До хакерската атака с НАП държавата подценяваше този проблем. Това каза заместник главният прокурор Иван Гешев по време на форум „Киберсигурност и злоупотреба с търговска тайна и търговски марки“, организиран от КРИБ.

"Трябва съвсем откровено да си кажем, че от този случай може категорично да се каже, че някаква степен държавата до момента в лицето на всичките власти, е подценявала този проблем", каза Гешев и даде за пример свой разговор с представител на банка у нас, според който ако атаката била срещу частно дружество, а не срещу НАП, то държавата може би нямало да реагира толкова бързо. По думите му последствията на такава атака срещу едно структуроопределящо предприятие в държавата, срещу една банка, може да доведе до последствия дори и по-тежки, които са били потенциално възможни в случая от НАП.

„Ако до преди две-три години за една банка е била атакувана по този начин по две-три, четири пъти на ден, за някои банки и други търговски дружества, се стига до няколко хиляди атаки в момента в България. Сигурен съм, че ситуацията не е по-различна в други сегменти на бизнеса. Това представлява сериозна опасност не само и единствено за съответното предприятие или бизнес, а сериозна опасност за цялата държава и за нас като общество. За това поне моите изводи и на колегите е, че мерките, които трябва да се предприемат и то в спешен порядък са на първо място законодателни промени“, изтъкна още Гешев. По думите му безспорен факт е, че този размер на наказания на компютърни престъпления към момента не може да реши проблема, нито може да послужи за превенция.

"Вторият компонент на някакво решаване на този проблем е в полето на изпълнителната власт, разгръщане на потенциал за разследване на такива случаи", изтъкна още Гешев. Според него третият елемент са срещи с различни бизнес организации, чиято цел е сключване на съответни меморандуми с различни асоциации на бизнеса. "Една от целите на които е по-бърза реакция и обмен на информация в такива случаи, които са от особен интерес както за бизнеса, така и за държавата", посочи още Гешев.

На същия форум присъства и главният прокурор Сотир Цацаров, който обясни, че не е негова работа да дава съвети на държавната администрация, че следва да преосмисли цялата система за защита на компютърните си мрежи и базите си от данни. Той коментра, че казуса с теча на данни от НАП показва за пореден път, че компютърната информация е стока, която се предлага на черния пазар за продажба в обеми, съдържание и цени, които ние самите не сме предполагали."Тази информация може да бъде използвана за дестабилизиране на държавната система, за създаване на паника сред населението и така за постигане на определени политически цели, които очевидно тези, които се стремят да постигнат, не могат да постигнат по нормалния начин“, заяви Цацаров. Той припомни, че по нормалния начин това се случва чрез избори. "Освен в тази насока информацията може да бъде ползвана в частно-правната система за кражба на клиенти, за придобиване на търговска информация, дори за по-префинено, дори директно изнудване на търговски компании.", каза още той.

Иначе по време на форума, и бизнесът, и изпълнителната власт се обединиха около това, че трябва да има законодателни промени, с които да се въведат по-строги санкции за киберпрестъпленията.

"Киберсигурност и злоупотреба с търговска тайна и търговски марки  – предложения на бизнеса за неотложни мерки“, заяви вицепремиерът Марияна Николова обяви, че е сформирана работна група и още през октомври ще бъдат предложени конкретни текстове. Участниците бяха единодушни, че трябва да бъдат увеличени заплатите на специалистите в МВР, които се борят с киберпрестъпленията, за да могат да бъдат привличани най-добрите кадри. В днешната дискусия трябва да стигнем до конкретни мерки и предложения, които закондателната власт да реализира и да развържем ръцете и на прокуратура, и на МВР да бъдат още по-ефективни“, каза председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. "Това е проблем на цялото ни общество. И държавата трябва да инвестира, и ние, от бизнеса, също трябва да инвестираме, защото престъпниците не са само в България. Днес и нашето законодателство е доста остаряло. Ние трябва да направим такива бързи поправки, за които се обединихме, за да имаме една модерна нормативна база с едни сериозни наказания за престъпниците. Вече кражбите се извършват повече по дигитален път, отколкото по класическия начин. И престъпленията трябва да бъдат наказани с по-строги мерки, за да се вземат и превантивни мерки", коментира той.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Радев: Партньорство на България с „Мейджи“ е пример за японските инвеститори

Дългогодишното успешно партньорство на България с корпорация „Мейджи“ укрепва доверието и е пример за японските инвеститори, които искат да реализират свои проекти у нас. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща с Кадзуо Кавамура, президент на „Мейджи Холдинг“, Кацунари Мацуда, президент на „Мейджи АД“ и с ръководството на японската корпорация. Срещата в Токио е първата в рамките на посещението на българския президент в Япония по случай интронизацията на новия император Нарухито.

Банев убеждавал от килията дъщеря си да избяга с Евгения в Русия (ОБНОВЕНА)

Николай Банев използвал незаконно вкарания в затвора мобилен телефон, за да убеди дъщеря си Теодора да замине в Русия, заедно с половинката му и нейна майка Евгения Банева. Това разкри прокуратурата по време на съдебното заседание за гледане на мярката за неотклонение на бизнесмена от състав на Спецсъда. Защитата му настояваше да бъде пуснат под домашен арест, но спецмагистратите оставиха скандалния бизнесмен зад решетките именно заради опасността да се укрие или да извърши и други престъпления.

Спецсъдът отложи делото срещу Баневи

Специализираният наказателен съд отложи делото срещу семейство Баневи поради събиране на допълнителни доказателства. Съдът задължи Прокуратурата да предостави заверени справки и декларации от НАП за периода от 2007 до 2013 г по делото срещу Николай, Евгения и Мария Баневи.