Ивайло Спасов от УНИЦЕФ: Социалният и здравният статус правят децата по-уязвими на насилие

Ивайло Спасов от УНИЦЕФ: Социалният и здравният статус правят децата по-уязвими на насилие

Омагьосаният кръг на тормоз може да се разчупи, ако има подкрепяща среда, каза в интервю за "Монитор" директорът Комуникация за социално развитие в УНИЦЕФ България.

 Г-н Спасов, УНИЦЕФ представи първото национално проучване за насилие над деца. Какво показва изследването?

- Това е първото мащабно проучване на насилието в България – видовете, проявлението му, как се случва, кой го извършва, кои са най-честите жертви, какви трябва да са мерките. Този проблем се изследва трудно, защото в обществото е в сферата на табуто. Хората не искат да говорят, когато са били жертви. Институциите имат своите политики, но те често са на парче. Проблемът обаче е комплексен, особено когато говорим за дете, което е жертва на физическо, домашно или сексуално насилие, онлайн тормоз или в училище. Родителите, връстниците на детето, образователната, здравната и социалната система трябва да се запознаят с данните, за да видят мащаба на проблема, и тогава можем да мислим заедно какви да бъдат мерките и решенията. Всяко второ дете в България е ставало жертва на насилие (47%). Най-често те са били подложени на емоционално насилие. След него се нареждат психическото, физическото, сексуалното и пренебрегването от страна на родителите и институциите. Факторите за това са много. Социалните норми повеляват насилието да се разглежда или като проблем на семейството, или като проблем на отделно училище или ученик. Най-фрапиращо е сексуалното насилие, за което обаче има консенсус, че не може да бъде толерирано. То е порицавано, отричано. За другите форми на насилие, особено физическото, има голяма толерантност. Ако възрастен е ставал жертва на насилие в миналото си като дете, е склонен да повтаря този модел. При емоционалното насилие неща като обиди, крясъци, унизително поведение все още не се разпознават като насилие между деца или съпрузи. Това се счита за нещо нормално във взаимоотношенията на хората, а не може да е така. Насилието не може да е стратегия за справяне с проблемите, то е проблем само по себе си, то ги задълбочава. Трябва да говорим за проблемите, на какво се дължат, защото те могат да се преодолеят с подкрепа за родителите, повишаване на капацитета на учителите, здравните служители, за да разпознават насилието, или с по-тясна връзка между институциите.

- Проблем ли е липсата на обща база данни за случаите на насилие?

- Досега са правени отделни замервания за насилието в училище, домашното, на улицата, кибертормоз, но толкова системен и обобщен преглед не е правен. Трябва да има обща база данни, защото няма как социалните да имат адекватна форма на подкрепа, ако не знаят какви са нивата на насилие в училище. То не може да помогне, ако учителите не знаят могат ли да разчитат на здравните власти. Те пък трябва да знаят капацитета на правосъдната присъда. Институциите са обвързани. Децата не са отделни парчета – те живеят в дома си, пребивават в училище, има онлайн живот, на улицата сред приятелите си или в нощния клуб, и навсякъде могат да бъдат жертва или извършител на насилие. Затова подходът трябва да е комплексен.

- Къде децата стават по-често жертви на тормоз?

- Най-честата среда е училището, когато детето става жертва на насилие на своите връстници. Малък е процентът на тормоз от учител или друг персонал. Насилието у дома също не е никак малко. Физическото насилие вкъщи е по-скоро от страна на родителите. Ако обаче говорим за емоционално насилие, то е от страна на братята и сестрите.

- Това ли е кръгът на насилие – децата, станали жертва на родителите си, тормозят по-малките си братя и сестри?

- Има такъв омагьосан кръг. Той не е неизбежен и може да се разчупи, когато има подкрепяща среда, правилни интервенции. Ако оставим проблема да се развива без подкрепа, е много вероятно да има такъв омагьосан кръг. Възрастни, които в миналото са били жертва на насилие, започват да го упражняват, защото тяхната психика го е приела за нещо нормално. В настоящето на един човек също има кръгове на насилие. Например, ако един мъж е жертва на психическо насилие от своя шеф, той се прибира и си го изкарва на жена си и става домашно насилие, тя си го изкарва на детето, а то в училище на свой съученик. Това е като домино ефект. Във всеки един момент – в социалната среда, на работно място, дома, училище, в онлайн пространството, има начин този кръг да бъде прекъснат. Това обаче трябва да стане съзнателно, защото насилието рядко е изолиран случай и често води след себе си други последствия. Родителите например могат да прилагат позивни форми на възпитание – да разговарят децата си, вместо да ги наказват.

- Каква роля играят онлайн пространството и социалните мрежи?

- В онлайн пространството границите са заличени и децата си мислят, че всичко им е позволено, но това не е така. Обидата онлайн си е обида в пълния смисъл на думата, размяната на съдържание със сексуален подтекст е унизително особено. Според това и други изследвания честите форми на насилие в тинейджърската възраст не са физическите сбивания, които са характерни за малките деца, сексуалните форми или психическото насилие, свързано с обиди и унизително поведения, а е комбинацията от всички неща, която се изразява в специфична форма на насилие – секстинг.

Социалните мрежи са светът, в който децата виреят, те са родени в тази среда, от малки изграждат умения да присъстват в тази среда. С възхода на новите типове социални мрежи като Тикток, Фейсбук и Инстраграм, Снапчат виждаме, че се отива към забавно и по-лесно съдържание. Децата започват да придобиват различни представи през призмата на социалните мрежи. Там те градят самочувствието си на база колко лайка имат, какви са коментарите, колко последовател имат. Това е важно, но не може да определя стойността ти като човек. Знаем и за случаи на психични разстройства в по-радикалния смисъл на думата, когато децата не могат да приемат отношението на другите към тях – ако някой ги блокира, има слово на омразата. Това им влияе негативно и определя същността им. В същото време интернет има и положителна среда. Той е място, което им дава много шансовете да учат, да се развиват, да се обединяват около важни за тях каузи.

- Има ли разлика в начина, по който родители и деца разбират насилието? Те често казват, че не тормозят своите приятели, а се шегуват с тях.

- Има. От изследване на поведението на младежите в пандемията излезе, че в ситуацията на пандемията децата били по-тревожни, по-объркани, отколкото преди това. Поради тази причина те се обръщат към форми на комуникация, които да ги забавляват, да ги свързват помежду им, да им помогнат да не се чувстват изолирани. Когато изследвахме дали насилието от училище се пренесе онлайн на повърхността, изглежда, че не е така и има увеличаване на случаите на подкрепа. Когато обаче питаме тинейджърите какво разбират под кибертормоз, за тях да обидиш някого, да му се подиграеш, да го унизиш онлайн не е насилие, а само възрастните го разбират като тормоз. Специалистите също знаят, че това е проблем. Положителното в тази ситуацията е, че децата имат голяма устойчивост и конкретни обиди не са в състояние да ги накара да рухнат. Това обаче не означава, че е допустимо. Когато си изложен на системни обиди и онлайн тормоз, в един момент това започва да ти влияе. Първата обида може да бъде приета като шега, но вече петата, десетата няма как да не ти повлияят на самочувствието, на отношенията, на начина, по който реагираш. Някои деца ще се затворят в себе си, други ще отвърнат с агресия, в по-екстремните случаи се стига до самонараняване. Зависи до каква степен децата приемат онлайн средата като своя най-естествена. Има тенденцията, при която все повече млади хора се завръщат към физическо общуване като нещо, което най-много им е липсвало. Осъзнават, че интернет общуването не е достатъчно и тази форма изкривява живота, в който живеем.

- Кои са най-честите причини за тормоз над децата?

- Проблемите са сред най-уязвимите групи. Изследването показва тясна взаимовръзка със социалния статус - ако децата живеят в бедност и материални лишения, се срещат много по-често с насилие. Здравният им статус също влияе. Децата с увреждания за жалост много по-често стават жертви на насилие във всяка една форма – физическо, онлайн, сексуално. Това е чудовищна комбинация – хем да си с увреждане, хем да си жертва на насилие. Формите на различие - ако си от етническо малцинство, с друга сексуална ориентация или противоречиш на установена норма, също са причина за насилие и негативно отношение. Има и позитивни изключения, но материалният и здравният статус и формите на различие между децата ги правят по-уязвими на насилие. Истината е, че трябва много работа по промяна на нагласите. Всеки човек има права и достойнства и не може това, че си от различно етническо малцинство, вероизповедание, сексуална ориентация или с по-неблагоприятно социално положение или физически статус, да е причина за наличие на насилие.

- Това ли са групите, към които спадат лицата, които са жертва едновременно и на емоционално, и на физическо, и на сексуално насилие?

- Факторите на уязвимост влияят. Изследването не изведе конкретен профил, но можем да определим от профилите на другите групи, че е твърде вероятно в 13-те процента деца, които са жертва и на трите форми на насилие, да попадат децата с увреждания, от различни етнически малцинства, живеещите в лишение и бедност или са различни под някаква форма. Към тях могат да попаднат и други, защото никой не е застрахован от това да стане жертва на насилие. Той обаче не е и обречен винаги да е жертва на насилие. Това е променлива величина и се надявам да върви към подобрение.

- Какви препоръки ще направите?

- Проучването ще бъде представено пред национални консултативни съвети и пред секторните ведомства. Насилието в училището е логично да се обсъди с МОН, капацитетът на здравните работници с МЗ и т.н. Препоръките са да се повиши осведомеността за насилието в обществото. Колкото повече говорим за този проблем, толкова повече вървим към осъзнато решаване на проблема. Когато говорим за институции, трябва да се увеличи капацитетът им, за да могат да разпознават насилието. Важно е помежду си да имат координация, защото без нея няма как да стане, защото нито едно министерство не може да реши само проблема. Родителите обвиняват институциите, а те казват, че проблемът е в семейството. След това то обвинява училището, което пък казва, че враждата е между самите ученици. Топката също не трябва да се прехвърля, защото така никой не се захваща да реши проблема. Всичко трябва да е осъзната политиката, която да е записана в стратегии, механизми, да е обезпечена финансово. В България е ключова липсата на доверие, за да има смисъл да се говори по тази тема.


Визитка:

- Директор Комуникация за социално развитие в УНИЦЕФ България

- Занимавал се е с журналистика в национални и международни медии

- Завършил е профил Тв журналистика във ФЖМК на СУ „Свети Климент Охридски“

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.