История на българските евроизбори

История на българските евроизбори

С наближаването на датата 26 май напрежението около изборите за членове на Европейския парламент от Република България (ЧЕПРБ) видимо нараства. И проблемът не е толкова за броя на евродепутатите, които всяка партия ще излъчи, колкото до това, ще има ли, или не, предсрочни избори. Забелязвате ли, впрочем, че за предсрочни парламентарни избори вече почти не се говори? Освен по инерция и колкото да върви приказката?

С наближаване на изборите за ЧЕПРБ се оживиха и водещите социологически агенции. От публикуваните до момента демоскопски проучвания може да се заключи, че очакваните евродепутати са както следва: ГЕРБ – 6, БСП – 5, ДПС – 3, Обединени патриоти – 2 и Градска десница – 1. Това, обаче, е при условие, че и патриотите и десницата се обединят. Поотделно, разбира се. Шансовете това да се случи остават мъгляви, а и изборното време започна неумолимо да изтича като струя от пясъчен часовник. Датата 26 април е крайният срок за регистрация на листите с имената на кандидатите, а 11 април е крайният срок за регистрация на партиите и коалициите в Централната избирателна комисия. Която впрочем самата още не е избрана и се очаква това да стане до 20 март. Не е ясно и как ще се определят партийните квоти не само в ЦИК, но и в другите избирателни комисии. Но нека да оставим настрана партийните неволи и да се върнем към кратката, но славна история на българските евроизбори.

България става горда членка на Европейския съюз на 1 януари 2007 година

и още същата година на 20 май в страната са произведени предсрочни избори за ЧЕПРБ само за България и Румъния. Три партии: ГЕРБ, БСП (коалициите на БСП ще отъждествяваме със самата БСП) и ДПС получават почти равни гласове, съответно 420, 415 и 393 хиляди. По време на гласуването даже плъзва слух, че ДПС е първа политическа сила и това силно развълнува българската общественост, но не се потвърждава от крайните резултати. Изборната активност (1 милион и 938 хиляди действителни гласа) е ниска и поради силния дъжд, който вали над страната през целия изборен ден. Квотата за участие в разпределението на мандатите (т.е. броят на действителните гласове, разделен на 17) е само 108 хиляди гласа и тя се оказва най-ниската в историята на българските евроизбори. Тя обаче се оказва непосилна за двете десни формации СДС и ДСБ. Двете партии имат общо гласове почти за двама евродепутати, но остават с нула такива, поради традиционната упорита глупост на десните ръководители. Спечелените евромандати са както следва: ГЕРБ – 5, БСП – 5, ДПС – 4, „Атака“ – 3 и все още живото НДСВ – 1. Заслужава да се отбележи отличният резултат от цели трима (!) евродепутати на новосформираната партия „Атака“. Тази тенденция ще се запази и на следващите евроизбори след две години, но после ще пресъхне.

Следващите евроизбори са редовни за целия Европейски съюз,

и се произвеждат на 7 юни 2009 година. У нас гласуват доста повече избиратели: 2 милиона и 576 хиляди, което при първоначално избрани 17 депутати дава национална изборна квота от 152 хиляди гласа. Изборите са спечелени от ГЕРБ със 628 хиляди гласа, които носят на партията 5 мандата. На второ място е БСП със 477 хиляди гласа и 4 мандата, а трети е ДПС с 364 хиляди гласа и 3 мандата. Четвърта е партия „Атака“ с 308 хиляди гласа и 2 мандата, следвана от НДСВ с 205 хиляди гласа и също 2 мандата. Последна се класира Синята коалиция с малко под 205 хиляди гласа и 1 мандат. Впоследствие България получава още 1 мандат, който се печели от Синята коалиция поради особеностите на изборната система.

На редовните парламентарни избори по-късно същата година ГЕРБ печели първата си парламентарна победа и влиза в Народното събрание със 116 депутати, към които се добавя още един, отнет от ДПС с решение на Конституционния съд. ГЕРБ печели толкова убедително и поради една крайно глупава законова поправка (известна под името „Добрев-Найденов“), приета под натиск на БСП в самото навечерие на изборите. Без тази поправка ГЕРБ щеше да стартира парламента със 103, вместо със 116 депутати. По какъв път би поела България в този хипотетичен случай, можем само да гадаем. Защото в историята няма „ако“.

Последните засега трети евроизбори, в които страната ни участва, са произведени на 25 май 2014 година. Подадени са 2 милиона и 239 хиляди действителни гласа, което при 17 евродепутати дава избирателна квота, или праг за спечелване на евромандат, от 132 хиляди гласа. ГЕРБ печели за трети последователен път евроизборите със 681 хиляди гласа и рекордните засега 6 мандата. БСП се представя неубедително и с 424 хиляди гласа получава 4 мандата, колкото и ДПС с 387 хиляди гласа. Изненадващо добре се представя новата коалиция „България без цензура“, която печели 239 хиляди гласа и 2 евромандата (това са днешните евродепутати Николай Бареков и Ангел Джамбазки). Този път градската десница под името „Реформаторски блок“ успява да спечели 1 мандат със 145 хиляди гласа. На тези избори партия „Атака“ се представя слабо и със 66 хиляди гласа е далеч от спечелването на мандат. Поради относително слабото представяне на БСП на тези евроизбори (все пак БСП запазва същия брой мандати - 4, както и през 2009 година) и продължаващата обществена съпротива срещу управлението, правителството на Пламен Орешарски подава оставка. Предсрочните парламентарни избори по-късно тази година са спечелени от ГЕРБ.

Това е накратко българската част от историята на европейските избори

Какви обобщени изводи могат да си направят от нея българските избиратели и в частност българските политици? Първо, избирателната активност на тези избори е с около една трета по-ниска от тази на парламентарните: гласуват само от 2 до 2,5 милиона български избиратели при налични общо 6,8 избиратели, от които в страната се намират не повече от 5,8 милиона. Тази тенденция едва ли съществено ще се промени и на 26 май тази година можем да очакваме не повече от 2,7 до 2,8 милиона избиратели да упражнят правото си на глас у нас и в чужбина.

Ще припомня, че на тези избори се гласува само на европейска територия. Това означава в българските посолства и консулства навсякъде по света (защото те са на българска, т.е. на европейска, територия), както и в останалите 26 или 27 държави от Европейския съюз в зависимост от това, дали Великобритания все пак ще напусне Евросъюза, или някак си ще се изхитри да остане хем вътре, хем вън. При толкова гласували, националната квота за излъчване на поне един евродепутат ще бъде около 160-165 хиляди гласа, което хич не е малко при една все пак ниска избирателна активност! Тези числа е добре да се запомнят от пишман политиците, които рискуват пак да ограбят гласовете на хиляди български избиратели, като отново ги оставят без европейско парламентарно представителство.

Това до тук бяха тревогите около българската част от евроизборите. Не по-малки вълнения предизвикват евроизборите като цяло. В момента Европейският парламент, избран през 2014 година, има 751 членове, а този, който предстои да изберем в края на месец май 2019 година, ще има само 705 членове, което е намаление с 46 бройки, или с малко над 6%. Българската квота, както вече видяхме, се запазва и България ще излъчи 17 ЧЕПРБ. Проблемите на европейско ниво са с колко евентуално ще се намали групата на ЕНП (в която членуват ГЕРБ и още три десни малки партии!), която в момента е първа с 221 члена, и какво ще остане от групата на социалистите и демократите (начело с ПЕС и нейния председател Сергей Станишев), която е втора със 191 члена. Най-вероятно тази група ще отстъпи второто място на една още неназована група на патриотични и националистически (а защо не и откровено анти-европейски?) партии. Прогнозите са, че тези партии могат да

спечелят до 30% от местата в новия Европейски парламент

и да станат трудно заобиколим фактор при вземането на решения в този орган.

До получаването на отговорите на всички тези, както и на други въпроси, остават точно четири месеца. Само че тези отговори не трябва просто да се чакат, за да паднат отнякъде и после да се чудим, откъде ни е дошло. Бъдещето на Европа и на света е обвито в неизвестност. Известно е само, че то ще бъде точно такова, каквото го направим ние самите. С нашите действия и бездействия.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.