Събирането на комунални задължения без съд е добра идея, казва в интервю за "Монитор" зам.-председателят на Съвета на Камарата на ЧСИ

- Г-н Хаджииванов, поздравления за наградата „ЧСИ на годината“, която получихте на 11-те годишни награди на „Правен свят“ и Международен правен център. Как я приемате?
- За мен наградата е едно много голямо признание за работата на цялата кантора за 13-те години, откакто съществува, въпреки че призът е за 2018 г. Всяко съдебно решение е лист хартия, ако не се изпълни.

- В професионално отношение изминалата година беше ли по-различна от предишните?

- За нашата кантора 2018 г. беше сравнително трудна година. От 2009 г. насам всички промени в законодателството са в полза на длъжника и в този смисъл нашата работа става все повече, а сумите за събиране намаляват. Увеличиха се малките вземания, трудовите спорове, делата за издръжки. Намаляха банковите дела. Банките от основен кредитор преди 5-10 г. сега са незначителен процент - около 20% от всички дела не само в моята кантора, но и при частните съдебни изпълнители като цяло. Водещи са предимно частните дела на бизнеса.

- Променят ли се длъжниците през годините – тяхното поведение, техните действия, когато разберат, че е дошло време да си плащат дълговете?

- В началото беше много трудно, хората не бяха свикнали с нас, но постепенно благодарение на медиите приеха поведение, което е в тяхна полза. Разбраха, че колкото повече длъжникът се крие, колкото по-трудно тръгва да плаща дълговете си, толкова по-голяма сума дава, защото толкова повече са нашите действия, които оскъпяват неговото дело. Колкото по-открити са длъжниците, колкото по-лесно биват намирани от нас, толкова делото е по-лесно. Понякога адвокати ги подвеждат да се крият и протакат – да разчитат на жалби, които са несъществени, които после отпадат в съда. Адвокатът си взема хонорара, но накрая разноските ги плаща длъжникът и се трупат лихви по делата.

- Кои са фрапиращите случаи в практиката ви?

- Моят район е в Русе. През тези 13-14 г. имаше много различни дела. Кантората е събрала над 250 млн. лв. В нея работят сериозни професионалисти. Делата за предаване на деца са много драматични, въводите във владение са трудно изпълними дела. Имаше социални дела за хора, които се наложи 2 пъти да си плащат имотите. Делото за Русенската корабостроителница е интересно.

- Трудно ли е да продаваш корабостроителница?

- Аз по професия съм корабен инженер и преди да стана съдебен изпълнител, съм работил като такъв, така че разбирам тази материя. Синдиците на КТБ извадиха изпълнителен лист и продават Русенската корабостроителница. Площта на имота е 320 дка. Става въпрос за голям интерес. Предприятието има дълга история. Още Митхад паша преди 160 г. е започнал да прави кораби там и да ги ремонтира. Постепенно корабостроителницата се е развила и достигнала до тези размери. Тя правеше по 22 кораба на година. В нея работеха 2000 души. Не зная дали западането й е било умишлено.

- Какво заварихте там след затварянето й?

- Заварихме безстопанственост, желание машините да бъдат нарязани и затова синдиците я запечатаха – за да не я нарежат и да може да се продаде в състояние да произвежда. Заводът е модерен и има производствени мощности, за да може да прави плавателни съдове.

- Каква е ситуацията там в момента?

- Запечатана е и се охранява.

- Има ли желаещи да я купят?

- Да, имаше, но се очаква сериозен инвеститор, който да създаде работни места. Тя е обявена на публична продан.

- Има ли характерни номера, които длъжниците използват, за да избегнат съдебно изпълнение?

- Обикновено се укриват да не приемат документи, но това не ги спасява от съдебно изпълнение.

- Как ще коментирате идеята комуналните вземания да се събират без съд?

- Това е много добра идея, нещо, което е факт в много други страни. Камарата на частните съдебни изпълнители направи международна конференция на тази тема. Добра е идеята и за доброволните продажби – длъжниците да признават вземането и сами да извършват продажбата, за да не дават пари за държавни такси и адвокатски хонорари. Доброволните продажби намаляват разходите на длъжниците. Това показва международният опит в Европа и в прибалтийските републики и може да се почерпи от него. Това трябва да се приеме колкото може по-бързо. Същото е положението и с малките вземания, когато човек си признае дълга и не чака изпълнителни листи и натрупване на разноски и приема да плаща. Събирането на комунални вземания без съд и доброволните продажби ще разтоварят съдебната система – хем ще става по-бързо, хем ще е по-евтино, без да се минава през съд с държавни такси и адвокатски хонорари. Има работна група за промяна в ГПК. Колкото по-бързо това бъде прието, толкова по-бързо ще се види ефектът, за който говорим.

- Вие сте единственият частен съдебен изпълнител, който си купи паяк преди време. Кога стана това и защо го направихте, а по-късно подарихте паяка на общината в Русе?

- В зората на нашата професия – частното съдебно изпълнение съществува от 2006 г., от КАТ не искаха да установяват и да спират от движение коли на длъжници. Не ни съдействаха по никакъв начин. Имаха някакви вътрешни наредби, не желаеха да изпълняват нашия закон за ЧСИ. Затова отидох на този вариант – купих паяк втора ръка от Англия, с който установявахме и спирахме колите на длъжници, връчвахме им покана за принудително изпълнение и докато собственикът се огледа, колата беше запечатана. След като длъжникът не желае да изпълнява доброволно, автомобилът беше репартриран и отиваше на публична продан, като преди това, разбира се, беше оценяван. Тази техника беше много добра, журналистите ни направиха много голяма реклама, разказвайки за паяка и постепенно отпадна необходимостта от него, тъй като щом ни видеха, длъжниците започваха доброволно да си дават ключовете и талоните на колите. Вече нямаше нужда от паяка и затова го подарих на общината в Русе. По-късно общината си купи още един паяк и двата работят и досега – репатрират неправилно паркирали автомобили, които пречат на движението.

- Как си почивате от напрежението да се събират дългове?

- Имам ловен билет, но не ходя на лов. Вадя пушките само когато идват да ме проверяват. В дейността на Камарата на частните съдебни изпълнители има много пътувания. Аз пътувам постоянно. Почивката при мен е трудна работа.

- Вие сте от стар възрожденски род. Разкажете за него и за една реликва, която сте намерили.

- Моят род по бащина линия започва през 1775 г. През 1920 г. дядо ми е направил родословно дърво, 1500 души са в него. Родът ни започва от Вълчан войвода. Две поколения са живели в Тулча. Прадядо ми се преселил в Русе и там се оженил за сестрата на кмета на града Петър Винаров. Така през 1883 г. се появил дядо ми. Той е станал известен адвокат и ръководител на Вътрешната добруджанска революционна организация. Той е създателят на родословното дърво. Районите на Добрич, Силистра, Тутракан и Балчик са били предимно с българско население, но Добруджа е била дадена на Румъния. Организацията има повече от 1000 акции там за запазване на българското самосъзнание. В рода ни има 5-6 генерали, има и научни работници – академици. Всички те са работели за България.

- А реликвата?

- Купих къща в съседство на бащината ми в центъра на Русе. Започнахме да ремонтираме таваните и от гредите изпадна оръжие, което вероятно е участвало в Балканските войни. Беше добре запазен белгийски револвер „Смит Вейсон“ 12 мм калибър. С такива револвери са били въоръжени офицерите доброволци. Предадох оръжието в полицията, там то бе изследвано. После получих постановление от прокурор, че с него не е извършвано престъпление и тогава го дарих на музея в Русе.


ВИЗИТКА:

Роден е през 1957 г. в Русе. Следва в МЕИ-Варна корабостроене, дипломира се в Рощок, Германия

От 1983-86 г. работи в Института по корабна хидродинамика към БАН

След това 6 г. работи във военната промишленост – в Научно-изследователския институт към комбинат „Дунарит“

Бил е последователно общински съветник, зам.-председател на общинския съвет в Русе и главен юрисконсулт в общината

През 2006 г. напуска общината и досега е частен съдебен изпълнител

Два мандата е бил в Съвета на Камарата на ЧСИ. В първия мандат е председател на Контролния съвет, а сега е зам.-председател на Съвета на Камарата на ЧСИ.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. Асен Балтов: Болниците в страната са много, поне 100 са излишни

"365 са регистрираните лечебни заведения, всички черпят ресурс от НЗОК" и "За две години „Пирогов“ увеличи приходите с 1 млн. лева месечно", казва в интервю за "Монитор" шефът на Спешната болница проф. Асен Балтов.