Ирини Жамбонас: Кожените дрехи и татусите не те правят рокаджийка

Ирини Жамбонас: Кожените дрехи и татусите не те правят рокаджийка

  • Героинята ми в „Голата истина за група “Жигули“ е музикант до мозъка на костите си
  • Изкуство винаги е имало и ще има, по-ценно от човешкия живот няма
  • Отдадох се на земеделие в пандемията, научих много за земята и хората
  • Мечтая за красиви мигове

- Ирини, ще ви видим в малко по-различна роля в новия филм на Виктор Божинов - „Голата истина за група „Жигули“. Въплъщавате се в ролята на вокалистка на разпаднала се рок банда от 80-те. Каква е вашата героиня?

- Музикант до мозъка на костите. Единствената, която след разпадането на групата продължава да развива моженето си. Този път в диаметрално противоположна посока. Неудовлетворена в личния си живот и нетърпяща компромиси в професионалния. Симпатяга.

- Защо се съгласихте да се включите в проекта?

- Съгласих се, защото имаше добра история, добър снимачен екип и добри актьори. Беше сериозно актьорско предизвикателство да вляза в кожата на рок музикант. Усетих вкуса на този толкова различен адреналин и съм благодарна за преживяното.

- „Голата истина за група „Жигули“ беше може би първият филм у нас, който се засне след настъпването на пандемията през март. Как протече снимачният процес миналото лято?

- Честно казано, не вярвах, че ще се случи. За съжаление времето се оказа нереално малко, за да го реализираме. Напрежението беше голямо за всяко звено, изграждащо пъзела на филма. Събирахме се, репетирахме заедно, после всеки самостоятелно кой каквото е научил. Екип от професионални музиканти ни помогнаха много. Аз лично работих с Ева Перчемлиева и съм й безкрайно благодарна за нейната всеотдайност.

- Каква беше атмосферата на снимачната площадка и как се сработихте с останалите актьори – Михаил Билалов, Филип Аврамов, Димитър Рачков, Герасим Георгиев и Лилия Маравиля?

- Ха, ха, страхотна банда, нали? Работили сме заедно и преди. Харесваме се, а това създава много приятна атмосфера в процеса. Чувството за хумор и усещането за заедност ни зареждаше с лекота, от която всички се нуждаехме.

- Какви въпроси задава сюжетът на филма и вие самата намерихте ли отговорите за себе си?

- Да имаш смелостта да направиш “правилния” избор за себе си. И да поемеш негативите и позитивите еднакво достойно. Можеш ли? Готов ли си? Отговорите на тия въпроси човек ги търси цял живот.

- Каква музика слушате и лесно ли ви беше да изиграете ролята на рок лъвица с кожените дрехи и татуировките?

- Едно време рокът беше силно определящ за мен. Purple, Zeppelin, White Snake, „Щурците“, ФСБ, „Контрол“, БТР и т.н. Сега съм пуснала юздите и грабя с пълни шепи всичко. Има толкова добри, гениални музиканти. Важното е, че ме изпълват и ми носят удоволствие. Кожените дрехи и татусите не те правят рокаджийка. Или ти е в сърцето, или не. Щастлива съм, че някак имах възможността да погледна как стоят нещата от другата страна (макар и за малко). Този свят е необятен за човек, който никога не се е занимавал с музика. Затова ми се струваше невъзможно да се справя, направо абсурд.

- Филмът ще тръгне по кината от 16 април. Поради пандемичната обстановка обаче зрителите в залата ще бъдат редуцирани до 30%. Според вас до какво ще доведат всички тези наложени ограничения за изкуството като цяло в дългосрочен план?

- Не се наемам да правя прогнози. Живеем в изключително динамичен и краен в същината си свят. Ограничение трябваше да има за всички. По-ценно от човешкия живот няма. Изкуство винаги е имало и ще има. То е в човешката природа и пандемията го доказа. След като ни отвориха есента, залите бяха пълни. И така ще бъде. Знам го.

- Вие самата как прекарахте първоначално дните на социална изолация и как ви се отрази цялата тази промяна?

- “Всяко чудо за три дни”, обичаше да казва татко. Това чудо се оказа голямо обаче. Първите дни си леко в шок, а когато не знаеш какво те очаква, си най-уязвим. Приех времето като поредното предизвикателство. Отдадох се на земеделие. Научих много за земята и хората, които я обработват. А когато дойде времето да събирам плодовете на този къртовски труд... е няма такова щастие! Просто всичко е въпрос на гледна точка. Ти движиш фокуса.

- Предстои ли ви нещо ново в киното?

- Надявам се да предстои. Божа работа!

- Къде могат да ви гледат на живо почитателите на театралното изкуство?

- В Малък градски театър „Зад канала“.

- Репетирате ли нова пиеса?

- Наскоро изкарахме премиерата на “Кой се бои от Вирджиния Улф” на Едуард Олби, с режисьор Стоян Радев. Поредното голямо предизвикателство. Щастлива съм, че ми се случи.

- Кой е най-големият ви учител в професията и кои са най-ценните съвети, които вие самата бихте дала на поколението актьори, което сега тръгва по неравния актьорски път?

- Учители много, стига да си готов да ги срещнеш. Филип Трифонов беше много повече от учител за мен. Мир на душата му. Нищо не е категорично. Нищо не е окончателно. Театърът е жива материя и като такава ти трябва също да си готов да трептиш в нейната променлива. За младите актьори, знам ли? Да мислят. Да си задават въпроси. Да минава през сърцето, за да стига до сърцето. Да не се страхуват да опитват. Да рискуват. Само така човек има шанс да стигне до някаква истина. Неговата си истина.

- Коя е Ирини Жамбонас извън светлините на прожекторите?

- Айде де, и аз това се питам.

- За какво мечтаете?

- За красиви мигове.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.