Италия срещу „Ковид-19“ с много любов

Италия срещу „Ковид-19“ с много любов

Един осемдесет и една годишен старец с акордеон в ръце хвърли преди десетина дни Италия в отдавна неизживявано между Алпите и Сицилия умиление.

Разнежи, затрогна Стефано Боцини и най-коравосърдечните си сънародници, защото правеше по цял ден серенада на хоспитализираната заради „Ковид-19“ негова съпруга Карла. Ей така, сам самичък, той редеше мелодия след мелодия, седнал на сгъваемо столче насред улицата и под прозореца на болничната й стая. За да не бъде сама, за да чувства, че той е непрекъснато с нея в клиниката на намиращото се на петдесетина километра югоизточно от Милано градче Кастелсанджовани. И за да я зареди с енергията на леяната от душа музика, но най-вече с тази на неговата голяма любов, та дано Карла победи тежката болест и да се върне при него жива и здрава.

А по островърхото му кепе със забодено в него черно перо италианците разбраха, че Стефано е вписан за вечни времена в славния корпус на специализираните за военни действия в планински условия алпийци. Чиито ветерани гостуват всяка година в някой италиански град и в течение на два – три дни развличат и веселят жителите му с наперените си маршировки по улиците, с изпълненията на прочутия духов оркстър на корпуса, със загадъчното, но ободряващо бучене на алпийските рогове. Както и с импровизираните концерти на индивидуалните изпълнители - инструменталисти, за един от които разтропани вестникари установиха, че е точно акордионистът Стефано Боцини от Кастелсанджовани. Когото в корпуса дори наричали „Джани Моранди на алпийците“, просто защото и той като легендарния бард от Болоня разтяга без грешка народния инструмент и даже, казват, пеел досущ като Моранди. Само че Стефано, за разлика от извечната звезда на италианската естрада, е абсолютно самоук.

Ами житейското му призвание е много далеч от музиката – той е животновъд, пасе и дои крави, но след като през 1973-та година се оженват с Карла, се запалва по акордеона. И го овладява бързо сам самичък, за да може да я забавлява в свободните часове, като става толкова добър, че започват да го канят да свири по вечеринки и селски събори. Ама по собствените му думи зарязвал акордеона винаги, когато по неговата музика Карла се развихри в танци с други мъже – тогава пускал на макс грамофона, който винаги носел със себе си и награбвал той любимата на дансинга. А веднъж през задружния им и изпълнен с много хубави моменти съпружески живот той захвърлил на земята любимия си инструмент и го стъпкал с крака. Било когато едно от трите им деца починало от тежка болест и Стефано си дал дума повече никога да не свири, пее и весели. Сдържал се дълго, тъгувал, но само до момента, в който Карла му подарила нов акордеон и с грейнали очи го помолила да го разтегне. Сторил го, с него й правеше и серенадите под болничния й прозорец в Кастелсанджовани.

За съжаление в средата на миналата седмица безмилостният коронавирус не пожали Карла и Стефано остана вдовец. Но дребничката му фигура с акордеон в ръце се записа в съзнанието на италианците като символ на обикновената, но искрена обич към съпрузи, любими, роднини, близки и приятели, които чумата на 2020-та година не подминава. Междувременно националните медии започнаха да наблягат в емисиите си все повече и повече на добрите новини за сразяването на „Ковид-19“ с много любов и човещина. Тук си заслужава да бъде спомената 36 годишната Алесия Арноне от южния град Таранто, която се преквалифицирва бързо, бързо в медицинска сестра, след като научава, че 100 годишният й дядо Алво и само с три години по-младата от него баба Валдивия са повалени на легло от коварната болест. По една или друга причина те не могат да бъдат приети за лечение в местната болница и за тях започва да се грижи денонощно в дома им внучката Алесия, изпълнявайки всички лекарски препоръки. И се радва като дете, когато след пет дни новите тестове, направени на двамта старци, се оказват с отрицателен знак. Истина или не, но според медиите в намиращия се северно от Милано град Комо, за излекуването на повалена на легло майка помага много почти денонощното бдение пред прозореца на болницата на шестнайсетгодишната й дъщеря. Която качена на покрива на бащиния джип, за да може да се виждат, я окуражава в студа с усмивки и жестове да се държи и да не се предава на безпардонния ковид. От днес, неделя, пък е добрата новина, че благодарение на грижите и обичта на деца, внуци и правнуци с „чумата“ се е справила и 101-годишната баба Мария Орсингер от алпийската долина Валтелина.

Ярко свидетелство за добрината, която залива Италия през тези тежки дни, стана солидарността на жителите на пристанищния град Ливорно с момичетата и момчетата със синдрома на Даун, които стопанисват без чужда помощ една от местните пицарии. Ами след като заведенията в областта Тоскана бяха затворени заради наложените в нея строги рестриктивни мерки, находчивите даун-предприемчи пуснали в социалните мрежи съобщение, че изпълняват поръчки за вкъщи. И помолили съгражданите си да не ги жалят, да си поръчват на поразия евтини и вкусни пици, защото в противен случай трябвало да спуснат кепенци и да останат без работа. За нула време те били отрупани с толкова поръчки, които едва ли ще могат да изпълнят и за месец напред. Ами на молбата им откликнали почти всички пълнолетни жители на 150-хилядния град...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.