IT в СУ и педагозите от Техническия най-добре платени (ТЕМАТА)

Вземат с по няколко стотака повече от колегите си от други вузове

IT в СУ и педагозите от Техническия най-добре платени (ТЕМАТА)

Икономистите намалели два пъти за 10 години

Студентите, завършили направление „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Свети Климент Охридски“ или „Педагогика“ в Техническия университет София, са най-добре платени. Те вземат няколко стотака повече от колегите си, които са получили диплома за същата специалност, но от друго висше учебно заведение. Това показват данните от 11-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България.



Завършили през последните 5 години в направление „Информатика и компютърни науки“ имат най-висок облагаме доход – 3045 лв., а спрямо осигурителен доход се нареждат на второ място със средно 2100 лв. Кандидат-студентите обаче трябва да обърнат внимание, че има значение в кой университет у нас ще следват. Дипломиралите се в направление „Информатика и компютърни науки“ в СУ „Свети Климент Охридски“ имат среден осигурителен доход 2756 лв., докато за тези от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" сумата е 2 пъти по-малка - 1284 лв.

За година средният осигурителен доход на завършилите педагогически и образователни професионални специалности е нараснал между 17% и 20%. За бъдещите учители обаче също


има значение в кой университет ще усвояват знания


и умения, за да могат да влязат в класната стая. Завършилите „Педагогика“ в Техническия университет-София имат среден осигурителен доход 1634 лв. При колегите им от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград сумата пада на 1249 лв., а във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" – 1299 лв. В ТУ обаче са се обучавали в пъти по-малко студенти, отколкото в Търново и Благоевград, което също оказва влияние на дохода. При учителите по предмети университетът, в който са се обучавали, също оказва влияние. Най-висок е средният осигурителен доход на възпитаниците на СУ – 1475 лв., а най-нисък на тези от Университета "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас – 1206 лв. Дипломиралите се пък от Русенския университет "Ангел Кънчев" се намират в средата, но при тях безработицата е много по-висока – 8.44.

Средният осигурителен доход при завършилите „Медицина“ за последната година е скочил с 35%. Така те се изкачват на първо място в класацията с 2101 лв. Скок има и за направление „Здравни грижи“ - с 30%, или на 1430 лв. Въпреки това осигурителният им доход е


под средния за страната, който е в размер на 1521 лв.


В сферата на образованието и науката е най-голям и ръстът на новоприетите студенти, показва новото издание на Рейтинговата система. През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в „Педагогика на обучението по…“ – с 24%, и в „Педагогика“ – с 9%. Така в двете направления се обучават общо 26 353-ма бъдещи учители. 6% ръст има и за обучаващите се в направление „Медицина“. Бъдещите лекари са 13 240. В най-масовото направление у нас - „Икономика“, пък студентите са намалели двойно за 10 години и вече се обучават едва 33 441 студенти. При тяхното заплащане също има разлика спрямо вуза, в който са завършили. Средният осигурителен доход на дипломиралите се в СУ е 2309 лв., докато за тези в Русенския университет едва 1115.



Пандемията и повечето бебета

след 2003-та запълниха скамейките

С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 г. Общият им брой е достигнал 202 605 при под 200 000 за 2019/2020. Според образователния министър акад. Николай Денков има два фактора за това. Пандемията и фактът, че заради COVID-19 е намалял натискът за заминаване в чужбина и затова повече кандидат-студени са останали да следват висше у нас. Вторият фактор е демографският. "Очакваме трайна тенденция за ръст на студентите, тъй като в периода 2003-2009 се увеличи раждаемостта. След 2028-а обаче може да се очаква отново спад, и то по-голям", обясни Георги Стойчев.

Най-голямото висше училище у нас остава Софийският университет „Св. Климент Охридски“. В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и УНСС, съответно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници. 13% от студентите са в частни висши училища, като най-често следват в специалности от направленията „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“.


Чуждестранните студенти

продължават да нарастват

Чуждестранните студенти продължават да се увеличават. Вече са над 8%. Най-много са бъдещите медици – 58%, и стоматолозите - 43%. Това по думите на Стойчев показва, че предоставяме конкурентно висше образование с другите европейски страни. Образователният министър акад. Денков заяви, че привличането на чуждестранните студенти у нас трябва да продължи, но то трябва да бъде разширено и сред други профили и професионални направления. Университетите трябва да запълват курсовете и с качествени студенти, които да отговарят на потребностите на бизнеса, да се интегрират помежду си с общи програми, бази и обмен на преподаватели. Сред приоритетите на вузовете трябва да е и още по-голямото увеличение на разпознаваемите публикации, защото от това ще зависи и финансирането им. Броят им в Web of Science за периода 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 публикациите през предходния изследван петгодишен период. Броят на публикациите в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от периода 2015-2019.


8 университета извън

столицата оглавяват класации

В стандартизираните класации за 2021 г. в осем професионални направления те се оглавяват от университети извън столицата. Например Тракийският университет в Стара Загора е първенец в направление „Животновъдство“. В три професионални направления се оглавяват пък от частни висши училища. Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални направления, по които предлага обучение. Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 направления, в които подготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири направления, ХТМУ – в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация.


В туризма има

най-висока безработица

През годините се очерта тенденция дипломираните експерти в туризма трудно да намират реализация по специалността и често да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система показва, че най-голямата безработица е именно при завършилите „Туризъм“ – 5,9%. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование. Общото ниво на безработните за страната сред завършилите тази година е 3,45%. Това е и най-високото ниво от 2015 насам. В цели 31 професионални направления безработицата е над 3%. Преди коронавирус кризата направленията бяха само 3. Безработицата е най-ниска сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“ – под 1%.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.