Иво Бистрички показва „портрети“ на сградите на властта
3

Иво Бистрички показва „портрети“ на сградите на властта

Триумфалната арка отново е обект на изкуството

След като бе опакована в искрящо ярко платно по проект на Кристо, Триумфалната арка в Париж, този път „видяна“ в тъмни краски, отново е обект на изкуството. Тя мрачно присъства в изложбата на българския визуален артист Иво Бистрички „Сградите в нас“, в която са увековечени някои от емблематичните архитектурни символи на властта.

Експозицията се открива утре, 23 септември, от 19.00 до 21.00 ч. в столичната галерия „Структура“ на ул. „Кузман Шапкарев“ 9, където може да бъде видяна точно в продължение на месец.

Провокативният Иво Бистрички (набор 1971) е сред авторите, които назовават нещата с истинските им имена, без да са дидактични или да си служат с плакатни похвати. През последните повече от 10 години произведенията му разглеждат

глобални проблеми, свързани с политика

икономика, екология. Художникът създава силни и запомнящи се образи, в които смесва минало и настояще, факти и митологии, реалност и утопии, за да постигне максимален ефект. Често си служи с различни изразни средства, като използване на специални плаки, надупчване и издраскване на повърхността.

В най-новата си серия творби „Сградите в нас“, създадени специално за галерия „Структура“, Бистрички съзнателно

остава в полето на чистата живопис

Това, което представя, е „портретна галерия“ на сгради на властта: Мавзолеят на Георги Димитров и Партийният дом (сега Министерски съвет) в София, Триумфалната арка и Луксорският обелиск в Париж, сградата на Конгреса във Вашингтон, Портата на небесното спокойствие от площад „Тиенанмън“ в Пекин, Бранденбургската врата в Берлин, Партенонът в Атина и др. Използвайки единствено средствата на живописта, художникът премахва декоративните детайли и разголва обектите си до крайност. Така изважда на повърхността символното им значение.
 
По думите на самия автор, мотивът за създаване на тези картини идва от неговата неудовлетвореност от случващото се в собствената му държавата и в света. Въпреки смяната на ценности и модели, през последните 20 години опитите за промяна са безуспешни и надеждата е изчерпана. Все по-малък става шансът индивидът да се противопостави на системата, смята той.
 
В картините от изложбата

неслучайно няма човешко присъствие

С изключение на автопортрета на художника, който е без очи и чийто череп наподобява безлика геометрична постройка. Сградите са проникнали в нас и ние самите сме се превърнали в празни обиталища. В картините духът е изместен от архитектурните изображения на властта, в повечето случаи символи на победи и завоевания, на войни и надмощие, но мъртви по своята същност. Паметници на анти-свободата, на анти-хуманността. Цветовата символика не е търсена нарочно, но подсъзнателно доминира червеното – цвят на триумф, но и на кръв.
 
Конкретността на сградите няма значение – те са изчистени от автентичността на дадения образ. Те са символи на властта и метафори на обезличаването. Някои от обектите са обърнати. Така авторът веднага ни показва, че въпреки изрядния архитектурен модел в системата има нещо нередно. Идеята се подсилва и от изображението на фонтан, чиято вода тече в обратната посока.

Изложбата в галерия „Структура“ е предупреждение, обезлюден свят, доминиран от амбиции и обитаван от празни сгради – гигантско гробище, в което няма място за Човека.
 
Към изложбата има издаден каталог.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.