Ириней Константинов: Да играем на стълбите ни спаси през пандемията

Ириней Константинов: Да играем на стълбите ни спаси през пандемията

Животът ми е дом, минало и спорт“ - така актьорът и директор на Театър „София“ Ириней Константинов описва своята вселена. За преживяното на сцена и извън нея, той говори откровено пред „Телеграф“.

- Г-н Константинов, преди дни обявихте победителя от конкурса за написване на съвременна българска пиеса към Театър „София“. Как протече 6-ото поред издание?

- Победителят е Теодора Иванова-Додо. Заглавието на пиесата е „Цветята“. Имахме 43 заглавия и от тях освен наградената пиеса на Теодора, която до края на сезона ще има премиера в театъра, отличихме още четири пиеси, които ще бъдат събрани и издадени в шестия сборник със съвременна българска драматургия. Художник на поредицата е Анна-Мария Власева. Специално искам да благодаря на журито на конкурса - проф. Маргарита Младенова, Анелия Янева и проф. Георги Каприев, защото удоволствието от срещите ни и разговорите за пиесите, които в много случаи излизаха и извън тази конкретна тема, бяха безкрайно приятни, ползотворни и бяха отдушник в едно „затворено“ време. Темите в предложените пиеси бяха най-различни: социални, криминални, семейни проблеми, теми от улицата, както и проблеми на младежите около нас. Много често си говорехме колко точно са напипани теми и невъзможността на повечето автори да ги развият по законите на драматургията. И затова ние правихме вече няколко пъти среща на автори с големия драматург Константин Илиев, с когото обсъждаха начина на професионалното писане на текстове за театър. Надявам се и този път да направим същото. Що се отнася до пиесата на Додо, тя впечатли всички ни с особения начин на общуване на героите, две двойки млади хора със съвременен език и сложен път на взаимоотношенията. Първата ни среща с Додо беше много смешна, защото на пресконференцията в БТА, които са наши партньори в конкурса, след като обявихме наградата и всичко приключи, едно леко притеснено и изненадано момиче дойде при мен и каза: „Аз съм Теодора“. Представих я, заобиколиха я журналистите, задаваха й въпроси и си казах: „Тръгна“. И това много ме радваше. Самата тя е завършила драматургия в НАТФИЗ и работи като сценарист за телевизията.


- Кога ще бъде поставена пиесата победител на сцената на театъра? Има ли представление от предходни издания на конкурса, което продължава да се следи с интерес от приятелите на изкуството?

- В момента организираме екипа на постановката - актьори, режисьор, художник, и в края на сезона ще има премиера. От предишните издания играем вече близо 100 представления на спечелилата втория конкурс и впоследствие и „Аскеер“ за драматургия „Покана за вечеря“ на Оля Стоянова.


- Театър „София“ е одобрен от Министерството на културата по Норвежка културна програма да постави пиеса - бихте ли споделили подробности за проекта?

- Това е проект, с който много се гордея. И винаги използвам случая да благодаря на целия екип, с който работихме по него и успяхме да спечелим накрая. Заглавието е „Пер Гинт“ на Ибсен. Изключително важни актуални послания - как преминаваме през живота и какви отговорности носим след това за всички грешки и отклонения, които сме допуснали. Как да търсим някаква форма на спасение и изкупление и къде може да го намерим. Очаквам много скоро да подпишем договор с Министерството на културата, за да започнем репетиции. Режисьор на проекта е Катя Петрова. Смисълът на цялата работа по този проект е да бъде видян от много хора в България, от колеги в Норвегия. Ще бъде направен филм за работата и репетициите по проекта, ще има теоретични срещи със специалисти от Ибсеновия културен институт в Осло и наши преподаватели от Софийския университет, както и студенти от НАТФИЗ, СУ, НБУ и всички колеги, желаещи да навлязат в света на Ибсен.


- Предстои откриване на „Фестивал на стълбите“. Какво ще представлява той? Готови ли сте с програмата?

- За втора година мястото „На стълбите“ пред театъра се оказа истински остров на спасение по време на коронакризата. От 1 юни започваме редовните представления на открито, а самият фестивал ще бъде в първата седмица на месец юли. Поканили сме няколко софийски театъра и театрите от Пловдив и Пазарджик. Истинско удоволствие за всички е да се случват представления от 21 ч. в замираща София от тежкия ден, на специално закупената от театъра за тази цел сценична конструкция и модерно организирани осветление и звук.


- Вярно ли е, че Театър „София“ ще бъде ремонтиран? Какво ще бъде променено и къде ще играят артистите, докато е затворен?

- Искрено се надявам през тази година ремонтът да се случи. Театърът ще запази своето великолепие с белокаменно излъчване в красивия парк, но всичко друго вътре ще бъде обновено и осъвременено. През този период ще пътуваме и ще играем на сцените на театрална България, а също така ще играем на няколко сцени в София. Мотото на тези турнета е „Театър София идва при вас“.


- Всъщност как протече творчеството по време на пандемия? Вие сблъскахте ли се с COVID-19?

- Бяхме първи, които започнахме да играем през май миналата година и продължавахме през цялото възможно разрешено време. Преживявахме всички това отваряне и затваряне, но си подадохме ръка - ние, артистите и публиката, да не се отказваме да има театър. Не, аз не съм се сблъскал с вируса. Взимам всички мерки и дано Господ ме пази.


- Част от вашите близки живеят зад граница - как са?

- Много са добре. Живеят и работят активно въпреки ситуацията. Много им е мъчно, че не можем да се виждаме и че не могат да идват през ваканцията да карат ски.


- Наскоро спектакълът „Тирамису“ постави 150-ото си представление на сцена. Какво според вас отключи успеха му?

- Великолепната игра на артистките в представлението в съвременната режисьорска форма и виталната чувствителност и изповедност на текста на Йоанна Овшанко.


- С една от актрисите в него - Лилия Маравиля, се срещате в „Развратникът“. Как протече съвместната ви работа?

- С Лили работим прекрасно, особено сега, когато представлението улегна и непрекъснато развиваме и обогатяваме общуването на сцената в сложните взаимоотношения, написани от автора Е.Е. Шмит. Спокойни сме с Лили, когато застанем един срещу друг на сцената. Общуването между нас се превръща в един красив дует, който всеки път изпълняваме с удоволствие.


- Какъв е Ириней Константинов извън театъра и ролята под прожектора?

- Човек, на когото животът му никога не е бил скучен. Запълнен с общуване с много хора, все по-малко приятели. И свързан с дом, минало и спорт. Най-важните места, с които живея ежедневно, са гората до нас, срещу Семинарията, басейнът на Техническия университет и трите писти на Ястребец.


- Да бъдете актьор - това ли е била детската ви мечта?

- Имах най-обикновени детски мечти, най-богати юношески вълнения. Някъде около 14-15-годишен започнах да си представям себе си в театъра. Минавах през странни вълнения, страх, суета, преклонение пред артистите, които гледах и с които се запознавах и като творчество, и с някои от тях лично. И цялата тази топка от вълнения обгръщаше постепенно сърцето и ума ми...


- А сега какво си пожелавате?

- Да не губя духа си. Така няма да загубя себе си.

Това е той:

Роден е на 23 март 1949 г. в София.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. със специалност „актьорско майсторство“ в класа на проф. Гриша Островски.

След това започва да играе на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1972-1976). Оттам-нататък работи в Театър „Сълза и смях“ (1976-1984).

От 1984 г. до днес играе в Театър „София“, като понастоящем е негов директор.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.