Искра Михайлова: България пропусна да обясни в ЕС позициите си спрямо Скопие

Искра Михайлова: България пропусна да обясни в ЕС позициите си спрямо Скопие

България пропусна да обясни на своите партньори в Европейския съюз своите позиции спрямо Република Северна Македония. Това коментира пред БНР евродепутатът от ДПС Искра Михайлова. По думите ѝ като страна член на ЕС, която се възползва от правото си да наложи вето, страната ни е пропуснала да обясни позициите си и да привлече по-голяма подкрепа.

„Ветото на Унгария, Полша и Словения е нов елемент, с който и германското председателство показва, че до този момент не може да намери най-добрите инструменти, въпреки че има възможни сценарии как да се разреши въпросът. Но те по всяка вероятност ще бъдат използвани в различни комбинации за всяка страна поотделно“, коментира Михайлова. 

По думите й и трите страни имат различни причини да възразяват спрямо обвързването на върховенството на закона с европейското финансиране. Тя уточни, че ги разглеждат в пакет, но има разлики. Първият сценарий според нея е „да се раздроби блока на опозиционерите, да се водят индивидуални преговори и да се упражни натиск да се приеме бюджетът“.

Решенията в ЕС, особено в Съвета на ЕС, се вземат с консенсус от всички държави членки. Това е записано в Договора за ЕС, подчерта Искра Михайлова. Противното по думите ѝ „дори с добри намерения, както е сега – да бъде приет бюджетът“, е нарушаване на този договор. „Има норми, които не ни позволяват да сме толкова гъвкави и ако някой не е съгласен с нас, да кажем – ти си гледай работата, ние ще продължим напред. Ключът досега във вземането на решения е намирането на консенсус, затова е толкова важно да се водят преговори с тези страни.“, изтъкна Михайлова.

Компромисът с върховенството на правото за ЕП е неприемлив, заяви още тя. По думите й обаче в преговори може да се намерят „истината и решението“

Михайлова поясни, че бюджетът на Съюза за 2021 г. може да се гласува в началото на декември. И добави: „Има възможност да бъде приет този бюджет за една година напред. По отношение на Многогодишната финансова рамка нещата могат да продължат с такива годишни договорености, което е малко вероятно, ще трябва да се намери решение по-рано. Механизмът за възстановяване, Новата генерация – това е ключов момент, страните-членки чакат тези пари, включително и България.“

Страната ни вече има План за възстановяване, добър или лош, но ако се блокира този план, той се обезсмисля, подчерта евродепутатът. „Първоначално той беше планиран да действа 2021-2022-ра, две ударни години, а сега едната като че ли започва да се изнизва.“

По думите й Зеленият пакт и дигиталната трансформация са неотменим елемент от дневния ред на ЕС, както го виждат технологично развитите страни членки, особено от Северна Европа и това е една от разделителните линии. Според нея различията се дължат на етапа и темповете на развитие на отделните страни.

„Ние очакваме подкрепа да си оправим селските улици, а една Швеция или Нидерландия очаква подкрепа, за да изгради най-модерни съоръжения за производство на водород, да инвестира в енергийната ефективност на целия си сграден фонд, за да постигне неутралност в бъдещите 10-20 години.“, завърши тя.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.