„Открит наскоро сред османските архиви в Истанбул документ, регистър на мъжкото население в град Карлово ни дава основание да твърдим , че Апостолът на свободата Васил Иванов Кунчев е роден през 1840-а година, а не както до сега се възприема от изследователите , а и цялата ни общественост-през 1837-а“, съобщи в Стара Загора преподавателят в софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Пламен Митев.
„Открит наскоро сред османските архиви в Истанбул документ, регистър на мъжкото население в град Карлово ни дава основание да твърдим , че Апостолът на свободата Васил Иванов Кунчев е роден през 1840-а година, а не както до сега се възприема от изследователите , а и цялата ни общественост-през 1837-а“, съобщи в Стара Загора преподавателят в софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Пламен Митев.
Документът е бил открит от неговия колега, работещият сега във Виена Григор Войков, двамата подготвяли обстойна научна публикация, която предстои да излезе в края на годината. Регистърът проследявал мъжкото население в Карлово през периода от 1833-а до 1844-а, името на Васил Иван Кунчев се появявало през 1840-а, то на практика е първият и единствен до сега писмен документ,позволяващ на историците да стъпят на „здрава основа“ при изясняване биографията на Дякона.
Проф. д-р Митев припомни, че на практика датата 18 юли /6 юли стар стил/ 1837-а се появява години след Освобождението, тя е съобщена от първия братовчед на Левски Васил Караиванов /1847-1933/и е популяризирана от Стоян Заимов през 1895 година,тази дата е била дадена с много условности.
Има и още една теза, според която ако е вярно, че Левски се замонашва в манастира край Сопот на 15-годишна възраст през 1858 година, то тогава би трябвало да е роден през 1843-а.
„Новооткритите документи в османските архиви през последните години ще накарат много от нас, историците да пренапишем трудовете си за Левски и времето, в което е живял и работил“, категоричен е ученият и припомни, че дълголетната теза за злокобната роля на Димитър Общи и предателството му не издържа при намерените писма от русенския валия Ахмед Хамди паша до Великия везир Ружди паша от есента на 1872-а.
В тях много преди показанията на Общи да бъдат записани има преписи от две писма на Любен Каравелов до Дякона /които са направени преди да стигнат до адресата/ и снимката му от Букурещ, която е била размножена и разпратена до всички полицейски постове и митници в Османската империя.
На практика тези две писма са преминали през ръцете на трима от съратниците на Дякона : това са Никола Обретенов, Христо Иванов – Големия, началник на Тайната полиция на организацията и Матей Преображенски – Миткалото преди да стигнат до старозагореца Иван Мачев, който с коня си настига напуснали Стара Загора Апостол и му ги предава край пловдивското село Папазлий /днес Поповица“. В кой точно момент и по какъв начин те са попаднали в ръцете на турските власти все още никой не може да каже.
Седмица преди обира на турската хазна в Арабаконашкия проход турските власти са имали ясна представа за структурата на създадената от Левски комитетска мрежа, за хората в нея, за самия Левски, настоява историкът.Турците са знаели за над 500 дейци от сравнително малък регион, сред тях са чорбаджии, търговци, предприемачи, свещеници, елитът на тогавашното общество.
„Тези документи показват, че революцията в България е била готвена не от бедни и гладни, необразовани хора, а от хора, борещи се за голямата кауза да възстановят своята държава!“, коментира проф. Митев, който представи в Стара Загора томчето „Бележки по Старозагорските въстания“, написани от Христо Шиваров преди смъртта му през 1933 година.
Монитор
