Историкът Спас Ташев: 91% вот в полза на НАТО и ЕС е успех

Историкът Спас Ташев: 91% вот в полза на НАТО и ЕС е успех

Нужни са около 10 депутати от опозицията, за да убедят хората в Македония

Тогава мнозинството щеше да е за членство в НАТО и ЕС, но не и за промяна на името, казва в интервю за "Монитор" историкът македонист.

- Г-н Ташев, очакван ли беше за вас резултатът от референдума в Македония и как ще коментирате ниската избирателна активност?

- Резултатът от референдума беше напълно очакван, но пък очаквах малко по-висока избирателна активност. Това всъщност показва, че между отделните групи от населението в Македония текат доста разнопосочни процеси. От една страна, избирателната активност на албанското население е лесно обяснима. В същото време обаче очаквах още по-голяма активност в тези общини. Явно е, че не беше постигната максималната мобилизация, което показва, че албанците са имали едно изчаквателно поведение и то е било мотивирано от преценката дали биха могли да обърнат референдума, за да бъде валиден. Знаете, че това може да стане, ако са гласували 50% от населението. В мига, в който са разбрали, че няма да успеят, това е довело до известна демотивация. Но ме изненада и високата активност в някои източни общини на Република Македония, като Струмишко и Крива Паланка, които са близо до България. По-скоро през нашата страна те виждат тяхното евроатлантическо бъдеще. Мен лично ме изненада това.

- Какъв знак тогава е тази ниска избирателна активност?

- По принцип имаше заложен капан.

- С кое? С начина на задаване на самия въпрос ли? Според някои експерти дори капаните са два.

- Капанът се състои в това, че бе заложено референдумът да бъде валиден на базата на 50% от избирателите, при условие че последното преброяване в Република Македония е през 2002 година и ние не знаем точния брой на населението на тази държава. Така че обвързването с точната бройка е подводен камък, с който очевидно референдумът се сблъска. Само да припомня, че по време на Косовската криза около 150 000 албанци от Косово, които се преселиха на територията на Македония, получиха македонско гражданство. Сега е много трудно да кажем къде живеят тези хора - дали в Косово или в Македония, тъй като имат имоти и на двете места. От тази гледна точка имаше едно изкуствено завишаване на бариерата. Според мен реално изборната активност е по-голяма, но с оглед на данните за броя на населението и избирателната активност се отчита като ниска, което е най-големият препъникамък. По принцип Македония има традиции да формулира двузначни въпроси. Още по време на референдума за независимост въпросът бе също такъв. Той гласеше „Дали сте за суверенна република Македония с правото да стъпи в съюз на независимите държави на Югославия?“. Аз лично не знам как да тълкувам този въпрос. Явно и днес има подобен проблем.

- Беше ли обвързан наистина въпросът с бъдещето на страната и нейната европейска интеграция?

- На практика беше обвързан. Смятам, че ако въпросът беше разделен на две - единият да е за членство в НАТО, а другият да е за промяна в името, то мнозинството щеше да се произнесе в полза на членство в НАТО и ЕС, но не би подкрепило промяна в името. До голяма степен самото обвързване обрече този референдум.

- Въпреки че той е само консултативен.

- Точно така. Македонският премиер си е давал сметка за това нещо и поради тази причина го обяви за успех.

- Казвате, че Заев си е дал сметка какво ще последва, но още в началото на деня на референдума той благодари на България, определи го като празник. След това заяви, че няма да подава оставка, как си го обяснявате?

- Все пак 91% гласове в полза на НАТО и ЕС е успех. Просто е въпрос на тълкование. В случая имаме две страни, които се обявяват за победителки. По-скоро това означава продължаване на агонията в Македония. Сега въпросът трябва да бъде решаван от парламента. Нужни са около 10 депутати и установихме, че ако се използват механизмите на изпълнителната власт, може би ще е по-лесно да спечелят 10 депутати от опозицията, отколкото да убедят цялото население на Македония да има друг модел на поведение. Ще видим какво ще се случи, ако парламентът не успее, Македония отива към една постоянна политическа нестабилност. През пролетта предстоят президентски избори и ако промяната на името не мине в парламента, тогава Заев ще подаде оставка според мен. Това ще доведе до извънредни избори. В същото време ще има извънредни избори и в Гърция. Общо взето, целият регион става зависим от проблемите на Македония. Македонските албанци по някакъв начин също влияят на политиката на Косово и Албания. Затова си мисля, че и нашите политици по-скоро не бяха активни и до известна степен проспаха тези процеси.

- Имаме ли основание тогава да се притесняваме, ако Македония навлезе в този период на нестабилност?

- Според мен имаме такова основание. Допуснахме фундаментална грешка, смятайки, че евроатлантическата интеграция означава автоматично елиминиране на съществуващите проблеми на двете държави. Без да си свършим работата, няма как да очакваме голяма промяна в общественото мнение в Македония. Доскоро все пак имаше едно правителство, това на Заев, което демонстрираше стабилност. Тоест нашата смесена комисия по отношение на спорните въпроси също ще бъде поставена под съмнение, ако станем свидетели на нестабилност.

- Какъв развой тогава предвиждате, при условие че и опозицията в Скопие ликува, а Заев също обяви победа?

- Има обаче и един трети фактор, който ликува, и това са македонските албанци. Всъщност те са факторът, който показа, че има най-силна евроатлантическа интеграция. Тоест големите политически фактори ще обръщат все по-голямо внимание на политическите искания на македонските албанци, а те до голяма степен са свързани с тяхната идея за цялостно разрешаване на албанския въпрос на Балканите. Така че от тази гледна точка ситуацията се усложнява.

- Всъщност това е трети референдум в историята на Македония. Какви поуки трябва да си вземем и имат ли бъдеще тези допитвания?

- Често пъти давам за пример първия референдум в Македония, който е общ и за Македония, и за България. Това е допитването непосредствено след издаването на султанския ферман за българска екзархия. Според него се предвиждаше, ако 2/3 от населението на Македония гласува за присъединяване към българската екзархия, македонските епархии да са към нея. Всъщност може би това е най-масовият референдум въобще в историята на Македония. Може би България трябва да си направи най-важния извод, че тя носи отговорност за съдбата много от живеещите в Република Македония. Има около 200 000 души, които са декларирали своята българска принадлежност, кандидатствайки за българско гражданство. Най-малкото България носи отговорност за тези хора. Реално погледнато броят на лицата с български произход е много по-голям. В 21 век границите няма да имат толкова голямо значение, колкото влиянието на идеите на социокултурните пространства. Те ще определят геополитическата мощ на държавите. Така че ние трябва да защитим българските общности.

- Какво обаче печелим и какво губим като държава от Преспанския договор?

- Всъщност през изминалите 29 години България загуби много, като не успя да се конституира като страна по спора за името на Република Македония. Спорът бе пренесен между една Македония, създадена през 1945 година, и такава, която е съществувала през Античността. Те се оказаха бели петна.

- Казахте, че са пропуснати много от проблемите в Македония. Дълъг ли е пътят на страната към евроинтеграцията?

- Очевидно е дълъг. Още повече че той не зависи само от населението на Македония, дори от волята на съседните държави. Проблемите са комплексни и често пъти решенията не зависят от местните политици. Разбира се, ние не бива да отстъпваме от нашите цели. Крайно време е България да има стратегия по отношение на Македония и да си даде сметка, че без да имаме там културно и икономическо присъствие, няма как да настъпи промяна на общественото мнение по отношение на България. В Македония нямаме български медии, вестници, телевизии, трябва да има траен интерес към нас. Докато не направим това, по-скоро оставаме в сферата на романтизма.

- А Македония остава ли в сферата на романтизма още дълго време?
- Ако говорим конкретно за населението на Македония, то продължава да живее в някакъв изкуствен сън. Изглежда, че тази изкуствена идентичност се оказа по-важна, отколкото решаването на реални проблеми. Явно пропагандата даде своите резултати.

Визитка:


Завършил е Дипломатическия институт при МВнР, УНСС и Тракийски университет

Основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина

Доктор по статистика и демография в БАН. Защитил дисертация на тема „Демографски перспективи на България и имиграционна политика“

Главен асистент в департамент „Демография“ на ИИНЧ при БАН

Специализира в областта на международните миграции

Участва в актуализациите на Стратегията за демографско развитие на България. Автор е на редица книги, научни статии и научно-популярни публикации

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.