Иван Игов: 1/3 от децата растат в среда с насилие

Иван Игов: 1/3 от децата растат в среда с насилие

Клипът, който показа как момче бие жестоко момиче, е повторение на семейната картина

Социалните мрежи да не пускат такива видеа, защото помагат на агресорите да се превръщат в герои, коментира в интервю за "Монитор" психологът

- Г-н Игов, пореден клип в социалните мрежи, на който видяхме проява на брутална агресия от дете към друго дете, разбуни духовете в обществото. Как си обяснявате тази проява?

- Сигурно много хора ще си обяснят случилото се с факта, че това са деца от малцинството. Но те бяха облечени добре, изглеждаха добре, което говори, че живеят нормално. Но нека кажа, че това няма значение. Такива прояви могат да се видят не само сред деца от малцинствата. Това, което ме притесни най-много, беше, че децата изглеждаха като възрастни. Проявите им бяха повторение на това, което са виждали от родителите си. Реакцията и думите на момчето, което снимаше, също говори за това. Другото, на което трябва да обърнем внимание, е, че жертвата е момиченце. То беше дърпано за косите, влачено.

- Момиченцето всъщност е със специални образователни потребности.

- Така е. Но по-страшното е, че то не реагира. Нито плачеше, нито се молеше, просто търпеше побоя. Затова съм убеден, че това, което наблюдавахме, е видяно вкъщи. Става дума за модел на подражание. От една страна „мъжкарят“, който може да бие и издевателства, и от друга страна - жената, която трябва да търпи, защото това е нейното предопределение. Така че най ме потресе това, жертвата реагираше сякаш тази постъпка е нещо нормално. Накрая имаше един ужасяващ поглед на детето, който ме вцепени.

- Психологът, който е работил с момиченцето, разказа, че то не коментирало нищо за случилото се, но се е разплакало.

- В средите, където има семейно насилие, обикновено малтретираният се смята за виновен. Това е основната причина, поради която жертвата не споменава за насилието.

- Оказа се, че момчето насилник има и други прояви. Работено е с него, но явно без ефект. Бе коментирано, че целта му е да се включи в дадена социална група, това може ли да е причина за насилие?

- В тази връзка искам да напомня, че през последните години заради някои хора бяха спрени всички проекти, свързани с насилие - от международни конвенции до Стратегията за детето, където основна цел беше именно справяне с детското насилие. След това можем да стигнем до случая с Перник преди дни, където майка се оплака от програмата за сексуално образование. И тъй като ние сме особено чувствителни към темата за децата, използваме един изключително познат механизъм, който предизвиква страх в хората. Но те не си дават сметка, че техните егоистични причини спират работата на много организации да се справим с домашното насилие. Затова казах, че това, което видяхме в клипа, е повторение на сцена от семейството. Ако не осъзнаем това, няма никога да се справим с проблема. А 1/3 от българските деца израстват точно в такава среда.

- Как се действа в такива ситуации и какви мерки се предприемат срещу такива деца? Чух дори хора да питат как се наказва малолетен престъпник, за да не стане голям престъпник, което ме потресе.

- Никак не се наказва. Насилието не се коригира с насилие, а с програми и методи, които помагат да се научим на първо място, че когато става дума за дете, то винаги е жертва. Дори когато проявява такава жестокост, като тази в клипа. От някъде то се е превърнало в такъв. Работата е дълга, трудна, включва много специалисти. И е важно никой да не реагира с безразличие. Децата агресори в училище обикновено получават поощрение за такива постъпки. Другите се страхуват от тях и това е поощрение. Ако набиеш някого и му вземеш парите, също. Герой си в очите на някого, ако учителите ти се карат. Така че трябва да се спре този механизъм. Това може да стане само ако има една общност, която се противопоставя на насилието. Учителите пък да реагират адекватно, да работят упорито с такива деца и те да разберат, че нямат полза да бъдат агресори. От една страна, тези деца копират родителите си и приемат насилието за геройство. След това излъчват клипа в социалните мрежи, за да видят какви герои са. Другите пък започват да се страхуват от него.

- Трябва ли да се публикуват такива клипове в социалните мрежи?

- Някои канали имат забрани отдавна. Според мен останалите социални мрежи трябва да направят същото. Това е част от механизма, по който тези хора се превръщат в герои.

- Казахте, че тези деца копират поведението на родителите си у дома. Но само преди няколко дни имахме друг случай - учителка накара цял клас да заклейми непослушно дете. Как се озовахме в капана на агресията?

- Още когато е много малко, детето вижда как се реагира при проблем спрямо социалната среда. Агресивността може да бъде и пасивна. Нарича се проява на неадекватност - детето може да се напишква или др. Работата на училището е да компенсира всичко онова, което семейството не е могло да направи. Затова и училището е било създадено в Древна Гърция и да направи от детето гражданин. За съжаление нашето училище е просто обучилище и много от тези неща не се случват. Някои неправителствени организации заимстваха модели от вън. Не казвам, че всички са читави, но не бива да зачертаваме всякакви програми, свързани с това. Има една група параноидни родители, които твърдят, че децата са тяхна собственост и че никой не бива да се меси в това как ги възпитават. Някои не искат да ги имунизират, да ги изпращат на детска градина и какво ли още не. Превръщат се в контра на обществото. Такива хора трябва дори да са подсъдни с това, което причиняват на децата си. Мен ме притеснява, че такива родители получават все по-широка подкрепа.

- Показват ли тези случаи все по-голямата нужда от психолози?

- Вече има психолози почти във всяко училище, но това ми е другата болна тема. Защото тези хора дори да са завършили психология, те отиват без никаква практика там. От години се обещава да има център по училищна психология. Специалистите трябва да работят с еднакви методи, но това още не е направено. Трябва да ги има, има хора, които се раздават, но никой не им помага да се справят. Тези деца са картината, която се случва в част от българските семейства, от които сме абдикирали заради една група кресльовци. И не знам защо такива хора започват да управляват живота ни. Демокрацията би трябвало да е управление на мнозинството и на тези, които са разумни. Не мога да си обясня защо при нас се получава обратното.

Визитка:

Роден е във Варна

Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология

Повече от 25 години работи като училищен психолог. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.