ИСТОРИИ ОТ СОЦА: Тато поръчвал на бай Иван  подаръците за Дьо Гол и Кастро
2

87-годишният резбар: Задачите бяха от вчера за днес

ИСТОРИИ ОТ СОЦА: Тато поръчвал на бай Иван подаръците за Дьо Гол и Кастро

Бубев украсявал първите резиденции, сега дяла надгробния си камък. Вае творбите си до метеорит

Кутиите за подаръците на генерал Шарл дьо Гол и Фидел Кастро правел резбарят Иван Бубев по времето на комунизма. Сега майсторът е на 87 години и живее в родната си къща в Павел баня, Пише вестник "Телеграф".

„Пристигаше чиновник от високото място и казваше, че това нещо трябва да е готово за толкова и толкова часа на тази дата“, разказа дядо Иван пред „Телеграф“. Включили го на няколко пъти в майсторските екипи, които украсявали строящите се първи резиденции: в Правец, във Воден, по Родопите. Тогава го харесали за изработката на специалните дърворезбовани кутии, в които се поставяли партийно-правителствените подаръци за високопоставените чужбински гости. Правил такива кутии и за Никита Хрушчов, после за Леонид Брежнев, за югославския генералисимус Тито. Материали и инструменти имало, всичко необходимо се доставяло начаса и заплащането било повече от добро. Но пък отговорността си била голяма: ха нещо не се харесало на някой от поръчващите – ха майсторът е бил дотам! Така и няма дори снимка от тези си творби.

Визита

Последната засега такава кутия изработил през 2003 година, била предназначена за президента на Русия Владимир Путин, който трябвало да пристигне в България за 3 март и да се качи на Шипка и след това да запали свещичка в храм-паметника. За високия гост домакините подготвили оригинален руски щик, няколко гилзи, събрани от бойното поле при отбраната на прохода, и копчета от войнишки униформи. На тази кутия поставил инициалите си И.Б. Може би най-възрастният резбар в България, Иван Бубев сега е започнал да работи над собствения си надгробен паметник, като с помощта на приятели е докарал в двора на къщата си два монолитни къса бял врачански камък. Невероятно жизненият мъж споделя, че на тази вече възраст вече си е дал сметка колко всъщност малко е успял да постигне. „Животът е даден за еднократно ползване. На младини имаш огромни мераци, ламтиш да направиш едно, второ, трето, захващаш се с какво ли не и смяташ, че всички врати и прозорци към света са ти отворени. Като ударих чертата, наскоро си казах: Нищо не си направил, Иване! И тогава посегнах да изчукам тия две надгробия. Надявам се пак някой сръчен майстор да изпише както трябва имената ни, моето и на тате…“, обяснява ученикът на легендарния през 50-те години на миналия ХХ век професор от Художествената академия Асен Василев. При входа на работилничката си ателие Бубев е сложил няколко овехтели фотографии: едната е на проф. Василев, втората е на татко му Лальо, а до него още две - на майка му Йордана - като млада булка и малко преди да се спомине. “Аз съм бил нежелано дете, на стари години (според онези разбирания!) съм заченат. Раждам се на 18 март 1934-та, до последно свекърът и свекървата одумвали мама, че като роди, няма да има кой да жъне през лятото на нивата”, казва дядо Иван. Докъм десетата си година Ванчо си нямал и представа що е това изкуство: по никакъв начин не давал сметка, че татко му Лальо, докато пасе овцете и кравите и дялка нещо с ножлето, всъщност създава културни паметници – овчарски геги, животински фигурки, хора в цял ръст: мъже, жени, старци, бебета…

Началото

Бил в шести клас, когато собственоръчно издялал от върба корито за хранене на прасето. Направил го, докато в двора нямало никого, като се завърнал, баща му просто ахнал и взел, че му целунал ръката. Иначе обичал да драска върху белите листове. След много години, когато вече учел в академията и се върнал за лятото в Павел баня, първият му учител Иван Караиванов му припомнил за един нарисуван почти като жив речен рак. Впоследствие, докато учел в старозагорския строителен техникум, преподавателят му, големият архитект Христо Димов, също оценил уменията му, дори негов чертеж бил изложен за показ в училището. Резбата дошла по-късно. През зимата на 1953-та поканили таткото на Иван да участва с овчарска гега в първата околийска изложба на самодейците в Казанлък. Лальо обаче прехвърлил поканата на сина си и вече дипломиралият се като строителен техник Иван Бубев се захванал с изработката на гегичката. Междувременно Бубев-старши издялкал фигура на крава. А младшият се престрашил, че направил и фигура в цял ръст на тогавашния първи в държавата Вълко Червенков. С трите работи отишъл в Казанлък при Чудомир, който в онези времена бил председател на читалище „Искра“, организатор на изложбата. Писателят хуморист, народовед и художник мълчаливо прибрал гегата и кравата, а фигурата на партийния вожд побутнал настрани. Месец по-късно в казанлъшкия вестник „Искра“ излязла статия „Баща и син резбари от Павел баня спечелиха първите награди“. Имало и снимка на творбите им.

Награда

Същата работа спечелила награда и на последвалата окръжна изложба в Стара Загора. Есента поканили Иван и Лальо в София, където във фоайето на Софийския университет била подредена вече националната изложба. Гегата на 19-годишния Иван впечатлила и националното жури, а председател бил не кой да е, а Владимир Димитров-Майстора. „Тогава за пръв път го видях, висок, слаб, с голямо чело и дълга бяла брада. Приличаше на Исус Христос, какъвто е изписан в павелбанската черква!“, връща лентата на спомена домакинът, който и до ден днешен смята, че ако не е била онази гегичка и срещите му с Чудомир и Майстора, със сигурност животът му е щял да се завърти в съвсем друга посока. В онези години работел като луд, нямало ден, нямало нощ… Правел модели, захващал се с ковано желязо, използвал кожа, по едно време подготвил десетки скици за мартеници. През 1989-а създал дърворезбата на специално построена ритуална зала в столичния квартал „Красно село“, наскоро научил, че е затрита… Сходна била съдбата на огромно пано в хотел край Самоков, има негова работа в театъра на Панагюрище, камина и таван в Правец.

Направил иконостас за местната черква

Сред някогашния селски двор, на мястото, където била кошарата за овцете, Иван Бубев е монтирал каменен портик от северната стена на православния храм „Свети Атанасий“ в село Виден. Разглобил го, когато станало ясно, че построената с нарочен ферман от султана от карагитлийци през далечната 1863 година църква е обречена на разруха. Местните жители я прежалили и започнали да градят нова черква със същия светец, но на около километър от старата. Поканили резбаря да изработи иконостас, а той заявил, че това ще бъде неговата лепта, защото за пръв път в дългия си живот посягал към подобна работа.

Богомил Райнов го скъсал по естетика

 През 1956 г. приели Иван Бубев за студент. В групата били той, един кореец Ким, момиче от Панагюрище и един по-възрастен младеж. На финала, след шест години следване и успешно издържан държавен изпит, на който представил няколко свои модела за детски играчки от дърво, останали само двама. Част от моделите му спечелили първа награда и били откупени от СБХ, за тях получил и един от първите си хонорари. Даже не знаел за конкурса, негов приятел ги занесъл без дори да му се обади. Ким получил диплома и заминал обратно за Северна Корея, а Иван го скъсали на изпита по марксистко-ленинска естетика. Преподавал му младият по онова време Богомил Райнов. Било през 1962-ра, поработил за кратко към Фонда на СБХ на щат, после, щото нямал диплома, преминал на свободна практика.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.