"Обичам сама да си сътворявам празниците, събитията и дори проблемите" и "Ако искаш нещо от душа, а не заради егото си, то се получава", казва популярната попфолк изпълнителка в интервю за "Монитор".

 

- Ивана, с какви нагласи посрещна новата 2019 година и какво си пожелаваш?

- Така, както изпратих миналата, така и посрещнах новата година – с много енергия и на сцената. Тази година е много специална за мен. Нарекла съм я Моята 2019 година, защото имам юбилей, навършвам и 20 години на сцена. Искам да направя много неща по най-добрия начин както в творчески, така и в личен план. Не се казва конкретно какви са желанията ти, за да се сбъднат те. Но съм в прекрасно настроение в момента. Често ми задават въпроса: „Ти ще криеш ли годините си?“ Аз никога не съм си крила годините. Защо е необходимо? Годините са нещо преходно, важното е как се усещаш. Аз виждам хора, които на 20-25 години са уморени от живота. Когато нямаш хъс и енергия, когато не ти се мърда от дивана и решиш, че не искаш да се обличаш, да се гримираш и се питаш за кого да го правя… Ами, за себе си, как за кого? Искам да съм хубава заради себе си. Да привличам погледите на мъжете, да ми се възхищават жените. Защо не? Това са съвсем нормални човешки неща.

- Какво си планирала за двата юбилея?

- Всяко едно събитие през годината се планира в тази насока. 20 години на сцената е достатъчно дълъг период. В момента издаваме албум и до 31 януари, когато е рожденият ми ден, трябва да е готов. Ще бъде с най-добрите ми песни до момента и с две нови, които почитателите не са слушали още. Работното заглавие е „Ивана 20 години на сцена – Шампанско и сълзи“. Дано дотогава да не го променя. Другите неща засега ще запазя в тайна.

- 20 години никак не са малко. Каква е формулата за успеха ти?

- Отдавна не давам насоки на другите как да живеят и как да градят кариерата си. За себе си мога да кажа, че когато правя музика, трябва наистина да я правя със сърцето си, дори и да звучи като клише. Защото когато правиш нещо само защото трябва да го направиш, тогава нещата не се получават. Можеш да си позволиш дълга пауза, в която да не предприемаш нищо, защото ти трябва време да обмислиш какво искаш да изпееш. И както в моя случай, когато си изпял много песни, не можеш да правиш компромиси с текста, със себе си, да изпееш нещо, което противоречи на принципите ти…

Вече съм над нещата. Не се вълнувам за глупости. Знам, че ако дадено нещо не се случи сега, значи 100% е за добро. Не се тревожа вече за малки неща, които карат хората да се запитат: „Какво ще правя сега?“. Как какво ще правя сега?! Винаги има няколко варианта за решение на даден „проблем“. Аз си позволявам да греша, защото така получавам опит и нови уроци. Няма как да знаеш едно нещо дали ще е добро или не, ако не си го направил. Двете думи, които не приемам в живота си, са „ако“ и „трябва“. Нищо не трябва. Трябва означава, че някой друг има воля над живота ти. Трябва да правиш нещо, когато усетиш, че самият ти го искаш.

- Кое те изморява най-много в професията?

- Пътуванията ме изморяват. Когато се кача на сцената, сякаш си почивам. Когато започне концертът, ставам друг човек. Но пътуванията преди това, подготовката, всичко, което трябва да направиш, за да изглеждаш бляскаво, уморява повече.

- Дъщеря ти Теодора е завършила режисура. Работите ли заедно по твои клипове?

- Да, работим, но когато тя успее да намери време. Защото приоритет са й професионалните ангажименти. А и тя казва, че с мен се работи много трудно. И винаги има едни предварителни уговорки преди клипа, правим си сделки. Но когато сме на терен, аз ставам просто изпълнител. Доверявам й се изцяло и я слушам.

- Значи тя командва мама по време на снимките?

- Там не сме майка и дъщеря, а режисьор и изпълнител. Аз знам, че всичко е написано, кадрирано предварително. И не мога да си позволя обичайните си закъснения. По време на работа и тя става друга. С мен всъщност тогава става най-лоша. Даже ако някой друг от екипа сгафи с нещо, пак аз съм й виновна. Защото знае, че ще ми се скара, но аз ще го преглътна. Имам прекрасно дете и това е самата истина.

- Идваш от голям музикантски род. Представяла ли си как би се развил животът ти, ако го беше посветила на друга професия?

- Даже не ми е минавало през ума да се занимавам с нещо друго. Бих се справила, няма как иначе. Аз съм човек, който ако се захване с нещо, ще го изучи, ще го направи по най-добрия начин. Но сякаш най-голямата ми сила до момента, а и оттук нататък е на сцената. Там имам пълната свобода на духа, защото зареждам хората и от тях получавам обратно това, което ми трябва на мен – любов и вдъхновение, за да правя нови неща.

- Предстои ти още един празник – Ивановден. Как ще празнуваш?

- Отпреди Нова година сме планирали да снимаме клип тогава. През декември имах страшно много ангажименти и нямаше как да го вмъкнем. Накрая казах на екипа: „На 7 януари ще празнуваме и ще снимаме едновременно клип“. Ще съм с екипа, с приятели, знам, че ще е забавно. Правила съм го и преди.

- Какво е мнението ти за младите изпълнители и новите музикални тенденции?

- Нямам отношение, наистина. Вървя по моята пътека, а тя отдавна е отъпкана. Говорихме по-рано за формулата на успеха – тя не е в това да се харесаш на всички. Ако ти се стремиш да се харесаш на всички, това ще те обрече на чиста комерсиалност, която ще те направи част от масата и няма да бъдеш индивидуален изпълнител – такъв, който да е разпознаваем. Трябва да си различен и постоянен в нещата, които усещаш, че са твои. Затова не мога да говоря за музиката на новото време. Да, тя преминава покрай ушите ми, аз съм музикант човек и няма как да не я чуя, но не ме улавя. Моята душа не е там и не мога да кажа кой е добър или не, просто не се заслушвам… Нямам лошо мнение, просто нямам отношение. Не ме докосва, защото аз съм по-романтична и търся смисъл в текстовете. Искам да изпея нещо, което съм преживяла, а това не го чувам никъде. И като не го чуя, няма как да си пусна втори път песента, колкото и да е скъп клипът към нея. Клиповете мен не ме вълнуват. Мен ме интересува песента като глас, като звучене. Като чуя как някой пее нещо от душа и си казвам: „Ето, това е нещо, което ще остане“.

- Намираш ли време за почивка?

- С годините успях да си извоювам мое време. Отдавна работата ми не е състезание, нищо не е на всяка цена. През времето, в което не правя музика и не слушам музика, искам тишина. Намирам място, което да е тихо и спокойно. Тогава се събирам и излизам с много луди идеи. Повярвайте ми, понякога да съм сама вкъщи ми е по-приятно, отколкото да съм с шумна компания по купони. Хубаво ми е да си остана цял ден в леглото с хубаво четиво или просто да сменям каналите по телевизията.

- Казваш, че ти хрумват луди идеи?

- Както стоя и решавам, че утре ще правим клип. Звъня и казвам, че трябва да се прави текст на песен. След това си казвам: „О, не, не искам тази песен и няма да я изпея“. Емоционална съм до болка. Затова близките често ме питат днес на каква честота съм. Ако няколко пъти се събудя с нагласата, че това е парчето, така ще остане. В противен случай се правят хиляди други варианти. Никога не казвам, че това е финалът. Под луди идеи разбирайте, че както съм си в Пловдив, точно след два часа може да съм в чужбина. Какво ли не съм правила… Те затова колегите ме питат няма ли най-сетне да се вразумя, да помъдрея, нали съм юбилярка тази година.. Трябва да остарея и да утихна ли? Аз, ако не съм така нареченият подреден хаос, това няма да съм аз. На мен този живот ми харесва и аз се харесвам такава. Луд живот с приятни лудости, които духът ми ражда непрекъснато. Аз толкова кипя от идеи, че чак понякога се чудя на съзнанието си. Обичам сама да си сътворявам празниците и събитията. Даже и проблемите. Такъв е и случаят с клипа, който ще снимаме на Ивановден. Първо го казах на майтап. Но проверих дали екипите са свободни и бяха. Дори предложиха: „Ако искаш почваме от вечерта и ще снимаме до другия ден?“. Когато Вселената е с теб и го искаш наистина, не от егото, а от душата си, се получава. Веднага намерихме място, тоалети и вече не беше на шега. Единственото, което си пожелавам, е да съм здрава. Но здрава, болна, като си събрал 100 човека екип, трябва да се мобилизираш и да си на терен с усмивка и настроение.

- А каква песен да очакваме?

- Песента е страшно красива. Тя има привкус на попфолк, но е много различна. Текстът много ми харесва. Тази песен не е само бийт и три изречения. Когато я записах, колегата ми Стояна каза: „Тази песен е Ивана. От 100 км мирише на Ивана“. Не е бързо парче, умерено е, но с много съдържание.

ВИЗИТКА

Ивана е родена на 31 януари 1969 г. в Айтос
Певицата е завършила специалност „Финанси“ в Стопанската академия, Свищов, но не е работила нито един ден по тази си специалност
Звездата й изгрява през 1999 година, а първата й записана попфолк песен е „Идол“
Сред култовите хитове на Ивана са „100 патрона“, „Грешна нощ“, „Шампанско и сълзи“ и „Празник всеки ден“

По темата: Ивана
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини