няма да бъде с нормалните седалки, на които сядаш и гледаш – тя ще бъде по-скоро като коктейлно пространство. И в билета ще бъде включена чаша алкохол или безалкохолно, според предпочитанията на хората. Публиката ще има своите места, с високи маси, за да може да се социализират, да са на един тип кафе-театър. Но няма да е кафе, кръстихме го коктейл театър. В първата постановка участвам аз, вторият мъж е Георги Краев, той е завършил последния клас на Стефан Данаилов в НАТФИЗ, а третото и последно допълнение е Райя Андреева, в момента работи в Операта. Режисьор е Александър Калинов от „Пепел върху слънцето“. Второто е уникално, предложи ми го един наш режисьор и ние веднага го приехме. То е писано от български автор, отново е комедия, но разказва за Боговете на Олимп, които живеят в модерния свят. Толкова смешно и интересно е направено, че нямам търпение да се осъществи. Сигурен съм, че зрителите ще си умрат от смях. Играят 9 души. Те са в ролите на големите Богове, но пречупени през призмата на настоящето. Няма да са облечени като в миналото, имаме нови костюми. Третото пък е включва 5 души – 2 мъже и 3 жени. Прочита се историята на две семейства, т.е. едно семейство, приятелят на мъжа и приятелят на жената, които имат много сериозни противоречия между тях – трябва да ги преодолеят, но и това се случва по смешен начин. Тя е писана по други две пиеси, т.е. слях 2 в 1.

- А на какъв етап е моноспектакълът ви?

- Развива се добре, но нещата сега вървят по-бавно, защото има много работа... Върху това представление работя с още едно момиче. Идеята беше да е моноспектакъл, но се трансформира в дуоспектакъл. Разбира се, моята роля остава водеща, тя ще се появява по-скоро като епизодична роля. Променихме текста, беше написан по-описателно, тип книга и се отнасяше само за мен. В момента сме на етап репетиции, плаката е почти готов, съвсем скоро ще имам възможността да го покажа. Планирам премиера към края на март или началото на април. Ще имаме представление в театър „Освобождение“, както в още няколко града – Стара Загора, Кърджали, Плевен... Ще обикаляме. Времето на пандемия ми помогна. Всяко нещо в този свят има своите плюсове и минуси. Въпросът е какво ще вземам – а аз взех плюсовете.

- В тази линия – как ви се отрази пандемията?

- Дори не усетих пандемията в цялата й сила. Не мога да кажа защо – вероятно, защото непрекъснато работя. Нямах времето да остана вкъщи, да се чудя какво да правя, да спра контактите си... Всеки ден срещам нови хора. Разликата беше маската. Не съм боледувал или не знам. В началото на 2020 г., точно януари, бях в Азия. Възможно е да съм го изкарал там.

- Били сте в Холивуд. Именно там се срещате с колеги, с които решавате на направите нещо като колаборация – до къде е този проект?

- Там също има развитие. Пиша сценарий. Първо трябва да се напише, да се редактира, докато стигнеш финалната версия минава много време. Съвсем скоро се чух с колегата от Америка, той действа по набиране на екипи, по заснемане на американските сцени. Малко ми е объркано, не знам кога ще се случи заради пандемията. Жанрът е по-скоро трилър, смесен е с малко комедия. Мога да го нарека и драма. Става дума да български емигрант, който в същото време е чист американец – просто с корени от България. В един момент решава, че иска да опознае нашата страна и идва тук – така се върти филма... Не искам да издавам много от него. Ще оставя елементи на изненада.

- Още ли преподавате актьорско майсторство?

- В момента правя още две школи, защото вече имам и нужния терен. По-рано организирах курс за личностно развитие и актьорско майсторство – беше изцяло на английски език. Групата беше от около десет човека. Имаше хора от Индия, Зимбабве, Италия, Испания... Имахме огромно разнообразие, за това се получи уникален курс. Завършихме го и стартирахме работа по обща пиеса. Опитваме се да направим една аматьорска театрална пиеса, надявам се да я представим скоро.

- Вярно ли ще пътуване и до Танзания?

- Отивам да си почивам на един тропически райски остров. Имам нужда от релакс, ще науча още за африканската култура. Специално в Източна Африка не съм бил. Интересно ми е. Задължително ще посетя сафари – знам, че са едни от най-вълнуващите в света. Също така ще отида на един остров, на който са онези огромни костенурки, които са по 300 кг. 14 дни, в които ще презаредя. Ще се отърся малко от работата, макар че тя не ми тежи. В края на миналата година бях в Португалия, обиколих я почти цялата. Бях седмица и половина, нагледах се на страхотни красоти. Танзания беше план 1, план 2 обаче беше – от София през Париж до Доминиканската република, оттам до Куба, след това до Бразилия и Мексико.

- Излъчват отново „Под прикритие“, гледате ли епизодите?

- Гледам го, разбира се. Останаха ми само хубави спомени. Не знам на какво се дължи. Много често хората помнят лошите моменти, а аз наистина не се сещам за нито един кофти момент - а това беше доста дълъг път. Гледам сцените и си спомням как се смеехме, как се връщахме отново и отново... Владо Пенев ни разсмиваше непрекъснато. В екип с полицаите беше – велико. Това няма как да бъде забравено. Става ми много носталгично, когато гледам 4 сезон, 7 епизод – тогава моят герой умира. Връщат се спомените... Тогава ми беше ужасно притеснено, три пъти отлагахме снимките на тази сцена. Мислех, че е знак и моят герой трябва да остане. Щастлив съм. „Под прикритие“ провокира щастие – и преди, и сега.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.