Иво Йончев: Правя моноспектакъл и пиша сценарий за филм в САЩ
5

Иво Йончев: Правя моноспектакъл и пиша сценарий за филм в САЩ

Обичаният артист Иво Йончев подготвя поредица от изненади за приятелите на изкуството. 34-годишният актьор работи по онлайн сериал като “Всички обичат Реймънд”, води детски курсове по актьорско майсторство и подготвя моноспектакъл. Пред „Телеграф медиа“ той разкри колко всъщност е било скъпо времето му със звездите от „Под прикритие“ - а без прикритие издаде и още за живота на сцена и извън нея.

- Иво, как протече творчеството по време на пандемия? Изолацията роди онлайн продукция, която осъществихте съвместно с Ивайло Захариев, Ники Станоев и др. Бихте ли ни разказали повече за проекта?

- Проектът се роди, съществува и приключи по време на пандемията. Идеята дойде, когато се чух с Ивайло, малко след обявяването на извънредното положение и стана ясно, че няма да можем да играем на сцена. Решихме да измислим нов вариант на нашето творчество, който не е свързан с директния контакт на артисти и публика, опцията беше онлайн. Имахме идея за нещо подобно от много време насам, но не бяхме решили какво точно да бъде. В един момент то само дойде при нас – нямахме предварително изграден сценарий. Събрахме се с колегите от “Кризисен център”, обичаме да работим заедно, ние сме не само колеги, но и приятели. За съжаление Силвия Петкова не успя да се включи, но Райя Андреева допълни екипа ни перфектно. Нещата тръгнаха от само себе си. Драматургът Михаил Казаков, който написа пиесата ”Кризисен център” по идея на мен и Ивайло, беше с нас и в този проект. Пишеше ден за ден, в тематиката за деня – идеята беше да сме актуални и успяхме. Спазвахме мерките, не се срещахме, нямахме жив контакт. Беше интересно и в същото време предизвикателство, всеки снимаше вкъщи, а не беше лесно. Отговорен си изцяло за техниката, заснемането, декора и пр. Нямаш право на грешки. От тази реализация ще се роди нещо по-голямо. Видяхме, че можем сами, а какво остава, когато е с продуцент… Мога да издам, че е сериал, ще бъде онлайн – доста комедиен. Ще бъде от типа на “Приятели” или “Всички обичат Реймънд” - ситуационна комедия. Няма да бъде директен хумор, по-скоро ще са интелигентни закачки и стилна комедия. В основата са хора, които работят заедно на едно работно място. Мислим да стартираме септември като сценарий. Октомври - ноември вероятно ще бъдат снимките.


- С Ивайло си партнирате още в сериала „Под прикритие“. Кое направи тази продукция любопитна и актуална като сюжет и към този момент?

- Сприятелихме се, паснахме си като хора и енергия. Споделяме една и съща визия. Така се роди “Кризисен център”. Стояли сме часове, за да мислим какъв проект да направим заедно. Обикаляхме библиотеки, разглеждахме пиеси с всякакви сюжети, но нищо не ни грабна. В крайна сметка една немска пиеса ни вдъхнови, колкото и странно да беше за мен (смее се), да помолим Михаил Казаков да напише „Кризисен център“. Относно “Под прикритие” – сценарият изигра много ключова роля, хората припознават реалността, дори и самите себе си. Заложиха на страхотен екип зад и пред камера. Казвам го като човек, не който само е участвал, а който е наблюдавал целия процес по създаването в продължение на 4 сезона. БНТ помогна много, с бюджет и разпространение – бяха фактор за успеха. Постигна резултат зад граница, достигна до 183 локации в света. Това е впечатляващо!


- Коя ярка и интересна история зад камера ви усмихва?

- 4-ти сезон, 7-и епизод – моят герой в “Под прикритие” умира. Ивайло Захариев ме прострелва, без да иска. Аз не обичам да се снимам в такъв тип роли – умиращ или умрял. Спомням си, че чаках много, бяха нощни снимки. Предната сцена се забави като време. След това обявиха, че не е останало време за моята сцена. Останах щастлив, защото не исках да я заснемаме. Обявиха втория снимачен ден – и вече нямаше какво да се снима преди това, беше мой ред. Всичко беше готово за снимки и точно когато дадоха началото, нещо гръмна, оказа се, че е генераторът и не можем да снимаме. Спасих се за втори път (смее се). Третият вече изход нямаше. Беше хубаво време – Владо Пенев ни разсмиваше. Паснахме си, сработихме се, така се постави и началото на “Агенти”. Ние се забавлявахме, вярвахме си, че можем, и успяхме.


- Водите курсове за актьорско майсторство за деца, ще ни разкажете ли повече?

- Казвам им “Не имитирайте състоянието, а го усетете и го изживейте”. Започнах октомври миналата година. Мои приятели направиха детски център в „Лозенец“, става дума за развитие в различни сфери. Поканиха ме да развия там детски театрален курс, разбира се, зарадвах се, защото до този момент не бях работил с деца. Използвах си опита като актьор и този в рамките на личностното развитие. Направих програма, която ги комбинира. Включих родителите, за да са заедно. Трябваше да приключи като курс в началото на януари, забавихме го, за да хванем втори срок, после ни стигна пандемията. Те са на възраст между 7 и 14 години. Това е поредният вълнуващ проект за мен. От есента продължавам с нова група, както и с чужденци изцяло на английски.


- Активно работите в сфери извън изкуството – уплаши ли ви COVID-19 като зараза и последствия?

- Това, което ми даде известно спокойствие, беше, че в пика на пандемията в световен план през януари бях в Азия - Малайзия, Тайланд и Сингапур. Бях в Сингапур за няколко дни, правеше ми впечатление, че хората носят маски. Обясниха ни за вируса, за това, че при тях е имало няколко доста по-сериозни вълни на подобни и доста по-неприятни вируси през 2003 г., след това 2013 г., а сега е време на третата голяма вълна COVID-19. Оказа се, че те се пазят от години, влязло е в начина им на живот, не е ново и страшно. Не се уплаших, знаех, че те са го приели, и не вярвах, че ще дойде при нас. Бях психически подготвен.


- Как протече вашето време на изолация?

- Аз нямах време да “преоткривам”. Преди 2 години създадох неправителствена организация с цел един ден да започнем да правим собствени европейски проекти и да помагаме на младите хора. Към момента създавам и интернационална мрежа от асоциации в няколко държави. Пътувах, участвах в различни трейнинги и се учех, за да творя като автор. Вече имам и одобрен европейски проект на организацията – трейнинг за младежки работници. Събираме ги в България, те са от шест държави (България, Италия, Испания, Румъния, Гърция, Турция), по шест души от държава, целта е да им покажем различни методи и практики от социалния театър и специфичните му направления и да подобрим работата им с младежите там, откъдето са. Пример за едно такова направление е Theatre of the oppresed – участниците се разделят на две групи, едните пресъздават конкретен проблем чрез разиграване на сцена, която не е репетирана предварително. Всеки един от публиката може да спре действието по всяко време и да се включи в някоя от ролите, замествайки досегашния изпълнител и да поведе действието в другата посока. Отново е много любопитно.


- Вероятно сте първият в България артист, който тълкува психологически пиеса – какво провокира идеята?

- Това беше уникално. Велик проект! Идеята идва от една пиеса, която е написана от двама британски автори. Исках да я правя още по времето, когато работех в театъра в Плевен. Това е било около 2002 година. Допадна ми като текст и история и си казах, че ще го направя. Години по-късно се реших. Преведох я, съкратих я наполовина. Оставих най-важното. Видях, че имам стабилна основа, която разказва отношенията между хората, свързани по всякакви начини – като сестри, братя, двойка, бивши… Но аз исках да изследваме и причините, поради които се случват нещата в човешките взаимоотношения. Например: Защо един мъж се жени, а после оставя любимата си, защо изневерява? Най-добрата ми приятелка, която е завършила психология, ми каза, че има логично обяснение, има психологически процеси, които го произвеждат, и така се роди идеята да обясним процесите от историята чрез психологически експерименти. Разказа ми по научен начин какво се случва в пиесата. Добавих още двама актьори – в ролята на двама студенти, които изследват човешката комуникация, следвайки историята на пиесата. Проектът се получи много иновативен и успешен, направихме го сами – зад нас нямаше продуцент. Това, което ме прави горд, е, че се игра над 4 години на различни сцени в цялата страна.


- Пътувате много. Коя е дестинацията фаворит и защо? А най-вълнуващото приключение?

- Преди няколко години открих, че пътуването е начин на живот. Преди това също пътувах, но основно по командировки. Когато тръгнах да пътувам по света с цел да го опозная, стана различно. Влюбих се, не бих го заменил за нищо. Бил съм на места, на които не мога да повярвам какви невероятни неща виждам. Виждал съм и не толкова приятни неща като например в Тунис и Мароко, бедно е, но има своя чар. Чувствам се добре, срещам се с предизвикателния начин на живот и опознавам чужди култури. Мога да говоря много, пътешествията са моята голяма страст. Бил съм в над 40 държави и нямам търпение за предстоящите.


- Били сте в Холивуд. Именно там се срещате с колеги, с които решавате на направите нещо като колаборация – вие да творите зад граница, а те да представят нещо тук. Какво се случи?

- Започнахме един конкретен проект, макар да имахме много идеи. Това е игрален филм между България и Америка. Целта беше сценарият да се напише в България, а да бъде заснет изцяло в Америка. Има, разбира се, и сцени у нас. Искахме да използваме американските възможности и начин на работа. Трябваше да е американски филм, предназначен за американския пазар. И да се гледа там на място. Холивуд е по-комерсиален. Аз исках да правя американско кино, пишех реплики от сценария заедно с американския си колега и разбрах техния начин на писане, снимане и организация, който много ми допадна. На етап сме почти финализиране на сценария, следва организацията на снимките, най-важно остава спонсорирането. В Америка това не е проблем. Надявам се да се случи в близкото бъдеще.


- Връщаме ви назад към филма „Можеш да убиваш“. Как спечелихте одобрението на Иван Ничев?

- Съвсем случайно разбрах за кастинга. Не обичам кастинги, отидох заради един мой приятел, но късметът ми се усмихна. Спомням си, че Иван Ничев ми каза, че го е впечатлила енергията, която нося. Оказа се, че имаме общо. Комуникацията ни вървеше. Вероятно го спечелих, без да искам. Пожелавам си още подобни срещи!


- Какво ви предстои и какво си пожелавате?

В момента работя по създаването на моноспектакъл, взет от истинска история и пренаписан специално за мен от писателя Димитър Никленов. Заедно с моя колежка от старозагорския театър имаме идеята да го развием в дуо спектакъл и да го поставим на тамошната сцена още през есента. Подготвям и още няколко европейски проекта, както и интернационална мрежа от асоциации в няколко държави, работеща с изкуство и култура.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.