Искра Радева: Със зет ми опровергахме всички вицове за тъщи (ИНТЕРВЮ)

Искра Радева: Със зет ми опровергахме всички вицове за тъщи (ИНТЕРВЮ)

  • Още се възстановявам от ковида, но от май започваме да играем
  • Токмакчиев ми е любовник, а Мамалев съпруг в новата премиера
  • Равносметката за юбилея направих в болницата
  • Уча внука си да рецитира на 3,5 г.

- Честит юбилей, г-жо Радева! Как го отбелязахте?

- Как да го отбележа в тази ситуация? Със семейството ми – с дъщерята Лени, зет ми Любо и внука Криси. Хапнахме и пийнахме. Но всъщност голямото парти ще бъде на 9 декември в зала 1 на НДК, за когато съм планирала концерта „Златните гласове на България“. Тогава ще е и рожденият ден, защото ще поканя всички, които искам да присъстват и с които ме свързват приятелски чувства или имаме служебни взаимоотношения през годините, които също са прераснали и в приятелство. Дано отпуснат по-голям процент присъстваща публика, защото при 30% просто е невъзможно да го направя. Все се надявам, че дотогава голяма част от хората вече ще са ваксинирани, а този стрес малко ще е отслабнал. Психологическите проблеми, които освен всичко друго доведе вирусът, докато бяхме затворени вкъщи, се отразиха на хората, изнервиха се много, затвориха се в себе си.

- Вие ваксинирахте ли се?

- Не съм се ваксинирала още, защото имам голям брой антитела. Лекарите ми казаха, че до края на годината може да не се ваксинирам, но няма да чакам и още през есента ще го направя. Както държа и всички вкъщи да се ваксинират, защото е важно.

- Как изкарахте ковида?

- Тежко. В болницата ме приеха втората половина на ноември и на 9 декември ме изписаха. Възстановителният период се оказа също много тежък, дълъг и бавен. Първо ми казаха два месеца, после три, сега казват - шест месеца. Никой не казва от какво зависи. Според мен от това доколко е силна имунната система и може да се пребори с последствията от вируса. Вече съм значително по-добре, щом започвам и работа, която ми липсваше страшно много цяла година. Още повече че бяхме направили новата премиера, излязоха три предпремиерни представления и я спряхме заради извънредното положение. Шест месеца не я играхме, което е лошо за ново представление, тъй като не е улегнало и се забравя много бързо. Миналия месец го възстановихме, изиграхме едно представление в Пловдив и те пак затвориха.

- Сега кога да ви очакват на сцена почитателите ви?

- Започваме на 10 май и почти всяка вечер ще играем. Надявам се, че може би няма да е на 30% публика. Честно казано, не виждам каква е разликата между 30 и 50 процента - и в двата случая хората седят през стол, с маски, не контактуват помежду си, влизат през един вход, излизат през друг. В ресторантите седят един до друг, контактуват през цялото време и е разрешено 50%. Не го разбирам и не само аз.

- Хората, с които работите, влизат ли ви в положението?

- Да, в залите, където играем, наистина разбират какво е положението и намаляват наемите. В хонорарите също има лека корекция. Надявам се да има скоро и корекция в процентите.

- Заглавието включва несъвместими неща – „Леща, грах и диаманти“...

- Обаче при нас са съвместими. Както самият автор Пиер Шено казва – невероятна комедия. Всичко, разбира се, се върти около парите, около човешката алчност. В главните роли са Жоро Мамалев, Тончо Токмакчиев, Мария Статулова, Нушка Первазова, Стефан Стефанов и аз. Режисурата е дело на Владлен Александров. Много е атрактивно представлението, забавно, всички играят прекрасно.

- С кого сте двойка по сюжета този път?

- Съпруга съм на Георги Мамалев и любовница на Тончо Токмакчиев. Не стигаме до крайност, разбира се (смее се). Много е приятен сюжетът – за това как човек колкото повече има, толкова повече се увълчва и самозабравя, а алчността му се удвоява. До такава степен, че започва да пренебрегва всички около себе си, вманиачава се, стига до лудост. А всъщност знаеш, че в двата метра не можем да занесем нищо. Така че не трябва да изпадаме в такива ситуации. Заглавието не е оригиналното, целият екип съвместно го измислихме. Хубаво е наистина да имаш и диаманти, но животът може да е прекрасен и без тях.

- Предишната ви премиера „Вик за любов“ малко се игра заради пандемията...

- И нея възобновяваме през май. Тя е написана от една френска актриса - Жозиан Баласко. И всъщност нашите роли са на две големи звезди на киното и на театъра, които са имали изпепеляваща любов и страхотни кариери. Жестоко се скарват, разделят се. И моята героиня се пропива, неговата кариера тръгва стремглаво надолу. Един режисьор и един продуцент ги събират двамата в пиеса. И така започва представлението. Играем го заедно с Жоро Кадурин, Тео Елмазов, Иван Панайотов и Стефан Стефанов.

- Вие как успяхте толкова много години да се запазите и да не се пропиете?

- Никога не съм имала някакво по-специално отношение към алкохола, както и към цигарите. Мисля си, че тези хора, които се пропиват заради някакви драми в живота си, нямат силна воля. Защото това не е разрешение на проблемите им. Напротив, те просто се самоубиват. Приятно е, разбира се, да изпия 50 грама нещо или една-две чаши вино, още повече ако сме в компания, но дотук. Даже, ако пийна малко повече, ми става лошо.

- Зодията ви Овен ви определя силна воля. Как успявате да се справите с всяко нещо в живота?

- Колкото и да не искаме, винаги има проблеми – по-малки, по-големи и човек трябва да се справя, няма как. Ако проблемът е твой, няма кой да го разреши, ако не го разрешиш самият ти. Аз винаги гледам да се справя доколкото е възможно сама.

- Кой е бил най-трудният, с който сте се справила?

- Това са миговете, когато загубиш близък човек и колко трудно е след това да излезеш от състоянието на агония, мъка и тъга, да превъзмогнеш всичко това. С всичко друго човек може да се справи по един или друг начин. Спомням си, че след смъртта на съпруга ми след около два месеца трябваше да почне лятното ни турне, което беше вече организирано. Аз казах на колегите, че няма да мога, още повече че трябваше да пътуваме с комедия. Тогава те застанаха до мен и казаха: „Исе, това ще те извади от дупката, в която си“. Мислих много дълго и реших да го направя. И вярвай ми, наистина по някакъв начин работата всъщност ме извади от тази депресия. А и всичките ми приятели бяха до мен тогава. Много е важно да не се усамотяваш сам с мъката си. Да не се затваряш вкъщи, а просто ей така да излизаш, да се срещаш с хора. Това по някакъв начин ни изважда от тези тежки мисли.

- А за театъра ви „Искри и сезони“ кой е бил най-трудният момент?

- Може би началото, когато го създадох. Това бе най-тежкото време и колегите ми казваха „С кой акъл го почваш сега“. Първите една-две години бяха трудни, защото никой не беше чувал за него. Докато все пак запомнят името му хората, докато видят първите представления, докато ги харесат, докато не се въодушевят да видят и второ, и трето и пето представление, докато не станат наши почитатели. Това беше трудно начало, но мисля, че го преодолях бързо. Другият труден момент беше в крачка да науча тази професия мениджър, която иначе се учи доста по-дълго време. Всъщност сега вече мога да кажа, че нещата вървят нормално. Имаме си прекрасна публика навсякъде. Тя ни обича и ние я обичаме, чакаме срещите си с нетърпение. Изключително важно е да не ги разочароваме. Затова търся пиеси, които са не само голи ситуационни комедии, а да са подплатени с нещо повече. Зад хумора и зад сатирата всъщност да лежат сериозни проблеми. Актьорският състав е изключително важен, режисьорът също.

- Предполагам, че няма актьор или режисьор, който да ти е отказал да работите заедно?

- Наистина няма. Ние с годините вече сме си създали приятелски взаимоотношения. И добре знам кой какво ще направи, колегите какво очакват от мен. Нашата работа е екипна и е изключително важно да гледаме в една посока. Тогава нещата стават.

- Сега покрай юбилея правихте ли си някаква равносметка?

- Аз равносметката я направих в болницата. Тогава ми се въртяха някакви особени мисли. Човек се връща назад в годините, премисля живота си, дали го е живял напразно или, както казва Емил Димитров, си дал нещо на хората, оставаш нещо след себе си. Мога да кажа, че съм щастлива жена, защото цял живот се занимавам с това, което е било мечтата ми. Изиграх такива прекрасни роли, за които всяка актриса може да мечтае. Продължавам да ги играя. Радвам се на обичта на публиката. Радвам се на приятелството на колегите ми. С екипа на всяка пиеса всъщност ние ставаме едно семейство, ставаме близки приятели, съмишленици и в този смисъл имам вече много приятели в професията. Те продължават да бъдат до мен, да ме подкрепят във всичко, което правя, и за мен това е най-важното. Радвам се на приятелите, на семейството, най-вече на внука ми, който уча сега да рецитира стихотворения.

- Коя роля от всичките досега слагате най-нависоко?

- Бих сложила първата, която изиграх в Младежкия театър – Мария в „Хубавата Мария“ на Дончо Цончев - за нея получих и наградата за дебют и някак си тя ми отвори вратите и за киното, и за телевизията. Имам, разбира се, знакови роли, които са ми любими и които съм играла и играя с огромно удоволствие. Обикновено очаквам, че новата ми роля ще бъде една от най-хубавите. Още повече че вече имам свободата да избирам и пиесите, и ролите си. Това е изключително важно, защото в театрите дълго време не можеше да избираш какво да играеш, а каквото ти предложат.

- Имало ли е образ, който много сте искали да играете, пък не се е случило?

- Примерно Жулиета не съм мечтала да изиграя. За сметка на това изиграх Джулия в „Двамата веронци“ на Шекспир, г-жа Уорън в „Професията на г-жа Уорън“ с режисьор Леон Даниел, Хеля във „Варшавска мелодия“, Джин и медени питки, Ифигения в „Таврида“… А в телевизионния театър какви прекрасни роли изиграх близо около 70 телевизионни постановки ....

- Роля, от която не сте била доволна?

- Имало е, разбира се. Когато играех в Младежкия театър, имаше пиеси, които не харесвах, но това не означава, че не трябва да се хвърлиш сто процента в ролята. Напротив, трябва да започнеш в процеса на работата да я харесваш, да я заобичаш, да я направиш своя, да намериш всички ония детайли, съвкупността от които донася успеха.

- И въпреки това не се е получила?

- По-скоро самите представления не са се получавали, защото драматургията е била слаба и каквото и да правиш, просто не стават. Както и обратното – има толкова прекрасни пиеси, които колкото и да се мъчиш да ги развалиш, не можеш. Затова е важно да избереш добра драматургия.

- Режисурата никога ли не ви е изкушавала?

- Не. Едно-единствено представление съм режисирала, и то, защото страшно много харесвам пиесата „Лудории в съботната вечер“ на Марсел Митоа. Самата пиеса е с награда за драматургия във Франция. 500 представления чествахме по-миналата година и продължаваме да я играем, другия месец - също. Нямам афинитет към режисурата. Предпочитам да съм от другата страна. Просто за тази пиеса си имах визия и така, както си я представях, я поставих.

- Скоро загубихме Татяна Лолова. С нея срещала ли сте се на сцената?

- В живота сме се срещали и сме прекарвали прекрасно на кинофестивала във Варна „Любовта е лудост“. Тя е изключително забавна, приятна, общителна. Но на сцената за съжаление не се срещнахме с нея. Много повече срещите ми бяха със Стоянка Мутафова. И в живота, и на сцената. Сещам се, докато пътувахме със Стояна, колко кучета и котки сме спасявали по пътя. Даже един път закъсняхме страшно за представление, за да закараме едно куче, бутнато от кола, до ветеринарна лечебница. С нея и Ламбо може би най-много сме си партнирали. След това с Ивайло Христов, Веско Ранков, а с Жоро Кадурин още в Младежкия театър, а и сега също.

- Какво научихте от Стояна и Ламбо?

- Мога да кажа, че най-много за всичко в професията ме е научил Апостол Карамитев. Естествено, че в процеса на работата се срещаш с колеги, взимаш някои хубави неща от тях, те от теб, но като че ли най-най-най-много съм взела от Апостол. И съм щастлива заради това. И не само аз, а целият клас бяхме щастливци.

- Какво правихте през пандемичната година, когато не играехте?

- Четох много. Бях събрала един куп пиеси вкъщи, които все исках да прочета и все не ми оставаше време. По време на пандемията успях да ги изчета всичките и така избрах тази, която направихме сега - „Леща, грах и диаманти“. И още една съм номинирала и може би лятото ще я почнем. Аз, която съм работохолик и да нямам работа, за мен беше ужас. Добре, че можех да излизам на дълги разходки и това ме разтоварваше малко. Внукът ме разтоварваше още повече. Даже в някои случаи ме довършваше. Той вече е на три години и половина. Живеем заедно с дъщеря ми и зет ми и опровергаваме всички вицове за зет и тъща, аз дори му ги разказвам. Прекрасно се разбираме, щастлива съм, че са при мен, не съм самичка.

Не знам как стигнахме до тази пандемия, но е факт, че тя промени живота ни. Трябва да имаме нерви и търпение и трябва най-вече да имаме усещането, че всичко е в наши ръце. Колкото по-бързо се ваксинираме, толкова по-бързо ще си върнем живота. Ние вече оттук нататък ще си живеем с този вирус. Той ще си е винаги с нас, до края на нашия живот, и на децата ни, и на внуците.

- Говорите като доктор Радева?

- Ами малко ли докторки и медицински сестри изиграх? Тук е моментът да благодаря на докторите, сестрите, санитарките от болница „Лозенец“, които ме вдигнаха на крака. Беше наистина много страшно. Бяха изключително внимателни, точни, жертвоготовни. Просто в тази ситуация е невероятно – те са цял ден в едни скафандри, с очила, с маски, с шлемове... Едната лекарка ми каза: „Под скафандъра сме в собствен сос“. Така че безкрайно много им дължим. Разбира се, говоря за тези, които спазват Хипократовата клетва, защото има и такива, които са я забравили.

- Сблъскахте ли се с такива по време на престоя в болницата?

- Не, слава богу, но чувам как мои приятели се сблъскват с невероятни ситуации. Дано да са по-малко тези, които са си забравили клетвата. Защото ние, артистите, може да забравяме своите клетви, но те не предизвикват смърт. Но ако лекарите си забравят Хипократовата клетва, тогава става страшно...

Това е тя

Родена е на 21 март

Завършила е НАТФИЗ

Дълги години е играла на сцената на Младежкия театър, от 24 години е собственик на театър “Искри и сезони”

Освен това се изявява и като певица на популярни шлагери като „Не остарявай, любов“, „Писмо до мама“, „Любов раздвоена“ с Марги Хранова, както и дуетът с Михаил Белчев „Добри познати“.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.