Ивановският скален манастир стана на 800 г.

Ивановският скален манастир стана на 800 г.

Цар Георги Тертер бил монах в обителта

През 2021 г. се честват 800 години от основаването на Ивановския скален манастир "Св. Архангел Михаил". По този повод две пощенски марки на обителта ще бъдат пуснати в обръщение през идната пролет, пише списанието "Чудеса и вяра", което излиза всяка сряда безплатно с вестник "Телеграф"

Манастирът се намира на 12 км южно от град Русе в красивата долина на река Русенски Лом. Закътано между високи канари, това място прилича на Божи олтар. То е привличало в средните векове монаси отшелници, търсещи аскетичен живот, духовно съвършенство и близост с Твореца.


Ктитори


Ивановският манастир е основан преди 8 века от монаха Йоаким - бъдещия патриарх Йоаким I (1235-1246). Той заедно със своите ученици построил първата скална църква през 1221 г. Тя, заедно с останалите храмове в местността, образуват скалния храмов комплекс. През целия период на Второто българско царство манастирът е поддържал трайни връзки с царския двор в Търново. Негови покровители са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280-1292) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и завършил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в кръщелнята.

През ХIV век Ивановският скален манастир се превръща в център на исихазма. Обителта съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През XVIII в. отново става обект на поклонение от вярващите.

 


Мрежа


Ивановският манастир представлява своеобразна мрежа от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в камъните на живописния каньон на реката. Помещенията се намират на 32 м височина над водата и са свързани с пътеки и скални стълби. По време на апогея на религиозния комплекс скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300.


Шедьоври


В манастирските храмове е запазена уникална стенна живопис от XIII и XIV в., изобилстваща от антични мотиви – голи женски статуи, служещи за подпори, колони върху лъвове, маски и др. Сред тях е т. нар. „врязан“ надпис на Иво Граматик, датиращ от края на XIII век.

Главната църква - "Света Богородица" - е изсечена на височина 38 м и е изписана отвътре с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях могат да се различат сцените "Тайната вечеря", "Влизането в Йерусалим", "Св. Йоан Кръстител", "Страстите Христови", изображения на апостолите и други светци. Интересен е и параклисът "Господев дол", който е сред най-богато украсените със стенописи. В издълбания отвор се вижда Благославящият Иисус Христос, а в олтарната ниша са изобразени сцените "Успение Богородично", "Възнесение Христово" и "Слизане на Христос в ада". В един надпис изповед на стената се споменава, че именно тук е гробът на цар Георги Тертер.

Затрупаната църква


Друга съхранена църква в Ивановската скална обител е т.нар. Затрупаната църква. Един от ктиторите й е бил цар Иван Асен II и това се потвърждава от портрета на царя. На него той е изобразен с умален модел на църквата в ръце. Четвъртият оцелял храм в комплекса, наричан от местните просто Църквата, е бил основан от цар Иван Александър. Той също пази ценни стенописи, претворяващи библейски сцени в стила на Юстиниановия ренесанс през погледа на местните майстори.

Ивановските скални църкви, образуващи манастирския комплекс, са едни от 9-те обекта в България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.