Историкът проф. Николай Овчаров: Дори и сега, с всички тези страхове и пандемии, хората идват на Перперикон

Историкът проф. Николай Овчаров: Дори и сега, с всички тези страхове и пандемии, хората идват на Перперикон

За мен археологията е призвание, а не занаят

„С редовните разкопки ние превръщаме паметниците в обекти на културния туризъм“, казва историкът проф. Николай Овчаров в интервю за в. "Монитор".

- Проф. Овчаров, екстремно ли е това археологическо лято? Какво виждате около себе си по време на разкопките – хора с маски и шлемове на 2 метра разстояние един от друг? Притеснени ли са работниците, или всичко е каквото винаги е било?

- Честно казано, ако сутрин не гледаме телевизия, се чувстваме прекрасно на обекта. Хората работят спокойно, без никакви проблеми, в момента ни пекат скарата за обяд и всичко си е много точно. Когато човек не гледа телевизия и не чете вестници, се оказва, че животът си върви по най-нормалния начин. Относно т. нар. антирекорди със случаи на коронавирус, които с такова удоволствие някои медии разтягат, никой не прави сметка, че те са свързани и с много по-голям брой тестове. Макар да не сме математици, а археолози, ние се потрудихме да пресметнем и излезе, че в моментите на „антирекорди“ имаме по-нисък процент заболели, отколкото в много предишни дни. Като един от хората, които в някакъв смисъл имат принос за развитието на българския културен туризъм, аз лично смятам, че тая изкуствена паника, която се създава, е убийствена. Самоубиваме се за пореден път с тези подвеждащи цифри, които се дават. С ръководството на Българския лекарски съюз сме на мнение, че е наложително да се прави оценка на базата на еднакъв брой тестове или съответно да се изчислява процентът на заболелите въз основа на направените тестове. Иначе работата върви по предвидения график, хората спазват дисциплина, разполагаме с достатъчно предпазни средства. Закупил съм достатъчно количество маски, необходими по време на превоза с бусове, ако работниците не са със собствен транспорт. Предупредил съм ги, че трябва да внимават много и вкъщи, защото ако някой се разболее, това означава да загубят прехраната си, като се затвори обектът.

- В началото на извънредното положение във вашата научна общност се беше завързал спор да има ли тази година планирани разкопки изобщо, или да се съсредоточите само около спасителните. Какво е вашето мнение?

- В хода на нашия конферентен разговор по време на карантината стана ясно, че да няма планирани разкопки е просто абсурдно. Слава Богу, министърът на културата, чийто съветник съм, взе категорично решение, че това е невъзможно. Редовните разкопки са тия, които оформят лицето на българската археология. Това са планираните проучвания на обекти като старите български столици Плиска, Преслав, Велико Търново, римските градове като Хераклея Синтика, древните солници на Провадия, пещерите Козарника и „Бачо Киро“, където има следи от най-ранното човешко присъствие в Европа, и др. Да не говорим за Перперикон. Планираните разкопки се финансират от държавата, от общините, от спонсори и чрез тях ние, археолозите, целенасочено разкриваме определени най-важни паметници в страната. Докато спасителните разкопки са свързани с неща, които просто трябва да бъдат проучени, преди да бъдат унищожени (или евентуално преместени) с прокарването на трасетата на съответните магистрали, газопроводи и т.н. Да спрем редовните разкопки би означавало да унищожим нашата археология. С редовните разкопки ние превръщаме паметниците в обекти на културния туризъм. Това е, което ще се гледа от хората и в бъдеще. А спасителните разкопки – след като минат багерите, няма да се види нищо от тях. Ние не можем да не провеждаме спасителни разкопки, защото трябва да се реализират големи инфраструктурни поекти, но в никакъв случай не трябва да забравяме и онова, заради което сме в тази наука.

- Как вървят археологическите проучвания в Перперикон? Има ли нещо, чието откриване би изненадало дори вас?

- Всяка година се изненадваме, но освен че се изненадваме, ние имаме и някакви предварителни предвиждания. Това лято се надяваме, ако е рекъл Господ и имаме късмет, да попаднем на резиденцията на епископите на Перперикон от 6-и век. Само ще припомня, че преди 5 години ние открихме в Южния квартал на каменния град 40-метрова базилика – най-голямата църква от раннохристиянския период, откривана до този момент в Родопите. А сега западно от нея попаднахме вече и на сгради: през 5-и-6-и век този квартал е бил огромна тераса – площад с базилика и епископски дворци, свързани с нея.

- Какво очаквате от предстоящите по-късно през есента разкопки на Свищовската крепост? Ще имаме ли скоро музей на Дракула?

- Става дума за една от най-добре запазените български средновековни крепости: до 10 м височина има запазеност на зидовете на вътрешния замък, който е описан още през 18-и век. Знае се за неговата героична защита от османските турци при обсадата от 1393 г. По-късно той става важна крепост и за турците, която през 1462 г. е превзета от самия Влад Цепеш с прозвище Дракула – знаем това от негово писмо до унгарския крал Матиас Корвин. След разкриването на северната част миналата година, сега планираме да разкрием южната част на замъка с помощта на около 20 000 лв. подкрепа от общината и още толкова от Министерството на културата. Изключително важно е това да стане не само заради чисто научната стойност, която е много висока, но и защото кметът на града Генчо Генчев спечели проект по програма „Региони в растеж“ на стойност над 2 млн. лв. за следващата година, по който целият този хълм в центъра на Свищов ще бъде превърнат в парк. По този проект ще можем да реставрираме стените на замъка, както и стените на самия средновековен град по-надолу, които са съхранени до 3-4 м височина. Така Свищов ще стане подобен на Видин с крепостта Баба Вида. Пътуващите с кораби по Дунава ще могат да виждат осветена тая уникална крепост с толкова много история в нея. Що се отнася до Дракула – неотдавна излезе моята книжка „Дракула – българската версия“, която показва основанията ни да смятаме, че той е колкото герой на Румъния, толкова и на България. Говорел е на прекрасен български език, писал е на български и, както всички влашки воеводи от онова време, е бил свързан много тясно с българската държавна традиция. Обмислям идеята да направим и музей на Дракула – защо не, но нека първо да приключим с разкопките и реставрацията.

- Какво се случва в Мисионис край Търговище – друг от обектите, които разработвате? Какво би го извадило напред в списъка на най-значимите археологически комплекси в страната?

- Там нещата са малко по-сложни, защото градът е много голям. В Перперикон сме в 21-вата година на разкопки, а в Мисионис се копае едва от 3-4, и то – не с такива темпове, защото не сме намерили толкова значителни средства. Там има страшно много работа за следващите десетилетия. Очевидно е, че тя ще трябва да бъде продължена от по-младото поколение археолози. Тази година за пръв път предоставих научното ръководство на по-младия археолог Стефан Иванов, а аз оставам само консултант на обекта, защото имам и доста други ангажименти. Дано се намери и по-голямо финансиране за разкриването на този забележителен късноантичен и средновековен град.

- Преди археологията се приемаше за професия с романтичен ореол. А сега? Има ли млади хора, които се наемат да вървят по стъпките ви?

- На моите обекти има. На Перперикон от няколко години имаме младо попълнение: магистър Полина Пиперкова – мой заместник-ръководител, и Благовест Молев, работят вече и в Регионалния исторически музей в Кърджали. Дай Боже да устоим, колкото можем, и ние с Даниела Коджаманова, с която години наред извършваме проучвания там, но в края на краищата минахме 60-те и младите полека-лека навлизат, така че се надявам те да продължат нещата.

- Какво се е променило от времето, когато вие започвахте професионалния си път?

- За мен археологията винаги е била романтична наука, като под романтика, особено в последните 20 години, аз разбирам не само приключения в стил Индиана Джоунс, но и нещото, което може да направи българската икономика конкурентоспособна. В Кърджали, в Перперикон това сме го постигнали – идват стотици хиляди туристи. Дори и сега, с всички тези страхове и пандемии, хората идват, очаквам и още по-голямо посещение. Като не могат да отидат в Гърция, ще дойдат на Перперикон, това е сигурно... За мнозина от моята професия – те си го и казват – археологията е занаят. За мен не е занаят, а призвание.

- Повдигнете завесата за следващата си книга – на какво ще е посветена тя?

- Идва кулминацията на Годината на Момчил воевода. Сега отделям по няколко часа дневно на разкопките, а през другото време, всъщност почти денонощно, пиша моята част от книгата, която подготвяме съвместно с проф. Пламен Павлов и която трябва да излезе до 7 август. Всичко е на педали. Тази книга ще покаже абсолютно непознати страни от живота на тоя родопски цар (и това не е метафора, Момчил наистина в един момент се обявява за цар). А пък на 22 август трябва да бъде открит внушителният паметник на Момчил в цял ръст при Златоградския проход към Гърция. Героят е насочил погледа си към Беломорието – това е бил големият поход на живота му и там той завладява много крепости.

- Как надхитряте времето и успявате да вършите толкова много неща наведнъж: разкопки, пътешествия, книги, връзка с медии?...

- И аз се чудя. Може би разковничето е точно в това, че не гледам на моята наука като на занаят. Тя е нещо, в което аз горя. Никой преди 20 години например не вярваше, че с Перперикон ще се случи това, което стана: да имаме напълно разкрит акропол. Ето, случи се. В България до тоя момент има само още една подобна разкрита крепост – Шуменската. Но там има огромни недокоснати подградия, а ние вече пета година копаем подградията на Перперикон. Прекрасната ни работа с Община Кърджали позволи реализиране на проект за 8,5 млн. лв за цялостна реставрация на каменния град и консервация на всичко изкарано до този момент. Ще бъде извършена анестилоза (възстановяване с материали от епохата – б.а.) на базиликата, ще бъдат вдигнати колоните, ще се види цялото великолепие. В момента по друг проект със страшно темпо се строи посетителският център и до 2-3 месеца ще го имаме готов. Това е: когато човек види, че нещата се случват, се мобилизира още повече.

- Ако открият машина на времето, в коя епоха ще поискате да ви пренесе?

- Аз съм поначало медиевист – избрал съм си Средновековието и то ме въодушевява. Обичам рицарите, кръстоносците, неслучайно все още съм велик офицер в Ордена на тамплиерите в България. Което не означава, че подценявам другите исторически периоди. Пък и на Перперикон няма как да бъдат подценявани, защото градът има 8000-годишна история и археологът, ще-не ще, трябва да обръща еднакво внимание на всеки период – от праисторията почти до днешно време.

ВИЗИТКА

* Роден е на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. Д-р Димитър Овчаров

* Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 – професор

* Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН

* Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни съобщения

* Почетен гражданин на Кърджали, Златоград, Търговище и София

* Провеждал е археологически експедиции в Гърция, Турция, Русия, Грузия, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и др.

* Кавалер е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата, както и на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.